вземи и почини,
на интелигентността се подчини
тя завинаги те победи...
...Остави душата ми сама
с крила да полети :)
... Извъртях назад неусетно глава
но от него нямаше и следа,
усещах присъствието му,
аромата и дъха, гнева,
насочен към мен...
но от него нямаше и следа,
усещах присъствието му,
аромата и дъха, гнева,
насочен към мен...
Неотлъчна сянка,
призрак в нощта,
верен спътник в добро и зло,
най-големият ми враг,
капка дъжд в океан от чувства и емоции,
моят антипод,
това е твоето име!
Това е твоят живот,
аз съм твоят живот,
ти си част от мен?!
призрак в нощта,
верен спътник в добро и зло,
най-големият ми враг,
капка дъжд в океан от чувства и емоции,
моят антипод,
това е твоето име!
Това е твоят живот,
аз съм твоят живот,
ти си част от мен?!
Искам от теб да се откъсна,
да избягам надалеч!
Винаги на крачка зад теб
остават моите мечти,
разкъсани на малки пухчета от теб и
носени от вятъра.
Знаеш всеки мой страх,
всяка мисъл дори,
перфектна симбиоза, уви?!
Застанахме един срещу друг
непоколебими, неуловими,
очите ни се срещнаха,
"Виждал съм те и преди,
в хиляди лица дори!"
Всяка моя атака беше разгадавана,
както всяка негова неуспешна...
Мислите ни се сблъскаха,
поглъщаха една друга,
пулсираха в главата ми,
докато изведнъж не застинаха...
Гръм и после тишина,
от замръзналото ти изображение останало бе
парчета счупено огледало,
късчета от твоята душа,
усмивката иронична цяла бе запазена дори,
спомен за това, че бях те победил!
Миг преди завинаги да те погреба,
спомних си моята молитва:
"Остави душата ми сама,
с крила да полети
по свой път,
без колебания и раздвоение,
без страх и съмнения!"
20.5.2007
