Благодаря на всички приятели и неприятели, познати и непознати, които подкрепиха Зелените и мен през изминалата обществено-управленска (политическа) кампания. Благодаря и на всички участници в кампанията от страна на Зелените - надявам се общата комуникацията за всички ни да е била приятна и полезна.
Ниският резултат, както и общата ниска избирателна активност са отрезвителен шамар и осветляващо обстоятелство за състоянието и единството на българското общество (да кажем на макро ниво). А "народните избранници" в голяма степен олицетворяват мнозинството в България пряко и косвено - косвено, защото липсата на ангажираност в едно общество дава път на незаконни дейности, както светлината отстъпва път на мрака през нощта. Под незаконни дейности визирам конкретно в случая: спазване на изборни правила; корпоративен, етнически, платен и др. подобен вот - все дейности, доказващи че управлението на обществото се състои главно в размяна на хартийки от един джоб в друг!
Слоганът на кампанията на Зелените беше "Чиста природа и честни хора" (отново умишлено замествам думата "политики"), а подкрепата означава отговорност към поддръжниците и природните каузи и може да изглежда малка, но ако е стъпила върху здрави основи - със сигурност убедително ще нарастне през следващите години!
За себе си ще разкажа една (не)кратка история: всичко започна през 2009г., а може би и по-рано, когато в един зимен януарски ден, 14-ти поред от началото на месеца, се прибрах вкъщи, подарих подарък на майка ми за рождения й ден и с колега от университета се запътихме към площада с жълтите павета. На хората им беше дошло до гуша от ламята, наречена: "Тройна коалиция". За себе си правех първи стъпки в разбирането на обществото като структурна единица, механизмите които стояха в съвременния му вид и прочие. Осъзнавах себе си като част от общество, към което принадлежа по рождение. Осъзнах нуждата от общество и единство! Но нужна беше промяна, а средствата - външни си мислех. Човек прави лични избори всеки ден. След като засвиделствах, как "органите на реда" окървавиха лицата на дядовци и млади хора, поради факта че надигат глава срещу крадливите властимащи - направих своя избор. Времената се смениха, но не и нравите. Радвах се, че всичко има своя край, но и новото начало не беше обещаващо. Повторих избора през 2012г., когато олигархични и външнополитически кръгове сложиха ръка върху природата в България, с помощта на компроментираното правителство на ГЕРБ. Осъзнах нуждата от при-Род-а, но нужна беше промяна! Времената се смениха, но не и нравите. Радвах, че всичко има своя край, но и новото начало не беше обещаващо. Потретих своя избор през 2013г. и се зарадвах, когато в един юнски ден, 14-ти поред от началото на месеца, видях десетки хиляди хора усмихнати под студения дъждец пред Парламента. Моделът КОЙ, в лицето на гусудин Пеевския срещна препятствие. Препятствие, което впоследствие беше разединено, употребено или умаловажено. Година по-късно се радвам(х), че всичко има своя край, но и новото начало не е (беше) обещаващо. През годините бях осъзнал за себе си значението на думата "общество", но бях осъзнал и принадлежността си към един или друг тип "общество". Нужна бе промяна - а средствата - вътрешни си мислех. А границите на българското обществото и изобщо на световното човешко общество понякога са много широки и далечни, каращи ни да се чувстваме отдалечени и изтощени, непривързани към случващото се. И да - за жалост разбирането, вярата, любовта, природата, Бог често са изместени от други приоритети, в които сме се вкопчили с животински сили. Осъзнах нуждата от Бог и Любов, но нужна беше промяна! Приоритетите и морала определят фундамента на едно общество и доколко здрав ще бъде Той, поставен на изпитание под ударите на времето. Какво е решението ще попитате?! За себе си осъзнах, че общество без духовни устои е обречено под ударите на времето. Тълкуванието остава за всеки поотделно и когато си зададем сами няколко елементарни въпроса ще намерим лесно отговори, като напр.: в какво се крие източникът на моя живот и моето щастие, какво ме движи да живея/същестувам и т.н. И моля, пресейте всеки един отговор през двойно сито - попитайте себе си по два пъти към всеки отговор: заслужава ли си; това ли е основното и най-важното за мен; защо има смисъл и наистина ли има смисъл! Може да помогне да опознаем и осъзнаем по-добре себе си, а и своите търсения, посока и път в живота! Дотук достатъчно с вътрешната промяна. Тя води, но достатъчна ли е само Тя? Всеки вероятно търси бягство от външния макро свят, защото той е изпълнен с процеси, в които отказваме да участваме и които ни отблъскват със своята външна същност и всеки вероятно търси спасение в собствено микро общество, което осигурява уют и отговори на горепоставените въпроси, пресяти през двойното сито - пример за най-малка единица на микро общество би могла да бъде и собствената личност, следвана от семейството и последващите ги концентрични кръгове. Моля, помнете обаче, че всяко микро общество е част от едно по-голямо макро общество, от един общ дом, който има нужда от грижи, досущ както и микро нивото. Защото дори и здрави да бъдат фундаментите на вътрешното (микро) общество, външното (макро) ще продължи да страда и да се нуждае от разбиране и прочистване - дали ще бъде държава, която продава земи и води, обричайки ги на замърсяване, деградиране и оскверняване - горчив плод, който рано или късно ще се наложи да вкусим; дали ще бъде община или частник, планиращ по незаконен начин гробище, нов мол или национален стадион върху културна ценност или върху градинка, в която си играят деца и пеят птици пред вашето жилище или върху ваши собствени земи - при всички положения горчив плод; дали ще бъде шофьор в нетрезвено състояние, който ще блъсне ваш близък на пешеходна пътека - все лични примери, които поне на мен ми показват, че макро и макро са пряко свързани. Горчивият плод е съдба/карма ще кажете - за да ни пропомни, кои са най-ценните неща в живота и да ни принуди да ги осъзнаем... Така да бъде, но когато си припомним и о-съ-знаем ценностите, предполагам редно би било да работим за тях, на микро и макро ниво, за да им покажем, че държим на тях и ги заслужаваме...
С усмивка, обич и благодарност,
Вес-Ко НВ Весел-Ин-ов
