СРЕЩА

С     Р     Е     Щ     А

Днес, 14.02.2014г., имах среща. Тя беше облечена в червено – сияеща светлина в нощната тъма...

                Повдигнах очи и останах поразен, тя искреше над поляната пред прозореца ми, заслепявайки ме. Небето беше замъглено, едва мъждукаха шепа звезди над столичния смог.

                А моят ангел хранител преливаше от светлина. Останах загледан в нея, докато погледът ми не се премрежи от червения цвят, на чийто фон нощните лампи избледняха. Свалих поглед, помислих си, че не е истина и отворих прозореца.

                Но ти наистина беше там – червена светлина, идваща като от портал, кристал – ангел или аватар, извиращ от вътрешността на сияйно тяло... Ах, уличните лампи – дали ТИ не беше лампа ?! Но, защо червена и по-високо над хоризонта, и защо плуваща в небето...

                Посоката беше запад, над главата ми и над прозореца, наложи се да се подам леко навън. Танцът не бе праволинеен – първо се повдигна над хоризонта, после продължи в небето, над мен. Извадих фотоапарата, но картата с памет липсваше, погледът ми се замъгли и напълно естествено отдалечих пръстта си от спусъка. Сякаш ми каза, че любовта не може да бъде заснета.

                Ти, Светулке небесна, пълна с О-Съ-Зна-ване, изчезна в нищото, досущ начинът, по който изплува от... Нищото. Избледня постепенно – от ярко червена светлина – до пълен мрак, издигайки се нагоре, перпендикулярно на Земята, в обратна посока от доскорошната (западна).

                Почувствах се кипящ от енергия, презареден с любов от целувката на светлината... Часът бе около 00:45, на 14.02.2014г... Срещата бе продължила минута-две и ме бе оставила с количество въпроси и отговори; и шепа нощни блясъци – от уличните лампи и звездите над смога...

                Нощта и денят на Любовта!

Неделна утрин (някога, някъде)

Елиф Шафак: 40 правила за любовта

Елиф Шафак и една дружка ме вдъхновиха за следното:

Номер 41 е от старопланинския поет КомЕминеМ /бел рапер - съкратено КЕМ/:

Ако закусваш банички, след игра на бадминтон в кв. Гео Милев - може и да знаеш, може и някой да ти разкаже... ако си в близост до площада - може и да чуеш поредният метален звън в забързаната шумотевица, може и да потърсиш себе си и да го потърсиш... ако си застанал, пред църквата, в очакване - камбанният звън ще те докосне, ще го чуеш, почувстваш, ще видиш източника му - а именно: камбаната, ще видиш и диригента - мрачен силует, навръх покрива на София и златните куполи... ако ли помолиш да се качиш горе - ще видиш лицето на възрастна жена, удряща десетки камбани в синхрон, със заучени до прецизност движения, майсторски, в медитативно състояние, с достолепната решителност на човек, който ще продължава да следва своя път до сетен дъх... Казват, че камбанният звън събужда и пречиства, лекува дори. 

Дзън, дзън!

Майстор - диригент, Който бие хиляди камбани, в името на Любовта. 

Чувал си за Него... чул си и Неговия глас - тих и далечен в ежедневието, но звучен и близък, когато утихнеш, сам в себе си, притаен в очакване... ще видиш и Неговото лице, ако помолиш, дочакаш уреченото време и качиш витата стълба към камбанарията...

Бог е като камбанен звън в неделна утрин в "Св. Александър Невски".

14.01.2014

Честит рожден ден на моята мила мама.

С Обич и Благодарност,

снимка: преди около 18-20 г. пред оградите на 138 СОУ

Идея

ИДЕЯ! До всички приятели, любители на планината, красивите гледки и фотографията: понеже част от вас харесват снимките и панорамите от планината, които правя и споделям и биха ги разпечатали и използвали с декоративна цел (за да внесат красив спомен и "планински свеж въздух" в жилището или на работното си място) - ми хрумна следната идея:

1. Да предложа снимките си на всеки, който би искал да ги има напечатани. Организацията на процеса е подарък от мен. Вие ще си заплатите единствено цената на печатната услуга.

