снимка: fb.ru
Стъпих, усещайки камъче под краката,
Видях оса, закачена към вътрешната страна на обувката,
Прозрях, но вече бе твърдо късно,
оръжието носещо "защита" бе донесло смърт.
Сама се бе вмъкнала в смъртоносния капан,
изпълнявайки определен план,
с остро жило насочено напред,
пазител, внасящ уважение или страх навред.
Жилото на смъртта се отдели от тялото,
тресящо се в предсмъртна агония,
преди душата да напусне тялото
и да се прозре за миг към цялото.
Извиних се и помолих за прошка,
пожелах светъл път на мъничката душа,
изправена пред ребус от светлина,
възможен тунел към любовта.
Как ли се чувства Бог
относно.....
мъничките оси с остри жила
мъничките хора с притъпени сетива.....
16.07.2015г.
Love in Separation
Вмъкваме ли се сами в смъртоносни капани,
търсещи топлината на тела, които не излъчват топлина,
страдаме ли от собствените си оръжия,
носещи защита, фалшивите сетива...
Сами ли забиваме дълбоко жилото на смъртта,
в тленните тела, далеч от Любовта...
