Щом с факела на знанието,
ти проговориш,
започвам да мълча
и просто слушам...
... с часове.
Рядко ми се случва,
ала в твоя дом
човек чувства се в храм
и забравя, че е материално обусловен.
И слуша,
даже забравя и да пита.
събота, 5 ноември 2016 г.
Кухнята на Чистата Любов
Години чаках,
да си спомня вкус,
вкус, който търсех,
и жаждата погрешно утолявах
ала все жаден оставах.
И както единствено чистата вода
жаждата на тялото може да утоли,
вкусът, който винаги съм търсил,
при теб отново намерих.
Смирено очаквах,
някой да ме научи исках,
ала писано било е
кухнята на Чистата Любов
от теб да се разкрие.
да си спомня вкус,
вкус, който търсех,
и жаждата погрешно утолявах
ала все жаден оставах.
И както единствено чистата вода
жаждата на тялото може да утоли,
вкусът, който винаги съм търсил,
при теб отново намерих.
Смирено очаквах,
някой да ме научи исках,
ала писано било е
кухнята на Чистата Любов
от теб да се разкрие.
А теб знаех, че ще срещна
Знаех, че ще срещна теб
така бе писано,
макар всички обстоятелства
да се бяха издигнали срещу мен
имах нужда сладки думи да чуя
и с някого да повървя ръка за ръка,
макар за кратък миг,
макар да съм войник.
Дълги години срещата ни чаках,
тя се бавеше ли, бавеше,
но знаех, че точно там,
точно в храма природен,
някога ще срещна някого,
който очите ми ще отвори.
Как може да те срещне непознат,
и за първи думи за храмове да ти продума,
и със слова меки по цели дни да ти разказва
и да слушаш, и да слушаш и да казваш:
"как до днес дълбоко съм спал,
как никога не съм живял".
Грижа, мекота, любов и приемане
част са от сърцето на чистите души.
така бе писано,
макар всички обстоятелства
да се бяха издигнали срещу мен
имах нужда сладки думи да чуя
и с някого да повървя ръка за ръка,
макар за кратък миг,
макар да съм войник.
Дълги години срещата ни чаках,
тя се бавеше ли, бавеше,
но знаех, че точно там,
точно в храма природен,
някога ще срещна някого,
който очите ми ще отвори.
Как може да те срещне непознат,
и за първи думи за храмове да ти продума,
и със слова меки по цели дни да ти разказва
и да слушаш, и да слушаш и да казваш:
"как до днес дълбоко съм спал,
как никога не съм живял".
Грижа, мекота, любов и приемане
част са от сърцето на чистите души.
Молих се да срещна теб
Молих се да срещна теб,
или поне някой като теб...
...който далеч да отпрати
всички главоблъсканици на ума.
Когато зърнах те за първи път,
там някога в парка,
от вътрешна светлина
всеки дълбок мрак в сърцето
в миг бе осветен,
макар да бе ясен ден.
Най-чистите са тези,
щом зърнеш ги дори за миг,
ти забравяш, че тук си войник
и единствено спомняш си за Бога,
който всичките сърца привлича и всепритежава.
или поне някой като теб...
...който далеч да отпрати
всички главоблъсканици на ума.
Когато зърнах те за първи път,
там някога в парка,
от вътрешна светлина
всеки дълбок мрак в сърцето
в миг бе осветен,
макар да бе ясен ден.
Най-чистите са тези,
щом зърнеш ги дори за миг,
ти забравяш, че тук си войник
и единствено спомняш си за Бога,
който всичките сърца привлича и всепритежава.
Пръв учител
Теб смирено пръв съм питал,
а ти смирено отговор си давал.
"Защо в този свят прах има,
защо всичко тленно е,
защо всичко се разпада,
това ти, моля те ми обясни
това ли е светът, в който ний живеем
или това е илюзия за реалността?"
Ти пръв смирено си прошепнал
Светите Имена
ти пръв за мен си бил учител,
оттук - към вечни времена.
И ролите в живота понякога се сменят,
ала щом чисто е сърцето,
животът ни с всяко дело и дума
по прав път ще продължи.
а ти смирено отговор си давал.
"Защо в този свят прах има,
защо всичко тленно е,
защо всичко се разпада,
това ти, моля те ми обясни
това ли е светът, в който ний живеем
или това е илюзия за реалността?"
Ти пръв смирено си прошепнал
Светите Имена
ти пръв за мен си бил учител,
оттук - към вечни времена.
И ролите в живота понякога се сменят,
ала щом чисто е сърцето,
животът ни с всяко дело и дума
по прав път ще продължи.
Първа грижа
Грижа и вдъхновение,
не всеки може у един да вдъхне,
ала щом ги вдъхне,
той с тях вечно ще живее.
И животът става по-красив от песен,
щом словата на поета са в неговата уста,
и щом загрижен е той за чуждите дела.
И все що добро е у дома,
и не винаги човек да го намира,
той покой ще открие в своето сърце,
щом баланса той намери
по тънката линия да се движи
на острото битие.
И щом жертвоготовна
и в дълга си тя остава,
за най-обичана
завинаги в сърцето си остава.
не всеки може у един да вдъхне,
ала щом ги вдъхне,
той с тях вечно ще живее.
И животът става по-красив от песен,
щом словата на поета са в неговата уста,
и щом загрижен е той за чуждите дела.
И все що добро е у дома,
и не винаги човек да го намира,
той покой ще открие в своето сърце,
щом баланса той намери
по тънката линия да се движи
на острото битие.
И щом жертвоготовна
и в дълга си тя остава,
за най-обичана
завинаги в сърцето си остава.
четвъртък, 3 ноември 2016 г.
Morning Gold
You are the Gold in the morning,
You are the rose dust coloring the sunrise sky,
You are joy in the corner of every smile,
You are in the eyes looking deep in a heart,
You are the Love in a melting heart,
yet You are beyond all spoken in silence, so far and so close...
Morgen Stund hat Gauranga im Mund!
You are the rose dust coloring the sunrise sky,
You are joy in the corner of every smile,
You are in the eyes looking deep in a heart,
You are the Love in a melting heart,
yet You are beyond all spoken in silence, so far and so close...
Morgen Stund hat Gauranga im Mund!
сряда, 2 ноември 2016 г.
Midnight ecstasy
O, restless heart
to wake up in the dark
and hear your endless dance...
Soul's nature is to be attracted by eternity
to wake up in the dark
and hear your endless dance...
Soul's nature is to be attracted by eternity
вторник, 1 ноември 2016 г.
Impersonalism
We drink poison, yet we believe blindy it is a sweet nectar. Welcome to the age of impersonalism.
We all seek care, love and happiness at the end. Then why are we more or less under the global influence of impersonalism and suffer, although we are personalities, who are only happy, engaged in personal relations and association?
Love means giving and receiving, when given. Yet we thread ourselves like robots, programmed with a software to seek happiness. To take the love from others for ourselves.
Pain. Fear. We are afraid of the pain. Expectations. We are afraid of being used. Since the world is full of pain, most of the people have suffered more or less under personal relations with other personalities, no matter if being hurt or hurting the other side - these are the two sides of the same knife. The mentality "i was hurt or used, now i have to use and hurt" is leading to an emptiness - a black hole of complete loss of identity, with a gravity more powerful that the Earth's, where eye for eye will make the whole world blind. Everyone was hurt. Everyone was hurting other so many times. And we have to forgive and forget.
We are like a garden. A garden of Pure Love. Amongst the flower of Love, there are many weeds. A gardener should keep his garden clean and remove all weeds, who can cover the flower of Love and put a shadow over it.
Somehow we have come in a situation, where in our garden many weeds have grown strong and high: anger, fear, lust, hate, laziness, ignorance, selfishness, desire to enjoy and control. You reap, what you've sown. Somewhere, somehow, sometime ago... And the result comes for us in the early ages, because have to pay the price for our desires. Bad results (actually good as well) are like weed, which are very deep sown in the garden. We are born and since the seeds are already sown - soon the results come above the surface. Then archetype relations start to multiply and the same mistakes are being repeated again and again in our personal relations: through parents, throught friends, throught colleagues, through family, through children, etc. If only we stop pouring the bad seeds and pour our flower of Love - then automatically we will stop the growth of this chain.
Otherwise we remain on the impersonal platform and all our efforts to have personal relations face a dead end street, although we may develop personal relations, but always with the goal to lord over others and to keep our position of enjoyer and controller. An impersonalist claims that he himself rules over himself and he will serve only his higher goals. He will accept no guidance and not someone above him. We are all god and god is me. I am god and i am here to understand myself. God is a function of me, who will become an enlightened and perfect one. Sounds familiar? Yes, an impersonalists serves his own mind speculations and false ego, as well of course his body, family, society, planet, etc., although claims a state of complete independancy. Yet an impersonalist study all possible false teachers, spiritual practices, mystical activities and is attached to lord over others, although the impersonal point of view states that no one is lording over nobody and there are no higher authorities. Spiritual impersonalism seeks liberation, not exchange of loving relations.
Impersonalists may understand the power and equality of the Supreme Brahman and mostly will strive for spiritual freedom and lack of identity, but their eyes will remain always close for the spiritual diversity and the divinity of the Supreme Lord , even if He comes directly in their homes.
"I am my own Master" - snarled the homeless dog, who was standing in front of a butcher's shop, spinning his tail and waiting for another hard bone. This is the actual condition of all impersonalists, including myself.
And how to pour the flower of Love?
You reap, what you've sown. Unless there is a Higher Mercy. Personality means giving unconditional Love. Love is service, a service to the Supreme Personality of Godhead.
Most Pure is the One, who can open our eys and lead us to salvation from the venomous impersonalism and vast emptiness. Let's pray to such a Pure One!
namaste saraswati deve
gaura-vani-pracharine
nirvishesha-shunyavadi
pashchatya-desha-tarine
We all seek care, love and happiness at the end. Then why are we more or less under the global influence of impersonalism and suffer, although we are personalities, who are only happy, engaged in personal relations and association?
Love means giving and receiving, when given. Yet we thread ourselves like robots, programmed with a software to seek happiness. To take the love from others for ourselves.
Pain. Fear. We are afraid of the pain. Expectations. We are afraid of being used. Since the world is full of pain, most of the people have suffered more or less under personal relations with other personalities, no matter if being hurt or hurting the other side - these are the two sides of the same knife. The mentality "i was hurt or used, now i have to use and hurt" is leading to an emptiness - a black hole of complete loss of identity, with a gravity more powerful that the Earth's, where eye for eye will make the whole world blind. Everyone was hurt. Everyone was hurting other so many times. And we have to forgive and forget.
We are like a garden. A garden of Pure Love. Amongst the flower of Love, there are many weeds. A gardener should keep his garden clean and remove all weeds, who can cover the flower of Love and put a shadow over it.
