Размисли в ден Не-Деля.
Преди 3 дни, на 01.10. се чества световен ден на архитектурата, вегетарианството, поезията, музиката и възрастните хора, като ще си позволя да споделя мнение върху първите два повода.
Последните 7-8 години се интересувам основно от природосъобразна архитектура и природосъобразна жизнена среда, макар да има и други форми, всички обичат, когато средата на живот е: здравословна, уютна, комфортна, с понижени разходи за експлоатация (подразбирай енерго-ефективна, самодостатъчна/автономна и прочее), с локални източници на енергия, от естествени материали, икономически обоснована, със социален смисъл, заобиколена от "зеленичко" и "живичко". Много пъти съм се обявявал, а и ще го правя, срещу унищожаването на природата в градски и извънградски условия, заедно с приятели и съмишленици.
ЗАЩО? Защото това е нашето здраве, на телата ни, на децата, на родителите, на приятелите, на обичаните...
Защо, драги приятели, земляни, скърбим за смъртта на едно дърво, ала подминаваме смъртта на мравчицата? Тя част ли е от същата природа, която така горещо любим, тачим и защитаваме? Или ние сме по-висши от мравката, защото не зависим от нея (дали?), а пък загрижени сме за "производителите" на кислород, понеже зависим от въздуха, който дишаме?
Защо скърбим за замърсената природа - да, действително индустрията, транспорта, сградният фонд и прочее генерират огромни щети за природата - ала подминаваме с лека ръка смъртта на животните в кланниците и последствията от тях (месопроизводството като основен замърсител на околната среда: http://www.cowspiracy.com/)?
ЗАЩО? Защото първото ни засяга по-видимо, по-директно, по-пряко, ала второто - намираме го за по-второстепенно, може би защото е храната в чинията на много хора: наслада за езика, ако изобщо в смъртта някой вижда наслада. За щастие от години получих възможност да си върна хранителните навици и горещо го препоръчвам на всеки.
Когато обичаме, само защото сме пряко засегнати и искаме "любовта" да ни доставя удоволствие - това е егоистичната любов (корени се в личен/себичен мотив). Ние искаме да сеем и жънем резултати. Мислим си, че резултатите са за нас предназначени, за наше собствено удоволствие. Ала когато любовта е чиста - ние сеем, за да жъне друг резултати. Обичаме, за да получи удовлетворение обичаният. Нали това искаме да получаваме - някой да ни обича за наше удовлетворение, ала отговаряме ли със същото? Готови ли сме да жертваме себе си, за да служим на другите? А над безкористността се таи и трансцеденталността, но това е тема на друго при-ключ-ение.
Любовта към При-Род-ата, Хората, Животните, Живота... Има ли разлика и противоречие? Когато обичаме някого, ала той/тя ни обича само за свое лично удовлетворение - ще продължим да го/я обичаме, но от дистанция, защото той/тя страни от личностното ни присъствие, ще се отдалечим на предпазна дистанция.
Въпреки всичко винаги ще обичаме. И ще бъдем там, винаги, когато има нужда, ала и без причина. Ще обичаме, защото бихме направили всичко в името на обичания - всичко, което ще донесе полет в неговото/нейното сърце. Ала на повече от една прегръдка разстояние. Ще се съгласите с мен, че на всекиго поне веднъж в живота се е случвало. Или поне в предишен живот. Или предстои да се случи.
Тя/той ще вижда снимки, озарени от усмивка, ще слуша за делата и състоянието ни, ще се радва на развитите умения, качества, ценности, ще чува гласа ни, ще чете словата ни, ще усеща аромата, допира, ще усеща любовта и светлината в сърцето, ще се кикоти или ще замръзне в недоумение от интелигентността и мъдростта, осъзнатите прозрения и знание, присъствието и прегръдката на душата, но не ще има и личното присъствие и общуване. Любовта има множество аспекти, ала само Личността въплъщава всички аспекти на Любовта. Ще се съгласите с мен, че във всеки се таи личност, нали, макар и често пъти да виждаме само част от пъзела? Душа с личностни характеристики или сянка на анонимността? Паднали ангели или еволюирали маймуни?
В действителност животът в света е микромодел на един паралелен Свят Свят, от който Личността на Бога и Любовта се отразяват като в огледало.
Истината често пъти ни вълнува, дотолкова доколкото искаме да я възприемем - понякога си затваряме очите за нейните дълбини, защото те ни водят към дълбока промяна, за която мислим, че е рано или излишно. Ала животът е кратък. Обичайте! Ние сме зависими само от чистия живот и чистата любов!
