„Животите ни не ни
принадлежат. От утробата до гроба ние сме свързани с други...”
Кога: Ивановден
е! „Бог е милостив” днес, но и не само днес?! Св. Йоан Кръстител предрича
Богоявление – „Божа благодат”!
А вчера
беше Йордановден! Говори с Нея, говори с Водата! С всяка капка от нейното цяло – почти цяло тяло, изпълнено
с вода! Про-Свещ-ение, нощ, в която небето се
отваря! Пламък от свещ
в тъмна нощ! Говори с Нея! Водата е Жива!
Къде:
Най – студеният и най – топлият миг: представих си и усетих, както ми заръча
гласът от диска. А навън зимната нощ беше истинска, досущ като топлината под
кожата ми. Досущ като скок в ледената вода, за да грабнеш геройски кръста.
Какво:
Забравил за Мига, но готов да пиша разказ за „Carpe Diem” – парадокс! Напоследък
мислех за Кръг-о-врат-а, кръга, вратата, времето, безкрая. Мислех върху
проблема, забравил за решението. Време е за малко (малки) чудеса. В
На-Стоя-Ще-то!
Тук и
Сега: Забравил за ключа, мислех, че той е далеч, а всъщност беше толкова близо
– получих го заслужено или не, след пълноценен миг, изпълнен с чудеса. Затворих
последната страница от книгата, която четях след престоя ми в Белоградчик
досега и Кастанеда отвори портал, врата, поредната, зад която грее светлина и
през чиято ключалка се прокрадва лъч. От – Ключ – их затворена врата? Отговор на въпрос, и получих отговор: „Нямам формула”. А Формулата се
крие в Мига, в който два кръга намерят безкрайността, докосвайки се във „Ф”, в
„Осморка (8)”; в Мига, в който две сияйни тела се докоснат в Миг на Истина.
Миг, в който намерят ключа и отключат затворена врата, без да искат или знаят –
просто чудеса, в миг на чистота. Нито повече, нито по-малко. Един ключ, но
много отговори, след престой в кратък пристан. Докато Орелът извърна в Миг глава
настрани, намерих време „за свобода”.
„Каквото и да
направиш, то няма да е нищо повече от капка в бездънното море.” – продума
уверено пазителя на реда, на системата, на матрицата.
Кръг –
О – Врат... Безкраен , всеобхватен, безспирен кръг, въртян от Времето и
подложен под неуморимите унищожителни удари на Час – О – В – Ника... Кръг, а в средата му
Врата, Лъч светлина - Ключалка, търсеща
Ключ! Два кръга от Безкрайност, Осем, Космос, Космос от Светлина, през който се
прокрадва Лъч Светлина! А зад вратата – ново пространство, нова врата и още
светлина! Ако намериш своя клЮч!
От- КлЮч-И Без-край-ността!
Кръг –
О – Врат... Окото на Орела, което се сгромолясва върху теб и те разкъсва на
парчета! Нито повече, нито по-малко.
„Вярвам, че смъртта е
просто врата. Когато тя се затвори, друга се отваря...” – отекват думите на
Сонми-451 във безкрайната вечност!
От- КлЮч-И Без-край-ността!
Сънувах чуден сън – преминах
тесен, несигурен, клатещ се мост над тъмна и суха рекичка... за да се окажа на върха
на долина – зелена, вглъбен в хоризонта... омагьосан червен прах витаеше в
низината, над реката, носен от вятъра! Пожар, но не истински, а в душата! Готов да изгори всички мостове, дори и Карлос
Нагуалът да се наложи да търси нов път; да пресуши реките, за да се напълнят
отново изобилно с бистра вода. Седях с група от воини и се наслаждавах на Мига, Мира и бурния вятър, лишен
сам по себе си от страст.
Събудих
се – книгата на Кастанеда лежеше до мен, в леглото. Йордановден е! Ще пиша, ден: Не – деля е!
А утре
е Ивановден – ден понеделник, ден за Благодарност – Тук и Сега! Може би, повлиян
от книгата, дали в реалност или не, прекарах Ивановден в красив сън, който от-КлЮч-И в мен Ново На-Чал-О.
Благодаря за КЛЮЧа!
Благодаря и на Водата и на Мига, Тук и Сега!
Време е
за сън(уване) и чудеса...
„Но какво е морето,
ако не множество капки?” – отговори „Нео” от Ню Сеул.
На следващия ден, получих нов знак – пожелание за: „при-КЛЮЧ-ения!”
Животът е
При-КЛЮЧ-ение!
Съд-Ба-та е съд за душата! Съд – с добра или лоша приСЪДа!
Съд,пълен или опразнен от Вода!
Съставен от Вода и Воден от Вода... Води ме моя Вода, през
Водици към моята Съд-ба, към морето от капки!
“Истината е Една. Нейните версии са
илюзии!” – Сонми-451
Езикът е създаден, за да
помни и напомня, а не за да говори, досущ както водата знае, слуша и попива, и
отдава, но без да продума. Съзнанието говори, а думите бърборят.
07.01.2013г.
БОГ-атството в Печал-Ба ли се крие или тя носи печал за душата?
Любов или оБич?
Господ-Ин-ът е Ед-Ин!
От- КлЮч-И Сърцето си!
Род-ени сме да намерим клЮча за разкъсаното цяло тяло от плът и кръв. Нека ни върви по Вода - тя води към Един-ство!
С любов, ваш Весел-Ин.
14.06.2013г.
2013, Time to live in Love & Light
