На върха на планината,
любувам се на творението Твое,
Велик Творец и Архитект.
Мащеха е майката земя
за бездомника от кръв и плът...
На покрива съм на небостъргач,
близо до сиво-сини небеса,
за да се любуваш Ти на творението,
от ръката на човека-архитект.
В очакване на новия ден,
мракът ще потъне в плен,
на светлината, стъпваща по златна пътека,
върху океана от безбрежни и немирни води,
над тях диша синьо-сив облак, извисен в синева.
