8 каменни сърца ще изглади Любовта във Вечността

Потърсих под пъстроцветната дъга,
над равния хоризонт извиваща снага,
и намерих за минути 8 каменни сърца...
Откраднах ги от далечната казахстанска земя...

Търсих, за да удовлетворя най-скъпата молба,
ала единствено желал съм лек за своите сетива,
и сега, когато далеч е веч чуждата молба...
Връщам обратно откраднатите 8 каменни сърца на Майката Земя...

Човешките сърца - каменни са те,
тежки, груби, с остри ръбове,
досущ като планински върхове...
Стиснеш ли ги в ръка - нараняват те с острота...

Потапят се те в бързата странджанска река,
която ще отмие замърсяването на желанията
и ще ги изглади напълно до чистота...
Всичко, което не ни принадлежи, ще отнесе чистата вода...

Търси път малката река,
за да се завърне обратно в Голямата Вода,
там, където вечно жаждата ще утоли....
Завръщам се към Странджа от далечните земи...

Гладкото сърце от Странджа е сърцето на Любовта,
допирът с него носи мекота и лекота,
водата изглажда камъкът по Пътя към Любовта...
Любовта към Всевишния изглажда нашите сърца...

Странджа преди 5 години животът ми промени
и книга с колесница, воин и колесничар ми подари,
със Заедност, Сила, Мъдрост и Любов преди 3 години ме дари...
С написани в пясъка Сияйни Имена преди 2 години ме озари...

Днес, освободи моята душа и напълни моите очи за прошка със сълзи,
които пътуват вече към разтопеното злато на Майчините Води...
Гладкото сърце е сърцето на преданността,
преданността към Всевишния и всички Негови Деца...

Човешките ми ръце намират каменни сърца,
Божествените ръце даряват ни с Любовта...
Пред Златните Води на Майка Ганг стоях като слепец с каменно сърце,
а в Странджа, на брега на синьото море, чувствам Нежните Лотосови Ръце...

19.04.2017г.

...държащи раковина и лотосов цвят...

08.05.2017 г.

Да даваш и приемаш - поток на взаимоотношенията!

Да даваш и приемаш - поток на взаимоотношенията.

Вливат се притоци в реката и напояват се жадните от водата. Тече реката към морето, за да се влее в плажното устие - колко силна е тя и кой ще я пресуши сред вълните на синьото море?

Жаден пътник чака на брега, жаждата да утоли и реката по пътя си да прекоси. Ако водата прегради и ходът й спре, за да утоли само своята жажда - ще заблати бистрите води. Ако носи шепи с вода към чуждите уста, ала забрави сам да отпие - жаден ще ходи сред вкусните води и никога не ще ги прекоси.

Ако даваш, без да приемаш - ще спрат да получават от теб. Ако приемаш, без да даваш - ще спрат да ти дават. В даване и приемане тече потокът към голямата вода. Напоява жадните и притоци приема.

Да отдаваш и да приемаш - ключ към при-ключ-ение, ключ към една и съща врата... веднъж търсиш начин да ти отворят, а следващ - отваряш за някого другиго...  които също търси ключа, за да отключи...

Жаждата всеки пътник ще утоли...

Следването!

Следването!

Да следваш - истинско богатство е. Следването е вяра и доверие. Доверие, че пътят ще бъде осветен, ако по стъпките пред теб вървиш, вяра, че пътят ще бъде извървян. Всеки има нужда от закрила, водач, авторитет, който да последва, инак в слепота ще бъде изгубен в мрака на гъстата непреходима гора.

Ала кой знае пътя към щастието и знае на кого си заслужава да се довериш? Ако следваш слепец - отново ще потънеш в тъмната гора. И далеч ще остане синята вода. Едни приемат с интелигентност, а други - със сърце...

Малцина следват тихомълком, благословени са те. Един ден те ще могат да водят, защото умеят да следват.

Да следваш е вдъхновение и пример, който мога само да копнея да последвам!

Даването!

Даването!

Всеки що в сърцето си капчица добро има - дава. Дава най-доброто от себе си, като мъничко дете, което на баща си непотребни подаръци всеки ден дарява, ала приема ги бащата с най-голяма радост в сърцето, защото приема той любовта на своето дете.

И когато детето порастне и узрее - в миг ще разбере, на кого какъв подарък редно е да дари. Тогава бащата действително ще удовлетвори.

Всеки що в сърцето си капчица добро има - дава. Дава, без да очаква да получи, най-добре да забрави, че някога ще получи... и тогава в миг ще получи усмивка от детето, което търси и което даването ще приеме и наистина в сърцето си ще оцени.

Децa, деца - това е нашата вечна и усмихната същина...