Всеки копнее от сърце
отново да бъде дете,
в свят, пълен с радост и игри
отново да се установи.
Дори мъничката ми сестра,
едва на 5 годинки е тя,
с тъга сподели за детските дни,
отново назад, на 4 иска да бъде сега.
Гледайки кръговрата
на живота и смъртта,
каза тя с две маслинени очи:
"Не искам да почивам"...
...ала как може душата, скрито в тялото да загине,
щом любовта нейното единствено Богатство е?
Във времето оплита ни една мъгла,
кара ни да забравим за радост и същина,
ала чистите "игри" като вечен спомен греят
в дълбините на всичките сърца,
устремени да се върнат обратно у дома,
в Царството на Вечното Дете и Неговата Игра.
01.06.2016