Somehow we have come in a situation, where in our garden many weeds have grown strong and high: anger, fear, lust, hate, laziness, ignorance, selfishness, desire to enjoy and control. You reap, what you've sown. Somewhere, somehow, sometime ago... And the result comes for us in the early ages, because have to pay the price for our desires. Bad results (actually good as well) are like weed, which are very deep sown in the garden. We are born and since the seeds are already sown - soon the results come above the surface. Then archetype relations start to multiply and the same mistakes are being repeated again and again in our personal relations: through parents, throught friends, throught colleagues, through family, through children, etc. If only we stop pouring the bad seeds and pour our flower of Love - then automatically we will stop the growth of this chain.
Otherwise we remain on the impersonal platform and all our efforts to have personal relations face a dead end street, although we may develop personal relations, but always with the goal to lord over others and to keep our position of enjoyer and controller. An impersonalist claims that he himself rules over himself and he will serve only his higher goals. He will accept no guidance and not someone above him. We are all god and god is me. I am god and i am here to understand myself. God is a function of me, who will become an enlightened and perfect one. Sounds familiar? Yes, an impersonalists serves his own mind speculations and false ego, as well of course his body, family, society, planet, etc., although claims a state of complete independancy. Yet an impersonalist study all possible false teachers, spiritual practices, mystical activities and is attached to lord over others, although the impersonal point of view states that no one is lording over nobody and there are no higher authorities. Spiritual impersonalism seeks liberation, not exchange of loving relations.
Impersonalists may understand the power and equality of the Supreme Brahman and mostly will strive for spiritual freedom and lack of identity, but their eyes will remain always close for the spiritual diversity and the divinity of the Supreme Lord , even if He comes directly in their homes.
"I am my own Master" - snarled the homeless dog, who was standing in front of a butcher's shop, spinning his tail and waiting for another hard bone. This is the actual condition of all impersonalists, including myself.
And how to pour the flower of Love?
You reap, what you've sown. Unless there is a Higher Mercy. Personality means giving unconditional Love. Love is service, a service to the Supreme Personality of Godhead.
Most Pure is the One, who can open our eys and lead us to salvation from the venomous impersonalism and vast emptiness. Let's pray to such a Pure One!
namaste saraswati deve
gaura-vani-pracharine
nirvishesha-shunyavadi
pashchatya-desha-tarine
петък, 28 октомври 2016 г.
Vaisnava sight / Ваишнава поглед
Vaisnava sight
Even a single look
from a true Vaisnava
may bring the highest joy
in our small hearts.
Even a single look
from a true Vaisnava
makes you remember the Supreme
attracts you to the All-Attractive One.
A single moment with Vaisnavas
to Infinity equals
undeservedly joyful is my soul
in the search for Vaisnava Love:
in a cycle of Love
even my heart made of stone
into the Gold may melt.
Ваишнава поглед
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да донесе пълно щастие
в мъничко ни сърце.
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да си спомниш за Върховния,
и привлечен да бъдеш към ВсеПривличащия.
Един миг с Ваишнави
равностоен е на вечността,
незаслужено щастлива е моята душа,
че търси Ваишнава Любовта
в подобен кръг дори
и моето каменно сърце
в Златото може да се претопи.
Even a single look
from a true Vaisnava
may bring the highest joy
in our small hearts.
Even a single look
from a true Vaisnava
makes you remember the Supreme
attracts you to the All-Attractive One.
A single moment with Vaisnavas
to Infinity equals
undeservedly joyful is my soul
in the search for Vaisnava Love:
in a cycle of Love
even my heart made of stone
into the Gold may melt.
Ваишнава поглед
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да донесе пълно щастие
в мъничко ни сърце.
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да си спомниш за Върховния,
и привлечен да бъдеш към ВсеПривличащия.
Един миг с Ваишнави
равностоен е на вечността,
незаслужено щастлива е моята душа,
че търси Ваишнава Любовта
в подобен кръг дори
и моето каменно сърце
в Златото може да се претопи.
Златото на Гауранга
София завита е в сива пелена,
слънцето пристъпва на запад
и хоризонта окъпва в сияйна светлина,
а в сърцето е златото на Гауранга.
Златото на Гауранга блести по-силно от милиони слънца...
слънцето пристъпва на запад
и хоризонта окъпва в сияйна светлина,
а в сърцето е златото на Гауранга.
Златото на Гауранга блести по-силно от милиони слънца...
четвъртък, 27 октомври 2016 г.
Градината на Любовта
Веднъж копаех с две ръце
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
8 сърца
Осем сърца
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
1000 Слънца* (от Сарвабхаума дас)
О, мое пламтящо сърце
Кой тронът превзе
и възцари се там
в пределите на твоя храм?
Кой е Онзи, толкова могъщ
че изпълва на шир и надлъж
малкото сърце с вечна топлина
по-сгряваща от тази на хиляди слънца...
Най-топлото чувство в този свят
и най-високият волтаж са това
които неминуемо ще разтопят
всичките замръзнали царства.
Игричките на моя ум
са привързани към този друм
по който със стъпки бавни
разбирам Твоите планове славни
за загубен скитник като мен...
О, скъпи, кога ще дойде този ден
когато аз ще разбера по Твоята милост
каква е тази изгаряща огнена сила
с интензитет на хиляди слънца
танцуваща в моята снага
Твоят най-паднал и безполезен слуга...
О, най-скъпи, моля Те прошепни
тайната си в моите жадни уши
дали е като огъня на птицата от жар
превръщаща пепелта на смъртната твар
в сийяно тяло, преродено...
