Преди седмица-две, в топла зимна нощ озаглавих кратък текст със същите думи, с които започвам впечатленията си от филма, докато превъртам неколкократно различни сцени, слова, опаковани във вълшебна музика.
Трейлъра на филма ме грабна още преди време, но гледането ми се размина на косъм. Цял ден разсъждавам върху рисунка на тема "Животът е Приключение", а решението дойде внезапно. Случайно вечерта ми попадна саундтрака и реших да потърся в замунда, дали вече има качена версия, с прилично качество. И ето ме тук, след двучасов диалог в една лодка между Пи и Ричард Паркър, макар и това да не е първият разказ на подобна тематика.
Изгубили сме вярата в приказките и малките чудеса на живота, обвити в сивото ежедневие, граничещо с ерес. Понякога имаме нужда, дори животът да започне отначало, да получим нов (дали пореден) шанс... да повярваме!
Подарете си една история - изпълнена с красиви гледки, създадени от Създателя - за живота, любовта (да, но всеобхватната); за привързаността, с която човек трябва да скъса и необходимите раздели, за да намери своя Път; за лишенията, водещи човек към простата истина, лишена от сложност, но дарена с богатство и комплексност и задоволяването на личните елементарни нужди, отключващи спонтанност и чистота в действията; за красотата, с която се сливаме, ако я потърсим; за границата между пътя напред, самотата и оцеляването. "Дори и да не може да се докаже", пътят към истината, е изпълнен с вяра, любов, благодарност и сбогуване с всички затворени врати, които хлопват зад гърба ти, докато крачиш из "къщата с много пространства"...
Остави се на течението и ще намериш своя път през дълбоката вода, дори и да се чувстваш сам - цяло-то е заедно с теб... Всичко тече! Запази надеждата и ще получиш знаци, които да те водят.
Както ми беше написал един приятел преди доста години: "Мисли за най-ценното в живота!". Дори и да не съм се вслушал тогава, никога не е късно да го направя днес. Същото важи и за благодарността, защото неволно може да пропуснем момента, в който се налага да се сбогуваме... Живей тук и сега!
God is great!
2013-09-25:
Дали Ричард Паркър живее във всеки от нас, дали той е символ на нашия страх, на нашето его, с което живеем ден след ден ?!
Трябва да се изправим срещу него и да по-МИР-им острите му, като бръснач, зъби и нокти, в чийто капан сме за-КЛЮЧ-ени.
Успеем ли да го о-Мир-о-Твори-м и да го из-Лек-уваме - и сме все още живи след бурята - ще ни очаква пъстроцветна дъга и попътен вятър към бленувания бряг.
На добър час!
