О, мое пламтящо сърце
Кой тронът превзе
и възцари се там
в пределите на твоя храм?
Кой е Онзи, толкова могъщ
че изпълва на шир и надлъж
малкото сърце с вечна топлина
по-сгряваща от тази на хиляди слънца...
Най-топлото чувство в този свят
и най-високият волтаж са това
които неминуемо ще разтопят
всичките замръзнали царства.
Игричките на моя ум
са привързани към този друм
по който със стъпки бавни
разбирам Твоите планове славни
за загубен скитник като мен...
О, скъпи, кога ще дойде този ден
когато аз ще разбера по Твоята милост
каква е тази изгаряща огнена сила
с интензитет на хиляди слънца
танцуваща в моята снага
Твоят най-паднал и безполезен слуга...
О, най-скъпи, моля Те прошепни
тайната си в моите жадни уши
дали е като огъня на птицата от жар
превръщаща пепелта на смъртната твар
в сийяно тяло, преродено...
За истински живот определено?
О, скъпи мой, нека виждам Твоето лице
и любовта Ти у всеки лик и всяко сърце!
Моля те, нека във всеки един момент
на Твоята любов да бъда инструмент...
*С благодарности към Сарвабхаума дас за брилянтната поезия на български език. Смирен поклон,
Няма коментари:
Публикуване на коментар