четвъртък, 7 май 2015 г.

Маков утринен залез (Странджа 2015)



Пълно-Лунен залез край самотното дърво на хълма,

по посока на жабешката песен и бързите води,

под проБудения поглед на стотици макове и бурните вълни ...

Всички те и ние танцуващи под напора на вятъра от утринния бриз,

обгърнал на изгрев слънце безбрежния морски син шир ...

Написах Името Твое върху пясъка  и потънах във Вечността

и БезКрая на Кръг-О-Врата,

залят от бурните вълни ...

Заедно с 1 Божествена частица, наречена Моя Душа ...


Тук и Сега; Там и Отвъд; Тук, където се влива реката в морето; Там, където водата се влива в Голямата Вода и 1+1=1

07.05.2015 г.


Фотопътепис: https://www.facebook.com/vnves/media_set?set=a.10154244148873868.1073741900.640848867&type=3

Пътепис (автор: Калоян Асенов): скоро


Странджанско Шестстишие, 2015 (автор: Станислав Малешков):

1. Странджа, слънце, вдъхновение, дъжд, разходка, приключения.
Автобус претъпкан с раници, българска държавна граница.
Предводител - трафикант, бежанци, "my friends", талант,
Карти, джипиес, компаси, вкусни всякакви запаси.


2. Пещера, баир, заклятие, спи египетско проклятие.
Мостче, кула, възвишение, плаж крайречен, забавление.
Тел бодлива, граничари: "Егенета, планинари!"
Псета, камъни, чистилище, параклиси, безброй светилища.

3. Палатков лагер, двор църковен, тук марксизмът е виновен.
Прохладен бързей, бряг граничен, заслон уютен, свят различен.
Ден рожден край огън лагерен, нощен дъжд и изгрев пламенен.
Чакъли, глина и оброчище, скрито тайнствено съкровище.

4. Недостъпна е Света Марина, подкова, четирилистна детелина.
Кой параклиса заключи? И какво ли още ще се случи?
Смелчаци все ще се намерят, с кърлеж сили да премерят.
Късметчета за всички има, за едни успех, за други - рима.

5. В джунглата - следи глигански, зеленика, кладенец царски,
Почти последен километър, тресавища на всеки метър.
Хамаци, кончета и жаби, най-сетне стигане до плажа,
Полски мак край морски залив, пълнолунен изгрев, после залез.

6. Студено къпане, аплодисменти, много слънчеви моменти.
Звезда подарък, сърнен скок, безлюден плаж и първи стоп.
Към морето, който тръгне, не е сбъркал: ще се върне,
да дойде пак към Странджа някога: сега и тук, и там, отвъд, навсякъде.