Дали възможно е,
болката на близък,
в теб да се разшири,
и състрадание в сърцето ти да вкорени?
Ближните сълзи,
като бързеи от води, пролетни реки,
намират път в твоите очи,
като падащи есенни листа...
Или от привързаност
към две весели ближни очи
и страх от мрака на нощта
умът се опитва да те покоси?
Колко ли очи далечни като звезди,
колко ли безброй сърца - бият в тъга
в очакване сърцето ти да се разтопи
и в океана от милост да се потопи...
Нека всички есенни листа подслон намерят
в Нозете на Дървото на Живота...
Подслон в Божественото Сърце,
извор на самия океан ... Океана на милостта...
Ближните сълзи,
като бързеи от води, пролетни реки,
намират път в твоите очи,
като падащи есенни листа...
31.08.2016 г.
