Първо утро, когато съм далеч
от медения ти гласец...
Детски звън ме събужда
любовта в стаята ми пробужда.
Завит в топли одеала,
в миг се обръщам настрана,
от топлите слънчеви лъчи непробуден,
но от чистата любов събуден.
Богът е Всемогъщ,
с една своя частица успява да контролира цялата Вселена,
Богът е Вездесъщ,
чрез едно мъничко човече успя да просветли и най-тъмната ми страна.
Проникна скришом в моята Вселена,
там, където всяка стрела бе отразена,
там, когато всяко прегръдка оставаше несподелена,
защото от не чистата детска любов тя бе родена.
Първо утро, когато съм далеч,
от медения ти гласец,
но ние ще сме заедно в настоящия живот,
винаги край теб - във всяко облаче, топъл цвят,
зелената трева, плод или звезда, рисунка и молив...
От екрана тиха песен ти изпях,
от която изпаднахме в бурен смях,
какво по-хубаво от екстаза на радостта,
в свят без блаженство и светлина...
С обич към мъничкото сестриче Тигър-Пате, доктор и художник ХрИстина,
подарък най-свещен за мен, в ден благословен.
Твой батко,
21.07.2015г.
