"Детето" обича да играе сред природа. Но и негов дълг е да научи своя урок, преди да се включи в играта, заедно с другите "деца". Съществува ли противоречие между любовта и дълга?
Всеки избор отваря заключена врата. А всеки избор, продиктуван от чувството за дълг отваря заключена врата по твоя собствен път.
"Дхарма": всичко, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата. Самият Бог.
Дхарма е дълг! Дългът душата ти да танцува в съзвучие с космическата музика, нежна като дъх, излят в магическа флейта.
Коренът на удовлетворението? Насладата за душата, истинското, чисто, вътрешно, вечно, цъфтящо удовлетворение? Да удов-лет-твориш Себе Си, т.е. душата, чрез вечен (от лето) по-лет, за и в Името на "удов-олствието на Твор-ението"?* Да бъдеш част от Големия Пъзел на Творението! Какво по-удовлетворяващо от истината да бъдеш Себе Си, да заемеш своята изначална позиция под "звездите"? Пътят на душата към Вечността! Когато играта отново ще продължи! (Макар винаги да тече тя!)
Поне при мен, приятели, истината се потвърждава и от личния опит, вследствие на делата, изпълнени от желание за "вътрешен" дълг. Досущ, както небето изсипва дъжд, за да охлади или напои земята; досущ, както слънцето дарява всички същества с енергия и живот.
Как да изберем дълга?
Случвало ли ви се е да бъдете изправени пред избор? Да чувате стотици причини, как да не направите своя личен избор? Но и да чуете една, единствена причина, да изпълните своя дълг?
Да, приятели - това е "повикът на сърцето", "гласът от вечността", "Свръх-Душата" ("Параматтма", която живее в сърцето на всяко живо същество), "словата от името на Създателя", "Светия Дух" или други възможности наименования за Едно Име.
Вашата единствена, но абсолютна и истинска причина. Изправена гордо, високо, сама срещу стотици доводи, причини, умозаключения, противоречия, поводи, аргументи, насочили напред своите оръжия, заобиколили в кръг Истината.
Добре дошли на бойното поле, приятели. Центърът се Съ-Стои от кристалната душа, заобиколена от мисловната буря на ума. Заключеният ум, търсещ освобождение. Вдигащ напразно прах.
Когато умът е неспокоен - черна мъгла обгръща душата и истината остава скрита като слънчев лъч зад сиви облаци преди залез слънце. А красотата на залеза се състои в наблюдението му (макар слънцето да свети постоянно, без да "залязва" нивга). Когато умът е неспокоен - появяват се хиляди причини и личности, които да ти кажат: "Спри, остани и почини при нас, пътят ти е недостъпен, стръмен и опасен - да продължиш не бива ти, почакай ден - два, година - две", досущ като рояк старопланински жужащи оси, които може да ужилят всеки, освен стоящият мирно и спокойно в своя ум и подминаващ атаката с безразличие и усмивка на уста, докато бурята утихне (по действителен случай).
Душата и Умът!
Вътрешното срещу Външното!
Вътрешният глас посочва дълга. Вечен!
Външният глас гради притежания, статут и привързаности. Тленни!
Вътрешният глас ще те събуди в 4:00 часа посреднощ и тихо ще ти заговори в спокоен дух и ще те отведе за ръка до Истинската Абсолютна Причина за Всички Причини.
Външният глас ще извиква до късни доби в главата ти куп привидни противоречия и дуалности, докато не коленичиш сам, угнетен, под своя собствен товар на фалшив мисловен багаж.
Изборът е въпрос на дълг!
Победата се покои в извисеното съзнание - спасителна лодка, плуваща уверено към целта в бурните вълни на океанския талаз; полет над мрачните облаци на гръмотевична буря, разразена в низкото, полет, окрилен от любовта...
Прибери остриетата си, окаян клетнико и се подчини на силата и волята ми. Оръжията, притъпени от езика на нежеството са бледнеещи сенки пред светлината, сйяеща от знанието за Съ-Знанието.
Битката в теб и мен е спечелена, обичан читателю, но войната продължава - във всеки един миг, душата копнее за извисено Съзнание! Твоето име е съшито със златни нишки от пръстите на Любовта!
Умът е изпитание за душата, ала нейн слуга! За да изпълниш своя дълг - послушай истинския, чист глас на душата - в него решението се покои. Три пъти мери, веднъж режи. Стани и изпълни своя дълг, Войне Смел!
30.09.2015
*Удоволствие в смисъл на чиста обич, обичаща душа и прочее (изключва се връзка с плътски удоволствия)