2. Вторият замисъл на акцията (основен мотив за мен, но незадължителен за вас) е със социален характер: всеки, който си поръча снимка ще може да плати за снимката: 1) или минималната сума за печатарската услуга 2) или по-голяма сума по неговите възможности и желание, спрямо оценката, която дава на моята любителска фотография. При втория вариант, събраната сума - от разликата между цената на печатната услуга и допълнително дарените от вас пари - ще бъде използвана за благотворителна кауза по мой избор (имам 1-2 идеи, които ще запазя за себе си към момента) и ще подарим заедно надежда, за новата година, на човек или група от хора, който/които имат нужда от подкрепа.

3. Ако идеята ви допада - изберете снимка(и) от някой(и) мой(и) албум(и) и напишете като коментар под статуса ми във фейсбук или блога или по мейл или по др. любим и удобен начин: името на албума, номерът на снимката в албума (напр. 8 от 12), желаният печатен размер на снимката (ориентировъчен размер- напр. A4, A3, максимален размер и др.), както и дали бихте участвали в благотворителната идея. За избор бих препоръчал снимките от септември 2013 до момента, защото са с високо качество.

4. Цена на печатни услуги варира спрямо размера на снимката, но (ориентировъчна) за панорама от зимната Мусалла с размери 45х18 см:
4.1. Фотосинтезис: 2.43 лв без ДДС за печат върху фотохартия 255 гр. (подходящ вариант), 5.26 лв без ДДс за печат върху фотохартия 325 гр. (лукс). Предлагат каширане на снимката (да има твърд гръб за по-лесно закачане) върху пенокартон, MDF, еталбонд, PVC - ще проуча цените тези дни. Ако излиза много скъпо - ще вземем материали за каширане и ще си направим гърбовете на снимките сами. Предлагат и календари, но са скъпи: http://www.fotobook.bg/
4.2. Маниа принт - 3 лв за печат на фотохартия + още около 3 лв. за каширането върху пенокартон (удачен вариант) = около 6 лв. (с ДДС)
4.3. Фотостудио Деков, което е близо до вкъщи - около 13 лв., но ми се струва скъп вариант и може би не си заслужава

4.4. ОБОБЩЕНО (!): около 3лв. (с ДДС) за панорама с размер 45х18 см + около 3лв. (с ДДС) за каширане върху пенокартон, ако искате твърд гръб на снимката. Вероятно за по-голяма бройка ще има отстъпки.

5. Вратата за участие и коментар относно идеята ще бъде отворена до началото на февруари, защото искам да кача дотогава още снимки.

п.с. идеята ще бъде възможна, ако се включат поне няколко човека.
п.п.с. ако някой любител-фотограф има желание - може да се включи със собствени снимки
п.п.п.с. ако има навити - ще направим пробен печат предварително, за да се уверим в качеството на снимките
п.п.п.п.с. част от снимките освен във фейсбук ги има и в профила ми във Flickr: http://www.flickr.com/photos/72736039@N07/

2014

2014 настъпи с пълна сила - пожелавам ви една здрава, богата, силна, целеустремена, духовита, благородна и нравствена - досущ като коня - година, през която всяка мъничка крачка ще ви води в правилна и истинска посока, по пътя към вашите предварително, добре обмислени, мечти, действията ви ще бъдат увенчани с успех, стига да служат на по-висши цели, а плодовете от тях няма да закъсняват и ще бъдат сладки и угодни, не само за вас, но и за света около вас, за да можете да изпитате взаимно удовлетворение от живота; година, в която вярата ще ви обгражда и посочва светлия път, усмивките ще преобладават, а срещата с всеки горчив или буреносен облак ще бъде повод за научаване на урок, докато всеки допир със слънчев лъч - повод за истинско щастие и наслада. Надеждата, мирът и хармонията нека да бъдат повече от източници на вдъхновение - истински спътници към намирането на балансиран начин на животът със себе си, всички живи същества и всепоглъщащата при-Рода. Осъзнайте, какво е ценно и истинско за вас и какво искате, помолете се за него, пуснете се на свободен ход и течението ще ви отведе в търсената посока, отдайте се и ще ви бъде дадено! Който, където е тръгнал - рано или късно - там стига! Каквото потърсих за себе си през 2013 - намерих го, дори преизпълних плана, но чак сега си дадох сметка, след като погледнах назад, защото крайната цел беше основополагаща, но не и самоцел, важен бе Пътят и начинът, по който той предлага всички ключове "от бараката", които потърсих. 

