в настоящия живот, миг от вечността.
Архитекта, от когото основи получих,
природа и архитектура наравно поставих.
Човека, когото никога не потърсих,
но "случайно" в огледалото намерих.
Характерната сериозност в очите,
която Весел-Ин в любов ще претвори.
Душата, която във вечерта на годишнината от напускане на тялото си,
на вечеря у дома поканих и светъл лъч по пътя към Бог пожелах.
Баща, поел с мъка към любимата, изгубена жена,
поверил на старата си майка - син и малка дъщеря,
за да се любува в покой, високо от безкрайни небеса,
на три внука - високи бора и внучка - облаче къдраво и бяло.
28.03.2015г.
С обич към арх. Христо Николов,
твой внук арх. Веселин Н. Веселинов