За истински живот определено?
О, скъпи мой, нека виждам Твоето лице
и любовта Ти у всеки лик и всяко сърце!
Моля те, нека във всеки един момент
на Твоята любов да бъда инструмент...
*С благодарности към Сарвабхаума дас за брилянтната поезия на български език. Смирен поклон,
петък, 21 октомври 2016 г.
1000 Suns
Oh, my burning heart,
Who is the One
residing on the throne
of Your temple?
Who is the One
so powerful to fill
the small heart with eternal heat
warmer than thousand sun globes...
The warmest feeling
and the highest voltage
which will melt down
all frozen kingdoms.
All my mind games
are attached to knowing You
and Your glorious plans
for a lost wanderer like me.
Oh, dearest One, please make me understand
what is this burning fire like thousand suns,
dancing inside the body
of the most fallen and useless one?
Oh, dearest One, please whisper in my ears
is it similar to the fire of the phoenix
transforming the ashes of the mortal flesh
into a glowing body, being reborn... for the real Life?
Oh, dearest One, please let me see Your Face and Love in every single Face and Heart.
Oh, dearest One, please, make me an instrument of Your Love.
p.s. Oh, dearest one(s) - you, the one(s) who read(s) - please, make the world understand, if you see the fire inside our cold hearts.
Who is the One
residing on the throne
of Your temple?
Who is the One
so powerful to fill
the small heart with eternal heat
warmer than thousand sun globes...
The warmest feeling
and the highest voltage
which will melt down
all frozen kingdoms.
All my mind games
are attached to knowing You
and Your glorious plans
for a lost wanderer like me.
Oh, dearest One, please make me understand
what is this burning fire like thousand suns,
dancing inside the body
of the most fallen and useless one?
Oh, dearest One, please whisper in my ears
is it similar to the fire of the phoenix
transforming the ashes of the mortal flesh
into a glowing body, being reborn... for the real Life?
Oh, dearest One, please let me see Your Face and Love in every single Face and Heart.
Oh, dearest One, please, make me an instrument of Your Love.
p.s. Oh, dearest one(s) - you, the one(s) who read(s) - please, make the world understand, if you see the fire inside our cold hearts.
неделя, 16 октомври 2016 г.
В сърцето ми Ти пося Любовта
Откакто срещнах Теб,
забравих кой бях аз...
С лека ръка и усмивка на уста
подминавам богатства, знание, сила, слава и красота,
знам в Теб скрита е на вселената Вечността,
в сърцето ми Ти пося Любовта.
Със светлина
оставяш ми следа,
къде да стъпя бос в мократа трева,
....за да следвам Теб.
А щом изгубя Твоите следи,
по светлия път в тъмните гори,
обръщам се и съзерцавам отново Теб
да танцуваш със златните Си Нозе зад мен.
Следвам Теб - Твоята интуиция е моя пътеводна звезда,
всеки подвиг е за Теб е с усмивка и лекота,
с молитва ще се премести всяка планина,
от щастие е всяка сълза
и всяка болка сладка е като мед
и всяка радост потопена е в хладен лед.
Милост е за миг, свидетел ми е пълната луна,
да ме зърнат Твоите очи като слънца,
да зърнат моите наведени очи,
сред небесата от хиляди звезди.
Това е наградата,
за клетника в Твоите Нозе
а чистото злато, което пазиш за мен,
остави за личността, която в себе си е приела Твоето златно сърце.
В настоящето аз осъзнавам Теб,
щом тихомълком с допрени длани обичам златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да обичам, както обичам Теб
и щом тихомълком с допрени длани приемам любовта на златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да осъзнае, че ме обича,
както обича Теб
и както ни обичаш Ти.
Ти си в мен
и ние сме в Теб
и въпреки това
различни сме в еднаквостта.
В сърцата ни Ти пося Любовта!
забравих кой бях аз...
С лека ръка и усмивка на уста
подминавам богатства, знание, сила, слава и красота,
знам в Теб скрита е на вселената Вечността,
в сърцето ми Ти пося Любовта.
Със светлина
оставяш ми следа,
къде да стъпя бос в мократа трева,
....за да следвам Теб.
А щом изгубя Твоите следи,
по светлия път в тъмните гори,
обръщам се и съзерцавам отново Теб
да танцуваш със златните Си Нозе зад мен.
Следвам Теб - Твоята интуиция е моя пътеводна звезда,
всеки подвиг е за Теб е с усмивка и лекота,
с молитва ще се премести всяка планина,
от щастие е всяка сълза
и всяка болка сладка е като мед
и всяка радост потопена е в хладен лед.
Милост е за миг, свидетел ми е пълната луна,
да ме зърнат Твоите очи като слънца,
да зърнат моите наведени очи,
сред небесата от хиляди звезди.
Това е наградата,
за клетника в Твоите Нозе
а чистото злато, което пазиш за мен,
остави за личността, която в себе си е приела Твоето златно сърце.
В настоящето аз осъзнавам Теб,
щом тихомълком с допрени длани обичам златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да обичам, както обичам Теб
и щом тихомълком с допрени длани приемам любовта на златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да осъзнае, че ме обича,
както обича Теб
и както ни обичаш Ти.
Ти си в мен
и ние сме в Теб
и въпреки това
различни сме в еднаквостта.
В сърцата ни Ти пося Любовта!
събота, 15 октомври 2016 г.
