Черните обувки от
италианска кожа газеха пресния сняг, навалял върху паветата преди минути. На
двата полюса - вътре се вихреше веселба, а навън, край него, бе истинска зима.
Главозамаяният
младеж скочи в жълтата кола, в търсене на тишина и отдалеченост от фалша, който
го беше залял с пълна сила преди час. Нощта бе към своя край и утрото
наближаваше. Лека нощ!
Добро утро! Повече от половин година по-късно, в същия час, отново бе тъмно. Но мракът предстоеше да бъде изместен от светлината на изгряващото слънце. Зад дървените летви на каросерията на камиона, хоризонтът плавно се обагряше в пастелено жълто – червено – оранжеви тонове. Неговото оранжево.
Гумите тракаха върху камъните, дупките и останалите неравности по пътя... Групата беше напълнила стария камион. Героите бяха уморени, едни спяха и се поклащаха от неравностите, а други замечтано преживяваха изгрева. Водачът Милуш подаде глас. Момчето от Софийската среднощна авантюра също беше в камиона, случайно или не слушаше същата песен от малката си черна музикална кутийка, и се включи към малкия сутрешен импровизиран хор. До нос Емине оставаха броени часове....
Заслушайте се за Миг и Вие – сега
ще помоля Милуш да изпеем заедно една песен:
Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
“Опознай родината... за да я обикнеш!” – Алеко е с нас, думите му се четат на стената, докато стоя с Вас, за трети път тук, в столовата на хижа Ком, решени да извървим заедно пътя до морето.
Символично,
вероятно всеки от нас днес е взел своя камък от връх Ком и досущ като в един
филм, представящ противоречията между цивилизацията и живота близо до
природата, като добър бушмен, всеки ще пренесе своя „товар” стотици километри,
за да го изхвърли „от края на Света”. А покрай малкото камъче ще се раздели и с
всички ненужно – и физически, и духовно – онези огромни канари в душата, които
пречат на човек да мисли, чувства, живее и обича, да бъде осъзнат и свободен!
Беше 3.
Март. Пътят го отведе по време на националния празник в правилната посока. На
рожден ден в София. Там той срещна приятели от миналото и бъдещето. А нейният
рожден ден се празнуваше по същото време, по ирония на съдбата – на планина.
Той наистина я обичаше, или поне така смяташе, допреди студената януарска нощ,
когато картината се изчисти пред очите му. Любовта е сляпа – като човек, търсещ
изгрева в мъгливо планинско утро.
Тя вече
не беше от значение, важен бе Пътят. Пътят към себе си!
Речено
– сторено. След рождения ден, двамата с Иван изкачиха Черни Връх и изведнъж Иван предложи: „Пич, защо не дойдеш с нас с Катя,
ще бъде велико?”. Повече не беше нужно.
Следвай
течението! Всичко се нареди по вода до най-малкия детайл и на 20. Юли нашите
трима приятели - Катя, Иван и Веско - стояха на Централна Гара пред водачите Милуш и Стохи, докато
първият с пиратска кърпа на лицето, леко болен, разпалено обясняваше нещо на
групата. Странни въпроси се въртяха из главата:
„Къде отивам? На море? Дали?!”.
Водата пречиства! Цената бе
висока, изразена във физически болки и няколкомесечна неприязън към носене на
обувки в последващите месеци, както и в дълбока привързаност към Балкана, който
те пленява със силата си, но си заслужаваше!
Линията на Стара Планина, гръбнак
на България, се вие целеустремено на изток, като граница между Севера и Юга,
Земята и Небето. От хорото на връх Ком; през прохода Петрохан; с. Лакатник
и спирка „Последна грижа”; малинарника; буковите гори под ветровития вр.
Мургаш, кога зашумят шумите; бедният фургон до Витиня, който подслони десет
човека, а веселбата подсказваше, че сме в поне пет звезден хотел под хиляди
звезди; широкото било и стадата коне в Централен Балкан; изоставената хижа
Планински Извори и най-чистата балканска вода от петте чучура; спиращите дъха
гледки по пътя от х. Свищи Плаз до х. Ехо; Кончето и старопланинските рози;
залезът от х. Ехо или от вр. Юмрука, ако не се скрие зад някой облак; стръмните
склонове на Козя Стена и еделвайсите; паметникът на Беклемето и изгрева зад
него; острите алпийски Купени и мъглите на негостоприемния балкански първенец - вр. Ботев; Пеещите скали и
гледката към Розовата долина; географският център на България – Узана; утрото
до проход Шипка; чинията на Бузлуджа и вятърните перки край него, символ на „новата”
икономическа сила, построила своя „паметник” върху билото; гара Кръстец и
първата златна мина; Проходът на Републиката; гайди и огньове до хижа Чумерна;
Темната гора; стопът до Котел; разлятото
било край малките селца; играта на топка с децата в училищния двор в Дъскотна;
светлините на черноморските курорти, гледани от с. Козичино, където нестинар
радва немски туристи; джунглите край нос. Емине...
Крачка по крачка през един малък
рай – шарен пъзел от различни по състав и характер парченца, сглобени в линия.
Човек забравя, или по-скоро се опитва да си спомни, кой всъщност е, в дни на
братски начала и взаимопомощ с цялата група, захвърлил всички маски – живеещ
с радост и благодарност за всеки Миг, в който е жив, ценейки малките истински
неща, сливайки се с природата, за да се роди от морската пяна... пречистен за
нов живот!
Делка, Илия и Начо водиха успешено
групата миналото лято. Листът с нови приятели съдържа толкова много хора –
благодаря на всички, че се срещнахме. Научих, че човек никога не е сам – Господ
винаги те пази, ако приемеш, че си част от Него, ненадейно Сам ще разсее
всичките ти съмнения чрез величествен залез, осъществен от издуханите в Миг
облаци от внезапен бурен вятър или в изненадваща среща с парчета диня, донесени
благородно да утолят жаждата нависоко, в подножието на билото!
Ком – Емине, част от Е-3 –
международния планински маршрут на Дружбата, за мен е повече от маратон, физическа
проява - открих: себе си в нова светлина, парчета от общия пъзел, намерих истина,
любов към себе си, природата, хората, Бог. Човек се изправя срещу най-големия
си враг – самия себе си – и победата носи живот.
Споделих своите търсения, но предполагам,
че всеки намира нещо различно за себе си, нещо което търси. Пожелавам Ви да
търсите и намирате! Земният рай е в нас!
Животът е при-ключ-ение,
отключете го!
Честита 60. Годишнина,
Ком-Еминейци и на добър Път към морето!
П.с . преди година обещах да
напиша пътепис по темата, отне ми две години, но седнах за една вечер, в
рамките на няколко часа и го изсипах върху хартията – дано да Ви е било
интересно.
.jpg)
.jpg)
