Светва и изгасва,
пътеводна светлина
в мрака на нощта
за пътник без дом и земя...
Пристан за пътника в лодката,
прекосяваща безбрежната вода...
Безбрежният океан на материалния кръговрат, самсара...
Светва и изгасва... Фарът на нос Емине...
Слънцето и Луната
са светлината на света!
Воден под лъчите на слънце и луна,
прекосявах по гръбнака на Балкана
преди десетина лета
устремен към морската вода
и при една пълна, досущ като днес, Луна
мислех си "Какво ли е наистина Любовта"?
Чистите души силно светят
досущ като Луната
осветяват пътя на мнозина
разсейвайки мрака на невежеството...
както осветява пълната Златна Луна
тъмата над нощта в Емона...
И отваряйки пътя към чистата Любов...
Златната Луна
грее над нощта...
Незагиващата Безстрашна Луна!
Щастлив съм десет години по-късно отново да срещна в Балкана Незагиващата Луна и осем години по-късно да срещна отново светеца, носещ името на Незагиващата Луна!
Емона, 18.03.2022 (Гоура Пурнима)
Посветено на Негова Светлост Бхакти Вайбхава Свами, познат и под името "Авинас Чандра" ("Avinas Chandra"), означаващо в букв. превод: "Незагиващата Луна"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар