неделя, 22 май 2016 г.

На Христина (6 години по-късно)



В косите ти скрити са пухкавите облаци,
надигнали се от океана,
и напълнени с вода,
за да усилят скоростта на моята река,
пробиваща си път към Голяма Вода,
към Господната Трансцедентална Земя.

В малките крачета и ръце,
прихванали се силно в подслон,
крие се сърце,
туптящо за Вечното Дете. 

В израстващите зъбки
и меката усмивка,
скрити са нанизаните перли,
досущ като конец,
здрав и невидим
като вечната душа.

В очите ти отразява се Сийяние,
устремена си напред,
към Личността от Светлина лице в лице,
която не познава мрак навред.

Преди 6 години почука Любовта,
от майчин корем на една заключена врата,
чрез теб получих подарък и чистота,
да отключа своята Сърцевина.

Подобно, както пет-годишният Прахлад,
спомогнал телесният му „баща”и духовен "враг",
Бог да го освободи от демоничния му нрав,
илюзия, невежество и мрак,
тишичко сякаш промълви ти:
„Ала, бате, какво ще ми завещаеш ти,
ако животът твой не се подреди и възроди,
хайде, греховете захвърли,
в Знание се установи
и в Любовта се потопи.
Васудевая, моля Те, побързай и го научи,
него, душата – моля те, него Ти спаси.”


22.05.2016г.
С благодарност твой батко,



Няма коментари:

Публикуване на коментар