Свръх СъЗнание
Свръхсъзнанието е отвъд
материалния мироглед,
на кръга ясен Познавач
в минало, настояще и бъдеще...
Капка Свръхсъзнание,
на челото ти да капне,
в миг ще отвориш зрение
и равнодушно с усмивка
ще погледнеш в очите
на радостта дългоочаквана
в сълзите на тъгата писана
на пътя - дълъг и трънлив
на вечното Себе в свят променлив
на минал-о, на-стоя-ще и бъде-ще...
материалния мироглед,
на кръга ясен Познавач
в минало, настояще и бъдеще...
Капка Свръхсъзнание,
на челото ти да капне,
в миг ще отвориш зрение
и равнодушно с усмивка
ще погледнеш в очите
на радостта дългоочаквана
в сълзите на тъгата писана
на пътя - дълъг и трънлив
на вечното Себе в свят променлив
на минал-о, на-стоя-ще и бъде-ще...
На прага (пред отключена врата)
Пълната луна ми е свидетел,
на прага на Твоите Врати застанал бях,
ала последното стъпало високо си остана,
за затворените двери на моето нечовешко сърце.
Твоето Сърце е Храм,
със широко отворени врати,
за всички просяци и светци,
дори и за забравили за Теб души.
Всемилостива и Всеблажена е Любовта Ти,
ала знаех, че ако сега видиш мен ще Те заболи,
макар за среща с всеки да копнееш Ти...
Любовта изисква понякога смирено да останем настрана.
Любовта е и към всички мънички сърца,
Любовта е и към Господаря на всичките сърца.
Любовта изисква своя светъл лик тихо да проявим...
на прага на Твоите Врати застанал бях,
ала последното стъпало високо си остана,
за затворените двери на моето нечовешко сърце.
Твоето Сърце е Храм,
със широко отворени врати,
за всички просяци и светци,
дори и за забравили за Теб души.
Всемилостива и Всеблажена е Любовта Ти,
ала знаех, че ако сега видиш мен ще Те заболи,
макар за среща с всеки да копнееш Ти...
Любовта изисква понякога смирено да останем настрана.
Любовта е и към всички мънички сърца,
Любовта е и към Господаря на всичките сърца.
Любовта изисква своя светъл лик тихо да проявим...
Потокът на взаимността
Кога спира потокът на взаимността,
да тече пред твоята врата?
С примес ли е чистата вода,
ако потокът иска да те отрови,
или изчака докато му се поклониш,
за да продължи дейността си - да тече:
на потока ще му бъдат пресушени чистите води.
Да коленичиш и да протегнеш молитвените длани
в шепа, да напълниш, да благодариш и да отпиеш
на потока да се поклониш,
но ако откажеш ти:
потокът ще пресуши своите води.
Да даваш, за да взимаш...
Да спреш да взимаш, за да не даваш...
противоестествени състояния са
за "Потока на взаимността"
да тече пред твоята врата?
С примес ли е чистата вода,
ако потокът иска да те отрови,
или изчака докато му се поклониш,
за да продължи дейността си - да тече:
на потока ще му бъдат пресушени чистите води.
Да коленичиш и да протегнеш молитвените длани
в шепа, да напълниш, да благодариш и да отпиеш
на потока да се поклониш,
но ако откажеш ти:
потокът ще пресуши своите води.
Да даваш, за да взимаш...
Да спреш да взимаш, за да не даваш...
противоестествени състояния са
за "Потока на взаимността"
Капка Чиста Любов
Чистата Любов е Божествено измерение,
капка, от която донасят ни безкористните учители на любовта.
Срещнеш ли един от тях - винаги в сърцето му благодари,
той е дошъл тук - и на теб да помага и да служи.
Той винаги търси най-доброто за теб,
и дава ти го, без да си поискал сам,
винаги е там - посреща те с усмивка в радост и тъга,
когато си на дъното или на върха.
Истината и да боли,
поднася ти я с лекота,
тихо, далеч от чуждите уши,
така че - да те вдъхнови.
Всички усилия полага,
с мекота да стопли студеното ти сърце
и да успокои нагорещения ум,
без насилие влага в теб всяко свое усилие.
"Ти както пожелаеш направи,
а за мен ако искаш забрави"
Приятел, брат или сестра, мъж или жена,
в едно или в друго семейство - чистата любов е отвъд материалността.
Приятел е и на най-големия ти враг,
с магическа пръчица омиротворява всички противоречия,
пазител на твоите тайни,
и оплакващ твоите грешки,
дори и с огън и острота да го нараниш
най-близкият вината в себе си ще намери.
За теб чистият другар остава си без план,
и в трепет очаква с делата си да го покориш,
готов е да пожертва правила и предписания дори,
да пренебрегне ритуал, дадена дума и чест,
защото знае - любовта отвъд материалността се покои.
Дава,
без в очакване да търси и да взима...
Приема,
без в забрани и планове да те оплита...
Подобна личност висша благословия е.
Капки от чиста любов капят,
небесен дъжд вали,
когато вдигнем глава - виждаме от тях само най-близката....
На теб благодаря от все сърце!
капка, от която донасят ни безкористните учители на любовта.
Срещнеш ли един от тях - винаги в сърцето му благодари,
той е дошъл тук - и на теб да помага и да служи.
Той винаги търси най-доброто за теб,
и дава ти го, без да си поискал сам,
винаги е там - посреща те с усмивка в радост и тъга,
когато си на дъното или на върха.
Истината и да боли,
поднася ти я с лекота,
тихо, далеч от чуждите уши,
така че - да те вдъхнови.
