Септември е месец на Съединение и Независимост за България.
Но в какво се открива Съединението и Независимостта? Единство с какво, независимост от какво, зависимост от какво?!
Една истинска история, потекла от лековито ручейче нейде из Странджа планина, преди точно 3 години през месец Септември - в търсене на Съ-Един-ението и Не-Зависим-остта.
Мъничка капка лековита, изворна, чиста водица изплувала от Из-Вора. Водена от Водата. Само шума от течащата вода смущаваща тишината. Прокраднало се жабешко крякане от тишината. Слънчев лъч над високите дървета над каменната река. Сушата пресушила поточето. Жажда.
След куп премеждия групата приятели намерили извора и понечили да измият очи в бистротата. Мъничката капка с радост приела мисията си да освежи жадните очи. Намерила своето място пред загребващите жадни ръце. Стекла се върху усмихнатото лице. Усетила още по-силно парещото, жарко слънце. Видяла множеството микроорганизми, обвили човешкото лице. В уплах от преходността.
Как може да предотврати своята гибел, в очакване да пресъхне, изложена на любящите, но горещи лъчи на изсушаващото слънце?!
Заплакала. От независимост. Далеч от извора и потока, очакващ новото начало на пролетта, за да потече отново. Към голямата вода. Спомнила си за Голямата Вода. Там, където капката вода никога не пресъхва, слята в Единство. Слята с Голямата Вода.
Водните сълзици освежили лицето на пътуващия и от любов той оставил капчицата да блести върху лицето му. Скоро групата се насочила към р. Велека, с цел да прекоси водата и да достигне до отсрещния бряг. Нощната тъма обгърнала всичко. Капчицата не би могла да понесе мрака на нощта и последващия жарък ден. Изпълнена с вяра, тихо се търкулнала в тъмнината. Гмурнала се в дълбокото.
Потекла в потока на любовта. Водена от Водата. Странстванията приключили и групата приятели акустирала на морския бряг. Вълните се разбивали с бясна, червенофлагова, сила в мъничките песъчинки. При-ключ-ението наближавало своя естествен завършек, преди началото на... следващото.
Там била и мъничката капчица. Намерила Единство. И Съединение. И Независимост. В Зависимостта към Голямата Вода. Водена от потока към Голямата Вода.
Там, където капката, никога не изсъхва. Там, Отвъд, Когато и Където 1+1=1. Тогава, когато Тук и Сега се трансформират в Там и Отвъд, потопени в трансцеденталността.
И мъничката капка вода е винаги там, край плажа на р. Велека, до с. Синеморец, очакваща при-ключ-енеца отново да се върне и да се гмурне в нейните води, очакваща последното му приключение.
Животът е микромодел. Капчицата е човешката душа, водена от Любовта, а Бог - Безкрайната Вода. 1+1=1.
Участваха: изворът, потокът, капчица, жабата, слънцето, Индипасха, Голямата Вода, р. Велека, плажът, морето, групата приятели, а измежду тях и свидетелят - пътеписец.
08. Септември 2015г.
2012 & 2012
2013
2014
2015
Последното при-ключ-ение през 2016 = ?
