вечно тичащ по своя друм,
за миг поспри, отвори очи
и всичко ще се успокои.
Защо веч ме караш,
от себе си далеч да бягам,
щом сам добре знаеш,
че верен спътник пак ми оставаш?
А след бягството - предлагаш
огледалото да счупя на парчета,
за да забравя илюзорния ти лик,
предизвикваш ме, нали съм бил войник.
Ала нека огледалото на своя ум,
да почистим от прахта,
която ни спира да се огледаме
отвъд образа видим в света.
С чист ум и отворени очи,
ще си спомним, че сме заедно тук,
за да даваме от сърце...
...за да обединим ум и сърце...
