ХрИстина

Първо утро, когато съм далеч
от медения ти гласец...
Детски звън ме събужда
любовта в стаята ми пробужда.

Завит в топли одеала,
в миг се обръщам настрана,
от топлите слънчеви лъчи непробуден,
но от чистата любов събуден.

Богът е Всемогъщ,
с една своя частица успява да контролира цялата Вселена,
Богът е Вездесъщ,
чрез едно мъничко човече успя да просветли и най-тъмната ми страна.

Проникна скришом в моята Вселена,
там, където всяка стрела бе отразена,
там, когато всяко прегръдка оставаше несподелена,
защото от не чистата детска любов тя бе родена.

Първо утро, когато съм далеч,
от медения ти гласец,
но ние  ще сме заедно в настоящия живот,
винаги край теб - във всяко облаче, топъл цвят,
зелената трева, плод или звезда, рисунка и молив...

От екрана тиха песен ти изпях,
от която изпаднахме в бурен смях,
какво по-хубаво от екстаза на радостта,
в свят без блаженство и светлина...

С обич към мъничкото сестриче Тигър-Пате, доктор и художник ХрИстина,

подарък най-свещен за мен, в ден благословен.

Твой батко,

21.07.2015г.

Крила от светлина

Сънувах сън невъобразим,
застанал на прага на Всеобхватната Рилска Пустиня,
покрита с летен бял дим,
в миг върху селата се изсипа многотонната лавина.

Сънувах, че стоя изправен,
надвиснал над пропастта пред мен,
високо над човека от плоската низина,
потънал неумолимо от загубата в есенна тъга.

Сънувах змей непобедим,
изплувал от недрата на зимата,
към разруха устремен и невредим,
в тъмен полет на ръба към планината.

Сънувах бели крила, израстващи от войн непоколебим,
окрилен от хор предани песнопойци - вдъхновен,
помогнах на пролетта с меч от светлина
и отрязах чудовищната глава.

В следващ сън вървях по стълбица отвъд,
в американски небостъргач от желязна плът,
последната платформа висша светлост,
ме очакваше с цветен венец от мъдрост.

Сън
           или
                     крачка към реалността,
                                                              Кой определя същността?!

Сън: октомври-ноември 2014г.
Поезия: 17.07.2015г.

Жилото на смъртта

 снимка: fb.ru

Стъпих, усещайки камъче под краката,
Видях оса, закачена към вътрешната страна на обувката,
Прозрях, но вече бе твърдо късно,
оръжието носещо "защита" бе донесло смърт.
 
Сама се бе вмъкнала в смъртоносния капан,
изпълнявайки определен план,
с остро жило насочено напред,
пазител, внасящ уважение или страх навред.

Жилото на смъртта се отдели от тялото,
тресящо се в предсмъртна агония,
преди душата да напусне тялото
и да се прозре за миг към цялото.

Извиних се и помолих за прошка,
пожелах светъл път на мъничката душа,
изправена пред ребус от светлина,
възможен тунел към любовта.

Как ли се чувства Бог
относно.....
мъничките оси с остри жила
мъничките хора с притъпени сетива.....

16.07.2015г.

Love in Separation

Вмъкваме ли се сами в смъртоносни капани,
търсещи топлината на тела, които не излъчват топлина,
страдаме ли от собствените си оръжия,
носещи защита, фалшивите сетива...

Сами ли забиваме дълбоко жилото на смъртта,
в тленните тела, далеч от Любовта...

Be All There

Снимка: Мандала - център за цялостна трансформация

https://www.facebook.com/YogaMandala/

Скришно Любовта в теб се влива,

Океан в морета се разлива.

Богат е всеки, който в себе си умее

Богът Всевишен да допусне да узрее.


14.07.2015г.

Inspired by Sripad B.V. Sadhu Maharaja