четвъртък, 14 декември 2017 г.

Безценен подарък / Matchless gift

Вчера бях на йога и седнах след това да прочета един произволен санскритски стих... първата книга, която ми попадна в раницата беше Шримад Бхагаватам, отворих и попаднах на стих, в който мъдрецът Капила дава инструкции на майка си Девахути и духовният учител е сравнен със спасител, който осветява пътя на ученика със сияйния факел на знанието и го извежда до свободата...

Девахути е принцеса и царска дъщеря на Ману, първият човек (впрочем от там идва думата за човек на английски и немски език: man, Mann) описан в древните книги на знанието „Ведите” (Веда = знание, справка: АзБукиВеди). Ману дава своята дъщеря за съпруга на отречения от света мъдрец Кардами Муни (впрочем прабългарският хан Кардам носи същото име, което ясно може да ни говори за корена на българския народ). Мъдреците рядко се женят, но от свещения съюз на двете велики духовни личности се ражда съвършената личност Капила Дев, който е пряко въплъщение на Бога (аватар - инкарнация в човешко тяло), който идва, за да даде духовно знание на Земята. Когато е идвало време бащата да се оттегли от семейния живот, както е повелява духовната традиция в древността, синът е бил длъжен да се грижи за своята майка, също както повелява ведическата традиция. Това е моментът в древната история, когато Капила Муни дава духовното знание на своята майка и ни прави свидетели на величествения диалог. Дори само, ако го четем и слушаме - животът ни ще излети в посока към чистото щастие...

Шримад Бхагаватам (Бхагавата Пурана) е преведена от санскрит от авторитетен учител, а и сама по себе си е учител - „каймакът” на Ведическото знание, състоящ се от 30 книги в 12-томно издание, което разкрива съвършенството на духовното знание... в 18 000 стиха на санскрит, записани преди 5000 години в Хималаите!

Приятели, най-официално ви каня да се докоснете до съвършенството на Ведите и да си направите най-прекрасния декемврийски подарък, който ще напълни сърцето ви с блажено щастие! Моля, свържетебсе с мен, ако искате да ви изпратя една от книгите, от които се състои Бхагаватам!

Използвайте възможността да направите безценен подарък на вас или ваши приятели!

Споделям и красивия стих!





неделя, 10 декември 2017 г.

Палитра на художник



Палитра с боички е разлята
сякаш от ръка, водена от детски очи...
Вселенската снага блян сънува,
сякаш всеки дъх кръговрата върти...






вторник, 10 октомври 2017 г.

За миг поспри и отвори очи

О, неспирен мой ум,
вечно тичащ по своя друм,
за миг поспри, отвори очи
и всичко ще се успокои.

Защо веч ме караш,
от себе си далеч да бягам,
щом сам добре знаеш,
че верен спътник пак ми оставаш?

А след бягството - предлагаш
огледалото да счупя на парчета,
за да забравя илюзорния ти лик,
предизвикваш ме, нали съм бил войник.

Ала нека огледалото на своя ум,
да почистим от прахта,
която ни спира да се огледаме
отвъд образа видим в света.

С чист ум и отворени очи,
ще си спомним, че сме заедно тук,
за да даваме от сърце...
...за да обединим ум и сърце...



вторник, 22 август 2017 г.

Еньовден отново след три лета

Тук седях с кръстосани крака,
под старото дърво и неговите клони,
широколистна сама снага,
пред редици иглолистни корони.

Две витошки сърни и моята душа,
в съзерцание преди три лета,
оранжевия изгрев в очакване,
със синьото небе да заиграе.

От изток, накъдето мечтата ме води,
зад Витоша, Плана, Лозен и Балкана
показаха се първите ясни лъчи
и в огън изгориха нощната тъма.

Беше тихо и Те запитах за вода,
Теб, който наблюдаваш всички сърца,
Теб, в който покои се Любовта,
по-силна от хиляди слънца.

Жаден бях и търсех кладенец,
като пътник сред пустиня,
жаден да отпие
и пътя да поеме.

Ти, вкусът на водата,
който утолява всяка жажда.
И очите на света,
които виждат отвъд всяка тъма.