В заключение: забравете всичко дотук (!!!) и потърсете единство и истинска любов в живота си, обичайте и бъдете обичани - всичко останало е прах в очите и един ден ще си отиде с пепелта... Love is the answer <3. 

Бог да ви пази! Да Бъде! 

п.с. получих страхотни коледни и новогодишни късмети, така че - пазете се ;)

40 човека - 17 дни - 700 км - 1 цел

На Път.

Денят е 20. юли 2011г. Все едно беше вчера. Групата на Милуш потеглихме от вр. Ком, в посока изток, към морето - на едно незабравимо приключение, от което няма връщане назад.

Пътуване към себе си, след което намираш ключ след ключ, в "джобовете" си, за да отвориш всяка затворена врата.

След Емине си говорихме с Иван Митков, колко ли хубаво ще бъде преходът да бъде филмиран и/или заснет и показан в изложба. Мечтата се сбъдна и всички бяхме в очакване на премиерата на документалния филм "Ком-Емине".

Никулден. Участвах в дълга серия от подаръци, сам или групово, за различни хора. След като оставих първия подарък за деня, получих своя първи дар - минавайки през подлеза пред градски мол, чух китарен звън. Веднага разпознах мелодията, която излизаше под ръцете на човека – "И замириса на море"! Любима песен от прехода, която винаги свързвам с Емине. Чуден знак и подарък в деня на филма.

Късно вечерта, след прожекцията на филма, купувах последния подарък и се заговорих с продавача, защото прояви интерес към филма - минавал е пътя от Ком до Емине и според него духовният заряд е по-мощен, сравнен с Камино (Пътят до Сантиаго де Компостела). Не бих се нагърбил да кажа, дали е прав, но със сигурност думите му са повод за размисъл, дали човек трябва да пропътува стотици километри, за да открие нещо, което е съвсем близо...

Благодарение на режисьора Никола Барбов и екипа (Александър Иванов, Богомил Големанов, Мартин Петров, Косара Иванова) се сбъдна и друга моя мечта - винаги съм искал да бъда част от филмова продукция, защото киното е любимото ми изкуство още от детските години, когаато ходих да гледам анимационни филмчета и Star Wars в столичните кина в началото на 90те. Когато кино "Изток" все още беше кино, а не супермаркет. Благодаря за възможността! Връзка към сайта на продукцията: http://komeminefilm.com/ 
Филмът може да бъде изгледан тук: https://www.youtube.com/watch?v=jRp4nCnfQVM

Тръгнах на море, а скочих в един океан, дълбок и чакащ да се гмурнеш смело навътре, за да откриеш себе си, своите мечти и цели... В Едно с При-Рода-та и Божествената магическата пръчка, която я е Съ-Творила.

С благодарност за срещата с всички приятели по Пътя - през 2011 г., 2012 г., 2013г. и .... г. :-)

Градината на любовта

БГ: Случайно или не, копаейки днес в градината на баба ми и дядо ми, извадих от пръстта каменно сърце. Буквално или не, в "градината" на всеки от нас, любовта е посята, но и дълбоко заровена, в очакване да бъде "намерена" от "пръстите". Само, за да разберат, че трябва да я заровят отново... още по-дълбоко, но в сърцето и душата!

EN: Accidentaly or not, while digging today in the garden of my grandmother and grandfather, I pulled out a heart made of stone. Literally or not, in the personal "garden" in each one of us, love is sown, but deeply buried, waiting to be "found" by the "fingers". Finally to find out that they have to sow it again... even more deeper, but in the heart and the soul!

Full size images @ Flickr