Вечно Знание

Щом с факела на знанието,
ти проговориш,
започвам да мълча
и просто слушам...
... с часове.

Рядко ми се случва,
ала в твоя дом
човек чувства се в храм
и забравя, че е материално обусловен.

И слуша,
даже забравя и да пита.

Кухнята на Чистата Любов

Години чаках,
да си спомня вкус,
вкус, който търсех,
и жаждата погрешно утолявах
ала все жаден оставах.

И както единствено чистата вода
жаждата на тялото може да утоли,
вкусът, който винаги съм търсил,
при теб отново намерих.

Смирено очаквах,
някой да ме научи исках,
ала писано било е
кухнята на Чистата Любов
от теб да се разкрие.

А теб знаех, че ще срещна

Знаех, че ще срещна теб
така бе писано,
макар всички обстоятелства
да се бяха издигнали срещу мен
имах нужда сладки думи да чуя
и с някого да повървя ръка за ръка,
макар за кратък миг,
макар да съм войник.

Дълги години срещата ни чаках,
тя се бавеше ли, бавеше,
но знаех, че точно там,
точно в храма природен,
някога ще срещна някого,
който очите ми ще отвори.

Как може да те срещне непознат,
и за първи думи за храмове да ти продума,
и със слова меки по цели дни да ти разказва
и да слушаш, и да слушаш и да казваш:
"как до днес дълбоко съм спал,
как никога не съм живял".

Грижа, мекота, любов и приемане
част са от сърцето на чистите души.

Молих се да срещна теб

Молих се да срещна теб,
или поне някой като теб...

...който далеч да отпрати

всички главоблъсканици на ума.
Когато зърнах те за първи път,
там някога в парка,
от вътрешна светлина

всеки дълбок мрак в сърцето
в миг бе осветен,
макар да бе ясен ден.

Най-чистите са тези,
щом зърнеш ги дори за миг,
ти забравяш, че тук си войник
и единствено спомняш си за Бога,
който всичките сърца привлича и всепритежава.

Пръв учител

Теб смирено пръв съм питал,
а ти смирено отговор си давал.

"Защо в този свят прах има,
защо всичко тленно е,
защо всичко се разпада,
това ти, моля те ми обясни
това ли е светът, в който ний живеем
или това е илюзия за реалността?"

Ти пръв смирено си прошепнал
Светите Имена
ти пръв за мен си бил учител,
оттук - към вечни времена.

И ролите в живота понякога се сменят,
ала щом чисто е сърцето,
животът ни с всяко дело и дума
по прав път ще продължи.

Първа грижа

Грижа и вдъхновение,
не всеки може у един да вдъхне,
ала щом ги вдъхне,
той с тях вечно ще живее.

И животът става по-красив от песен,
щом словата на поета са в неговата уста,
и щом загрижен е той за чуждите дела.

И все що добро е у дома,
и не винаги човек да го намира,
той покой ще открие в своето сърце,
щом баланса той намери
                                           по тънката линия да се движи
                                                                                                на острото битие.

И щом жертвоготовна
и в дълга си тя остава,
за най-обичана
завинаги в сърцето си остава.