Всички усилия полага,
с мекота да стопли студеното ти сърце
и да успокои нагорещения ум,
без насилие влага в теб всяко свое усилие.
"Ти както пожелаеш направи,
а за мен ако искаш забрави"
Приятел, брат или сестра, мъж или жена,
в едно или в друго семейство - чистата любов е отвъд материалността.
Приятел е и на най-големия ти враг,
с магическа пръчица омиротворява всички противоречия,
пазител на твоите тайни,
и оплакващ твоите грешки,
дори и с огън и острота да го нараниш
най-близкият вината в себе си ще намери.
За теб чистият другар остава си без план,
и в трепет очаква с делата си да го покориш,
готов е да пожертва правила и предписания дори,
да пренебрегне ритуал, дадена дума и чест,
защото знае - любовта отвъд материалността се покои.
Дава,
без в очакване да търси и да взима...
Приема,
без в забрани и планове да те оплита...
Подобна личност висша благословия е.
Капки от чиста любов капят,
небесен дъжд вали,
когато вдигнем глава - виждаме от тях само най-близката....
На теб благодаря от все сърце!
Чистата вода
Чистата вода,
е като речен бързей,
окъпан в твърдостта на омекналите камъни
и острия аромат на зареждащия въздух.
Чистата вода,
превръща се в блато на мига,
когато се откаже пътя си да продължи
към океанските води.
Във вода плуват нашите дела
и взаимоотношения...
е като речен бързей,
окъпан в твърдостта на омекналите камъни
и острия аромат на зареждащия въздух.
Чистата вода,
превръща се в блато на мига,
когато се откаже пътя си да продължи
към океанските води.
Във вода плуват нашите дела
и взаимоотношения...
Златна есен
Сутрешна разходка в парка,
съзерцание
на яркото синьо небе
и златните есенни листа.
Нима златото не би блестяло,
прегърнато от бели облаци?
Нима небето не би сийяло,
ако върху него рисува черна буря?
Синият безкрай е приел най-красивата златна перла,
на чийто фон синьото е все по-дълбоко и по-дълбоко...
Златото лежи в скута на дълбокия небесен океан
и искри, искри - все по-ярко и все по-ярко...
Абсолютно богатство в различието
красотата и привързаност в единството.
Радостен тогава бях, че сме деца,
деца на Божествената Любов,
на Божествените Майка и Баща,
които са отвъд, а и в нашите сърца.
Слепец съм - виждам любовта в природата,
ала остава скрита тя за мен в човешките сърца.
Най-висшата форма на любовта,
макар да обичаш - да останеш настрана.
петък, 7 октомври 2016 г.
Bewildered
bewildered i am
by the glimpse
of Pure Love's
golden brilliance
Chaitanya He is
понеделник, 19 септември 2016 г.
One who loves, will be loved!
A person driven by fear would like to see you as a perfect coward.
A person driven by lust would like to see you as a perfect sensualist.
A person driven by hatred would like to see you as a perfect hater.
A business person would like to see you as a perfect businessman.
A parent would like to see you as a perfect child.
A female person would like to see you as a perfect male partner.
A male person would like to see you as a perfect friend.
A religious person would like to see you as a perfect pilgrim.
A learned person would like to see you as a perfect scholar.
A wise person would like to see you as a perfect sage.
A family person would like to see you as a perfect family partner.
A renounced person would like to see you as a perfect monk.
A pure transcendentalist will ever see you as a pure spiritual soul, spiritual servant,
the perfect diamond hidden behind all the stones of your false perspective of the self – the false ego.
And the Supreme Lord would love to see you as a pure Lover of God
and a friend and well-wisher of all His Masterpieces,
no matter of your position
since He is our best Friend and pure Lover.
One who loves, will be loved!
неделя, 18 септември 2016 г.
Вкусът на Водата!
Днес във Витоша планина
жадният е опитал вода от извора...
Изглежда с месеци истинска вода не е вкусвал...
чрез низш вкус кой ще рече, че жаждата е утолил?!
Всяка вода утолява жадните сетива
ала чистите води от Извора
по-сладки са от капчица вода
сред жарката пустиня на смъртта.
Жадна е всяка мъничка душа
за Вкуса на любовта.
Изворът на Любовта е на Бога Личността.
Чистата Любов утолява Вечността!
18.09.2016г.
Бхагавад Гита
такава каквато е
глава 7 (Знание за Абсолюта)
текст 8
"О, сине на Кунти,
Аз съм вкусът на водата,
светлината на Слънцето и Луната,
сричката ом във ведическите мантри;
Аз съм звукът в етера
и талантът у човека."
сряда, 31 август 2016 г.
Есенни листа
Дали възможно е,
болката на близък,
в теб да се разшири,
и състрадание в сърцето ти да вкорени?
Ближните сълзи,
като бързеи от води, пролетни реки,
намират път в твоите очи,
като падащи есенни листа...
Или от привързаност
към две весели ближни очи
и страх от мрака на нощта
умът се опитва да те покоси?
Колко ли очи далечни като звезди,
колко ли безброй сърца - бият в тъга
в очакване сърцето ти да се разтопи
и в океана от милост да се потопи...
Нека всички есенни листа подслон намерят
в Нозете на Дървото на Живота...
Подслон в Божественото Сърце,
извор на самия океан ... Океана на милостта...
Ближните сълзи,
като бързеи от води, пролетни реки,
намират път в твоите очи,
като падащи есенни листа...
31.08.2016 г.
сряда, 20 юли 2016 г.