Утрото звъни,
като песен в храм,
танцувам в утринната роса,
с боси стъпки върху нежната земя.

И скоро - в отговор,
като камбанен звън,
сърцето ми събуди
тиха усмивка.

Лотосов цвят ми разкри,
потопен в извора с Твоите води.
Чист лотос над вода всеки да намери,
в търсене подслон от бурните вълни.

Изпращаш ни златни души,
с които заедно по пътя да вървим,
да се учим в Любовта
и да пречистим своите сърца.

Съзрях за миг отвъд мъглата,
след молба под дърво на желанията,
чрез което Ти с отговор ме дари.
Нека душата ми, Всепривличащи
и Всевишни, в Любовта Те възхвали!

вторник, 4 юли 2017 г.

Бягство (навътре в моето сърце)

Да бягам най-добре умея,
върху капки от моето сърце.

Общуването да сменя,
теб не мога да заменя.

В далечна земя да се отдалеча,
в сърцето си пак ще те държа.

Да бягам най-добре умея,
ала за любовта ти копнея.

Извор на вдъхновение
за мен е златното ти сърце.

Интуицията ти води,
навътре в моето сърце,
там, където радостта се покои,
тук отворени са нашите очи.

сряда, 10 май 2017 г.

8 каменни сърца ще изглади Любовта във Вечността



Потърсих под пъстроцветната дъга,
над равния хоризонт извиваща снага,
и намерих за минути 8 каменни сърца...
Откраднах ги от далечната казахстанска земя...

Търсих, за да удовлетворя най-скъпата молба,
ала единствено желал съм лек за своите сетива,
и сега, когато далеч е веч чуждата молба...
Връщам обратно откраднатите 8 каменни сърца на Майката Земя...

Човешките сърца - каменни са те,
тежки, груби, с остри ръбове,
досущ като планински върхове...
Стиснеш ли ги в ръка - нараняват те с острота...

Потапят се те в бързата странджанска река,
която ще отмие замърсяването на желанията
и ще ги изглади напълно до чистота...
Всичко, което не ни принадлежи, ще отнесе чистата вода...

Търси път малката река,
за да се завърне обратно в Голямата Вода,
там, където вечно жаждата ще утоли....
Завръщам се към Странджа от далечните земи...

Гладкото сърце от Странджа е сърцето на Любовта,
допирът с него носи мекота и лекота,
водата изглажда камъкът по Пътя към Любовта...
Любовта към Всевишния изглажда нашите сърца...

Странджа преди 5 години животът ми промени
и книга с колесница, воин и колесничар ми подари,
със Заедност, Сила, Мъдрост и Любов преди 3 години ме дари...
С написани в пясъка Сияйни Имена преди 2 години ме озари...

Днес, освободи моята душа и напълни моите очи за прошка със сълзи,
които пътуват вече към разтопеното злато на Майчините Води...
Гладкото сърце е сърцето на преданността,
преданността към Всевишния и всички Негови Деца...

Човешките ми ръце намират каменни сърца,
Божествените ръце даряват ни с Любовта...
Пред Златните Води на Майка Ганг стоях като слепец с каменно сърце,
а в Странджа, на брега на синьото море, чувствам Нежните Лотосови Ръце...

19.04.2017г.

...държащи раковина и лотосов цвят...

08.05.2017 г.


Да даваш и приемаш - поток на взаимоотношенията!



Да даваш и приемаш - поток на взаимоотношенията.

Вливат се притоци в реката и напояват се жадните от водата. Тече реката към морето, за да се влее в плажното устие - колко силна е тя и кой ще я пресуши сред вълните на синьото море?

Жаден пътник чака на брега, жаждата да утоли и реката по пътя си да прекоси. Ако водата прегради и ходът й спре, за да утоли само своята жажда - ще заблати бистрите води. Ако носи шепи с вода към чуждите уста, ала забрави сам да отпие - жаден ще ходи сред вкусните води и никога не ще ги прекоси.

Ако даваш, без да приемаш - ще спрат да получават от теб. Ако приемаш, без да даваш - ще спрат да ти дават. В даване и приемане тече потокът към голямата вода. Напоява жадните и притоци приема.

