понеделник, 30 март 2015 г.

Narayana

Narayana

Да Светится Имя Твоя!
Твоето Име бе до мен във всеки миг,
дори и напълно сляп и глух,
за да си припомня
и про-зря.


Първи спомен от живота ми сега,
от леглото в детската градина,
спомен или мечта за отминали дни,
в приказни и чудни незнайни градове...

Отвъд Въображението на дете!


Ако, в средата на 80-те, си роден(a) ,
вероятно и ти като мен си стоял(a),
до музикална колона,
изливаща звуци от диск с обложка - рак.

Om Namo Narayana

Макар и рак, 8-крак,
музиката действаше като Евангелие,
прочетено на глас от невеж дявол,
макар и с участието на г-н Милс.

И при все това, Твоето Име
Все-Привличащо бе.

Училищната сграда, пред Tеб ще призная,
никога лично не ме заинтригува,
за разлика от училището на живота,
извън четирите стени и металните огради...
и когато отделяхме след всекидневния клас,
пред компютърни игри и някой друг час,
водейки воини между хора и сияни сини същества,

Ти се бореше за моята душа,
чувах Твоето Име на метри от мен,
ясен спомен в "бял ден"...

Де-жа-вю от детски спомени на 12!

Пътувахме с кола,
от години търсех отново своята душа,
семейна визита в далечната Канада,
внезапно профучахме край приказен храм,

"случаен" оазис сред пустиня,

между стометрови сгради, банки, светлинки,
полицейски коли, хеликоптери и четири-лентови магистрали...

Помолих вуйчо да се върнем,
помня само, че той беше жаден и потърси вода,
в Твоя оазис пълноводен,
докато опитвах да влезна в храма...
Днес вече Твоят храм е отворил врати пред мен,
а първата ни среща отключи безброй ключалки
и отвори нов път пред мен, преди 7 години...
Преживяване - реално и магическо - като в сън,
днес си спомних - Там бил съм!

Потърсих и намерих,
малко тефтерче в бащината къща,
запазено от баба и дядо,
върху което единственият син,
вегетарианец по рождение,
беше изписал със син химикал и мънички букви,
кротко и тихо в началото на 90-те текст "Бог-атство"...

Дали Бог е Там и Отвъд Въображението на дете?! Или и Тук и Сега!

Под висок планински връх веднъж те попитах, защо ме изостави,
а Ти мигновени ми отговори,
почудих се, как да преодолея тъгата от смъртта,
а Ти ме срещна с отлетялата душа,
и напомни, че всичко що се върти,
под зоркия ти план ще се нареди!

Подари ми хиляди знаци и следи,
за 3 години, в които душата ми с любов се храни...


В трудни времена човек лесно и бързо разбира, че Бог
е единствената отключена врата, чието отваряне носи Блаженство.



Прекланям се пред Волята Твоя!




С любов, Ваш Господ-Ин Весел-Ин,

п.с. Господ-Ин Весел-Ин = към Господа-Бог и себе си навътре с усмивка вижда ;-)



неделя, 29 март 2015 г.

Снежно Бяла

Ще ти благодаря,
за игрите на криеница,
между редовете с краставици и фасул,

за горещите картофи на жар,
фар от светлина,
в тъмните летни нощи край София,

за чувалчетата със сладки,
макар и нездравословни,
от сърце винаги са били,

за коледните суровачки,
здраве и благословии,
на близки да дарявам,

за игрите във Велинград,
за научената азбука и четене на пет,
за любовта и грижите,

за подаръка в Атон,
посмъртен завет
за цяло семейство.


Прощавай и простено да ти бъде в снежно бяла чистота!


15.09.2012г. с дядо Веско


30.03.2015 г.

С обич към Снежанка Веселинова,
твой внук Веселин Н. Веселинов

събота, 28 март 2015 г.

арх. Христо Николов

Дядото, когото никога не срещнах,
в настоящия живот, миг от вечността.

Архитекта, от когото основи получих,
природа и архитектура наравно поставих.

Човека, когото никога не потърсих,
но "случайно" в огледалото намерих.

Характерната сериозност в очите,
която Весел-Ин в любов ще претвори.

Душата, която във вечерта на годишнината от напускане на тялото си,
на вечеря у дома поканих и светъл лъч по пътя към Бог пожелах.

Баща, поел с мъка към любимата, изгубена жена,
поверил на старата си майка - син и малка дъщеря,
за да се любува в покой, високо от безкрайни небеса,
на три внука - високи бора и внучка - облаче къдраво и бяло.




28.03.2015г.

С обич към арх. Христо Николов,
твой внук арх. Веселин Н. Веселинов

понеделник, 23 март 2015 г.

Таттва

Еднакви под допира на слънчевите лъчи,

две капки вода

водени в безбрежните океани

на Божествена Душа.....


Едновременно различни под напора на буйния вятър, Божествения Дъх,

сал, поел курс към далечни земи, с опънати платна от Могъщ Дух,

в търсене на изгубен флагман и подслон, любов в себе си да въдвори...

галера, закотвена в пристана на желанията със свити платна,
в очакване бурята навън да отшуми...           





23.03.2015 г.
ден, в който
настъпи П(р)олет-та
и Зимата отлетя....

Често пъти е различно, но зимата по навик всичко ти отнема (в-зима),
едновременно в Кръг-О-Вратите на човека и огромната Вселена,
 но за малко и Голямо еднаква ли константа времето ще от-сече
и едновременно с различна продължителност ще про-тече?!

अचिन्त्यभेदाभेद

понеделник, 2 март 2015 г.

E-3: Път към Любовта (Увод и послепис)



Пътепис "E-3: Път към Любовта (Увод и послепис)" - текст и снимки в PDF формат

Искрени благодарности към всички приятели, които подкрепиха приключението "Е-3: Път към Любовта" в конкурса за пътеписи - чрез глас или чрез пряко участие в написването на историята. Историята не ни принадлежи, макар че участвали в нея, но наградата определено е за всички вас! А вие сте много повече, отколкото предполагате. Приятни празници и почитайте Любовта и Родината! Време е пътят да продължи и вятърът да издуе платната за нови при-ключ-ения!

Конкурсът за пътеписи и текста: Конкурс за пътеписи към Planinar.org - "Е-3: Път към Любовта"