Following the dancing steps of Sri Chaitanya (@Woodstock)
My body woke up at 03:30 today and started dancing and singing on the best kirtan without any guidance from my side... just unbelievable!
It seems my body returned to Germany, but i am still in Woodstock... and hopefully i will ever be!
Even after such a tiny, tiny, tiny drop of Divine Nectar of Love for such a tiny, tiny, tiny, tiny fallen soul like me - is there anything more in this life to be asked for ?
понеделник, 18 юли 2016 г.
Gauranga's shower of Mercy in Woodstock
Faces smiling
eyes crying
bodies dancing
in pure ecstasy
under the cold rainy sky
... spiritual lotus flowers
flowing under the Golden Mercy showers ...
Scene
full of cosmic vibration
beyond space and time
a dance of Pure Love...
You were in Your beloved's loving eyes,
You were in Your beloved's raining tears,
You were in Your beloved's shining smiles,
You were in Your beloved's ecstatic bodies
for hours, on and on,
You were in Your beloved's dancing lips
singing Your Holy Names
for hours, on and on...
You were in Your beloved's open hearts
transcedental body temples...
You were in my soft heart,
which got lost in You
You are in Your manifested Form of the Supreme Personality of Godhead...
Being lost without Your Divine Love
Love in separation...
18.07.2016
Humble obeisance to: Sri Krsna Chaitanya, Prabhu Nityananda, Sri Advaita, Gadadhara, Sri Vasadi, Gaura Bhakta Vrindaaa
All Glories to: the humble devotees, HH Indradyumna Swami, His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupada, Sri Krsna Chaitanya, Sri Krishna Bhagavan
четвъртък, 2 юни 2016 г.
Вечното Дете
Всеки копнее от сърце
отново да бъде дете,
в свят, пълен с радост и игри
отново да се установи.
Дори мъничката ми сестра,
едва на 5 годинки е тя,
с тъга сподели за детските дни,
отново назад, на 4 иска да бъде сега.
Гледайки кръговрата
на живота и смъртта,
каза тя с две маслинени очи:
"Не искам да почивам"...
...ала как може душата, скрито в тялото да загине,
щом любовта нейното единствено Богатство е?
Във времето оплита ни една мъгла,
кара ни да забравим за радост и същина,
ала чистите "игри" като вечен спомен греят
в дълбините на всичките сърца,
устремени да се върнат обратно у дома,
в Царството на Вечното Дете и Неговата Игра.
01.06.2016
сряда, 25 май 2016 г.
Garden of Divine Love (Garden of Bhakti)
Крадецът на дрезденска зеленика, част 2 :)
Едва ли случайно днес попаднах край 4 различни градини, откъдето "откраднах" четири нюанса на едни и същи цвят, досущ като четирите "сезона" на кръговрата. Отвъд отворената врата, отвъд безкрайния кръг-о-врат, скрита е 100% чистата Любов.
Разходката продължи и попаднах и на 5-ти цвят, още по-дълбок и наситен по пътя към своята пълнота, който кацна на останалите 4-ри. Днес си спомних за по-ранни години и отново се почувствах като ученик, който краде от чуждите градини в името на любовта, със съществената разлика, че днес любовта търси проявление отвъд четирите сезона, отвъд трите състояния на природата - невежество, страст и добро... Любовта отвъд, танцуваща в на Бога трансцеденталността?
В албума по-долу има и още снимки за любителите на красивите цветя - всички са с печатно качество и безплатни за изтегляне :)
Garden of Divine Love: https://www.flickr.com/photos/72736039@N07/albums/72157668885197335
неделя, 22 май 2016 г.
На Христина (6 години по-късно)
В косите ти скрити са пухкавите облаци,
надигнали се от океана,
и напълнени с вода,
за да усилят скоростта на моята река,
пробиваща си път към Голяма Вода,
към Господната Трансцедентална Земя.
В малките крачета и ръце,
прихванали се силно в подслон,
крие се сърце,
туптящо за Вечното Дете.
В израстващите зъбки
и меката усмивка,
скрити са нанизаните перли,
досущ като конец,
здрав и невидим
като вечната душа.
В очите ти отразява се Сийяние,
устремена си напред,
към Личността от Светлина лице в лице,
която не познава мрак навред.
Преди 6 години почука Любовта,
от майчин корем на една заключена врата,
чрез теб получих подарък и чистота,
да отключа своята Сърцевина.
Подобно, както пет-годишният Прахлад,
към Личността от Светлина лице в лице,
която не познава мрак навред.
Преди 6 години почука Любовта,
от майчин корем на една заключена врата,
чрез теб получих подарък и чистота,
да отключа своята Сърцевина.
Подобно, както пет-годишният Прахлад,
спомогнал телесният му „баща”и духовен "враг",
Бог да го освободи от демоничния му нрав,
илюзия, невежество и мрак,
тишичко сякаш промълви ти:
„Ала, бате, какво ще ми завещаеш ти,
ако животът твой не се подреди и възроди,
хайде, греховете захвърли,
в Знание се установи
и в Любовта се потопи.
Васудевая, моля Те, побързай и го научи,
него, душата – моля те, него Ти спаси.”
22.05.2016г.
С благодарност твой батко,Бог да го освободи от демоничния му нрав,
илюзия, невежество и мрак,
тишичко сякаш промълви ти:
„Ала, бате, какво ще ми завещаеш ти,
ако животът твой не се подреди и възроди,
хайде, греховете захвърли,
в Знание се установи
и в Любовта се потопи.