Да отдаваш и да приемаш - ключ към при-ключ-ение, ключ към една и съща врата... веднъж търсиш начин да ти отворят, а следващ - отваряш за някого другиго...  които също търси ключа, за да отключи...

Жаждата всеки пътник ще утоли...

Следването!

Следването!

Да следваш - истинско богатство е. Следването е вяра и доверие. Доверие, че пътят ще бъде осветен, ако по стъпките пред теб вървиш, вяра, че пътят ще бъде извървян. Всеки има нужда от закрила, водач, авторитет, който да последва, инак в слепота ще бъде изгубен в мрака на гъстата непреходима гора.

Ала кой знае пътя към щастието и знае на кого си заслужава да се довериш? Ако следваш слепец - отново ще потънеш в тъмната гора. И далеч ще остане синята вода. Едни приемат с интелигентност, а други - със сърце...

Малцина следват тихомълком, благословени са те. Един ден те ще могат да водят, защото умеят да следват.

Да следваш е вдъхновение и пример, който мога само да копнея да последвам!

Даването!

Даването!

Всеки що в сърцето си капчица добро има - дава. Дава най-доброто от себе си, като мъничко дете, което на баща си непотребни подаръци всеки ден дарява, ала приема ги бащата с най-голяма радост в сърцето, защото приема той любовта на своето дете.

И когато детето порастне и узрее - в миг ще разбере, на кого какъв подарък редно е да дари. Тогава бащата действително ще удовлетвори.

Всеки що в сърцето си капчица добро има - дава. Дава, без да очаква да получи, най-добре да забрави, че някога ще получи... и тогава в миг ще получи усмивка от детето, което търси и което даването ще приеме и наистина в сърцето си ще оцени.

Децa, деца - това е нашата вечна и усмихната същина...

събота, 22 април 2017 г.

Нуждата от авторитет!

Нуждата от авторитет!

Във Ведическата Култура има различни учители, обекти на почит, уважение и следване - т.е. авторитети. Едни от тях са родителите. Осъзнавайки взаимоотношенията със собствените родители се опитвам да приема и нуждата от авторитети в своето сърце.

Защо са необходими авторитети?

Жената следва авторитета на своя баща, съпруг, духовен учител. Женската природа има нужда от подкрепа и закрила и ако не й бъдат осигурени от мъжката природа - тя сама ще развие самостоятелност, отговорност и независимост, които впоследствие ще манифестира във взаимоотношенията със следващите си партньори под формата на: желание за доминиране, контрол, правота, независимост, непривързаност, както и желание да отглежда сама своите деца, което от личен опит ще констатирам, че довежда до затруднения, защото децата загубват връзка с разбирането за мъжка природа. И дори и да изгради своя крепост, пълна с всичките блага на света - ако й липсва защитник, който освен сладникава материала защита да й осигурява и духовен подслон - тя ще бъде неудовлетворена и винаги ще търси друг авторитет с сърцето си. Да, една жена може да се оправдае, че е имала тежък живот и е попадала само на негодници (масово явление в днешно време, лично също попадам в същата категория) и да - причината е, че съдбата й е дала подобни уроци, за да се научи да приема авторитети.

Мъжът следва авторитета на своя баща, на по-старшите и на своя духовен учител в традицията на Ведическата Култура. Мъжът, без значение, дали ще живее сам или ще бъде семеен със съпруга, има нужда от духовно знание и практическото му прилагане. Без знание рискува да приеме манталитет на хленчеща девойка, която търси утеха в скута на всяка жена. Без практическо приложение и следване на авторитет рискува... никога да не бъде авторитет за никого - нито за по-младите, нито за хората на неговото ниво, нито в очите на по-старшите, нито в очите на съпруга и деца, макар че това е искреното му желание. В своята собствена правота, скованост, сухота, нерешителност и пасивност, отчужденост от всичко, ненужни отречения, желание за контрол и налагане против нечия лична воля, настроение „с всичко да се справям сам” винаги ще остава неразбран, изолиран и респективно никога не ще бъде дълбоко удовлетворен. Винаги ще търси практичност, но винаги тя ще остава на другия край на вселената. Теорията, макар и добра основа, е съвсем различна от практиката. Чувал съм, че истинските авторитети споделят, че единствено следват наставленията на своите авторитети, които са чисти души, без да бъде необходимо да си измислят свои концепции по всеки въпрос. Един мъж може да се оправдае, че вечно остава неразбран и да - съдбата му донася възможност да научи, че има по-висши истински авторитети.