Васудевая, моля Те, побързай и го научи,
него, душата – моля те, него Ти спаси.”
22.05.2016г.
събота, 14 май 2016 г.
Prisoner of my own cell
В продължение или предистория към: Open your Heart
Мисля си... за Луната,
смущавайки нейния сън,
ала концентрирана бе тя,
несмутимо сънуваща светлина.
Луната спи и свети сама?
В действителност озарена е тя от слънчевия Сийяй,
както парче огледало отразява частица от видимия свят.
Майката Земя обърнала е гръб на Слънчевата Светлина,
и обвити сме в мрака на нощта...
Напомня ни за яркия ден и Неговата светлина,
единствено извитата усмивка на бялата луна :-)
Всевишният Бог, който живее и в нашето Сърце,
излъчва Святост, Чистота и Светлина,
непривързан и спокоен като гладкото море.
Ако почувстваме, че попаднали сме в тъма,
обърнали сме гръб към Източника на Абсолютната Светлина,
а тялото ни се потапя в собствената си хвърлена сянка - невидимия враг,
благодарение на когото - знанието ни потъва в илюзия и заблуда, в страх и мрак.
Мисля си... за Луната,
съзерцавам плавните й извивки,
и умело заострените върхове,
привързвам се към нея.
А тя, дали мисли си за мен?
Похотта, макар и фина, лунна, планетарна да е тя,
винаги замества знанието със страстта...
Да притежаваш, да губиш, да бъдеш, да не бъдеш, да взимаш, да даваш. Все друг да си.
"Бхагавад Гита - Такава, каквато е"
от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада
от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада
надлежно ще ни информира по въпросите за "Похода на похотта*":
глава 2, текст 62
"Докато съзерцава обектите на сетивата, човек
развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от
похотта възниква гневът."
глава 2, текст 63
"От гнева възниква пълната илюзия и от илюзията
– объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва разума си, а
когато изгуби разума си, отново пада в материалното блато."
глава 3, текст 37
"Бог, Върховната Личност, казва: „Единствено
похотта, родена от контакта с материалната гуна на страстта и по - късно
превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят, о,
Арджуна.""
глава 3, текст 38
"Както огънят е покрит от дим, както огледалото
е покрито от прах и ембрионът – от утробата, така и живото същество в различна
степен е покрито от похотта."
Драги читателю, читателко, приятелю, приятелко, братко, сестро,
какво ли ще стане, ако мисля си за теб, вместо за концентрираната в своята светла мисия Луна?
Ако силна ми е мисълта,
ще те отклоня към мен,
като река на язовира в плен,
впрегнала сили в изпълнение на чужд план.
Какво ли ще стане, ако потърся те насън?
Ако силна ми е мисълта,
ще те държа в будно състояние цяла нощ,
като нощна пеперуда на ярката Луна в плен,
заблудена от отражението на най-ярката Светлина...
в неговите светли коси,
дълбоки сини очи,
топли устни,
меки извивки на тялото дори,
млечно бели телесни бои,
то тогава в плен на материята,
илюзията на преходността,
желанията на страстта,
и дима на похотта,
попаднала е неусетно тя...
А душата си ти,
и аз, и ти,
души сме ний,
братя и сестри...
представете си храм,
превърнал се в затвор,
затворили сме всички стаи и пчелни килии,
със собствените си мисли, желания и искания, нали?
А душата си ти,
и аз, и ти,
души сме ний,
братя и сестри...
представете си храм,
превърнал се в затвор,
затворили сме всички стаи и пчелни килии,
със собствените си мисли, желания и искания, нали?
Prisoners of our own cells.
С други думи, братя и сестри,
силата на мисълта,
като вечен огън ще гори,
ала нека остане далеч от черния пушек на похотта.
В мислите си щом душата в Бога се покои,
на духовно съвършенство и знание отдала е своите очи.
В заключение, от друга страна обаче, важно е Кого виждаме като Изначален Извор на красотата, интелигентността, силата, смелостта, както и на сийяйната Луна:
глава 10,текст 21:
"От Адитите Аз съм Вишну; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Маричи, а сред звездите Аз съм Луната.
глава 10, текст 36:
"Сред измамите Аз съм хазартът; Аз съм блясъкът на блестящото. Аз съм победата, Аз съм приключението, Аз съм силата на силния."
"Бхагавад Гитамала - като перли, нанизани на конец"
глава 10, текст 34:
"Сред грабителите страшни Аз съм смъртта,
Всепоглъщаща унищожителка на паметта;
Сред шестте промени, които всеки преживява,
Аз съм раждането, което първо си остава;
Сред качествата на добрата жена,
Аз съм славата, красотата, речта
Изящна, нежна и красиво изразена,
Паметта, интелигентността - най-съвършена,
Постоянството, а също и търпението
Иначе казано: прошката и смирението"
Аз съм раждането, което първо си остава;
Сред качествата на добрата жена,
Аз съм славата, красотата, речта
Изящна, нежна и красиво изразена,
Паметта, интелигентността - най-съвършена,
Постоянството, а също и търпението
Иначе казано: прошката и смирението"
Похот*: старобълг. похотъ (Златоструй, 11 в.) - производна на старобълг. хотѣти „искам“. Източник: wikipedia.
Да се подразбира изпълване с желания и искания от фино до грубо ниво и да не се обърква със сексуална похот (макар сексуалната похот да е фина похот на грубо, видимо, обозримо ниво).
Абонамент за:
Публикации (Atom)