„Съдбата” практически ни аранжира срещи с личности, в които да се огледаме и с болка да прозрем своето невежество. Подобна среща е истинска благословия и висша радост, за която е нужно да сме много благодарни. Но никак не е странно, че едни и същи уроци се повтарят до безкрай... докато не поискаме да прочистим своето сърце :)

А кой е врагът на авторитета и приемането му в сърцето? Гордостта. Желанието сам да си бъдеш авторитет. Похотта.

Авторитетът е представител на Божествената Воля и дано един ден намери място и в моето каменно сърце. Всичко споделено са само несъвършенствата, които виждам в собствената нагласа към света и които „съдбата” ми поднася за урок.

Бъдете щастливи и със златни сърца!

сряда, 19 април 2017 г.

Prisoner of my own mind

Мракът е невежество...
В забрава покрита е обусловената душа,
съзнателен слуга на своя материален ум, лишен от капка свян
и безкрая от желания, породени от блудството на егоистичен блян.

А отвъд е светлина,
отвъд мрака на собствената килия,
и четирите стени, които материалният ум е сътворил...
Отвъд невежеството, в което сам съм се потопил.

Кой ще се осмили мрака да прекоси,
и възела на материалното съществуване да разруши?!
Кой ще се осмили помощ от Висш Авторитет да потърси?!
Кой ще открие, че ключът от затвора крие се в неговото сърце...

сряда, 12 април 2017 г.

петък, 24 март 2017 г.

Love in Separation

We live in separation...
from our Supreme Father, Friend and Lover
from the spiritual sky beyond
from our spiritual identity...

We have forgotten our Love...
for our Supreme Father, Friend and Lover
for the spiritual sky beyond
for our spiritual identity...

...and we have sold it on the market just for fulfilment of our own "loving" affairs...
...and all the sweetness will turn into a bitter taste...
...and the mask of "love" will fall down...
...and the face of Lust will reveal its identity behind the curtain.


We live in separation and the only way to remember our Love...
...is to experience the tears of separation with someone we tend to love...
...is to experience the tears of separation with the beloved child...
...is to experience the tears of separation with the beloved parent...
...is to experience the tears of separation with the beloved brother or sister...
...is to experience the tears of separation with the beloved lover...
...is to experience the tears of separation with the beloved homelands...
...is to experience the tears of separation with the beloved spiritual master...

We live in separation and the only way to remember our beloved Supreme Lord...
...is to love Him in separation...


Lord Jagannath temple in Rajpur, India

петък, 17 февруари 2017 г.

“Международен маршрут на дружбата” Е-3: Приключение към сърцето (пътепис)

"Международен маршрут на дружбата" Е-3: Приключение към Сърцето

Единство в многообразието:

"Ком-Емине", Стара Планина, България
"Пътят на художниците", "Саксонска Швейцария", Германия



Пътепис (препратка без регистрация): Пътепис

Снимков материал (препратка за свободно сваляне без регистрация): Снимки



Пътеписът и снимковият материал бяха презентирани на 13.02.2017 г. в "Клуб на Пътешественика" с любезното съдействие на домакините.

С любов и благодарност,
ваш при-ключ-енец



вторник, 7 февруари 2017 г.

В края на деня

Без сладост - десертът липсва...
Вечерята върху канчето загоря,
търкам в дълбочина мрачните метна...
покриващи отвън моето сърце.

понеделник, 30 януари 2017 г.

Горчивина след сладката илюзия

Ще наточа острие в миг,
и ще избода сините очи,
не мога да понеса фалшивия ми лик,
да кара чуждото сърце от желания да тупти.

По-добре сляп да бях,
вместо да се наслаждавам на фалш и прах,
отрова за сърцето е всяка илюзия сладка,
от която усилва се пулсът и спира ти дъхът.