С обич, Твой архитекто-вегетарианец-писач-любящ и всичко останало
п.с. критичният текст е и своеобразно самокритика - често пъти съм далеч от познаването на любовта и обичам за свое собствено удоволствие, ала постави ли си човекът цел в живота - мигновено заключена врата след врата се отваря и път нагоре се открива. Simple life with great values.
Bhagavad Gita 2.47 (Quote)
karmaṇy evādhikāras te
mā phaleṣu kadācana
mā karma-phala-hetur bhūr
mā te saṅgo ’stv akarmaṇi
mā phaleṣu kadācana
mā karma-phala-hetur bhūr
mā te saṅgo ’stv akarmaṇi
Translation:
You
have a right to perform your prescribed duty, but you are not entitled
to the fruits of action. Never consider yourself the cause of the
results of your activities, and never be attached to not doing your
duty.
Bible (Quotes)
Israel’s gratefulness for God’s yearly blessing was expressed in the Feast of Firstfruits, when the first of the harvest was brought to the Lord as an offering (Exodus 23:19a; Leviticus 23:10).
Galatians 6:8 says, “Whoever sows to please their flesh, from the flesh will reap destruction; whoever sows to please the Spirit, from the Spirit will reap eternal life.” Living a life of carnality and sin and expecting to inherit heaven is akin to planting cockle burrs and waiting for roses.
EN translation:
Thoughts in sun-day.
Three days ago, on 01.10. was celebrated the world day of architecture, vegetarianity, poetry, music, old people - please follow the comment from my side about the first two topics.
During the last 7-8 years my interests were mainly in the field of sustainable architecture and life medium, since everyone loves environment, which is: healthy, cozy, comfort, with reduced maintenance costs (energy-efficiency), from local energy sources and natural materials, economically sustainable and filled with social meaning, surrounded by "green" and natural life. Many times my position was against destruction of nature in urban und sub-urban areas, together with friends.
WHY? This is our health, of our bodies of our children, parents, friends, beloved ones...
Why, dear friends, earth inhabitants, we grieve for the death of a single tree, but neglect the death of an ant? Is the ant part of the same nature, which we love so much and tend to protect? Or we tend to be more supreme than the ant, because we do not depend on her (really?) and we care for the trees producing oxygen, since we are dependent of pure air?
Why do we grieve for the polluted nature - yes, truly the industry, transport, buildings and so on generate hugh damages on the nature - but we neglect the death of the animals in the industrial farms and the following consequences (meat production as a main source of pollution: http://www.cowspiracy.com/)?
WHY? Because polluted nature is more visible and direct, as the animals' life we find as something less import, probably since it's a food in the daily meals of many: pleasure for the tongue, if there can be any pleasure in death. Feeling lucky to have to opportunity since a couple of years to return my eating habits and would recommend everyone to do the same.
When we love, since we are directly involved and want that "love" provides us with pleasure - this is selfish love (grounded in the personal motives and desires). We want to sow and harvest. We think that the results should be harvested by us, for our personal pleasure. When love is pure - we sow, in order that one else will harvest the results. We love for the pleasure of the beloved one. Is that all we want to receive - being love by someone for our pleasure, but do we do the same? Are we ready to sacrifice ourselves, in order to serve the others? Above the goodness mood rests the transcedence, but this is a topic of another spiritual adventure.
Love nature, people, animals, life... any difference or contradiction?
Loving someone, who loves us only for own pleasure will result in a love from distance, still loving him/her, but from an appropriate safety distance, since her other part does not love your personality.
Despite of everything we will always love. Will be always there, when needed or without reason. We will love and do everything in the name of the beloved one - everything, which will give wings to the beloved heart. But in a distance. You will agree with me that everyone has experienced this at least once in his lifetime. Or in a past life. Or at least it is about to come.
She/he will see your images, a glowing smile, will hear about your deeds and well-being, will be happy of your skills, qualities, values, will hear your voice, read your words, feel your scent, touch, experience your love and light in the heart, will laugh smoothly or be parallized in amazement of your intelligent and wisdom, realized consciousness, the presence and embrace of the soul, but will be away of your personal presence and association. Love has many aspects, but only the Personality represents all aspects of Love. You all will agree with me that in everyone exists a personality/person/character, although we may see sometimes only certain pieces of the puzzle? A soul with personality character or a shadow of anonymousness and namelessness? Fallen angels or evolved monkeys?
Actually life in the world is a micromodel of a parallel saintly world (in BG Saintly = World), where the Personality of Godhead and His Love are reflected here as in a mirror.
The truth sometimes is interesting for us, as much as we want to accept it - sometimes we close our eyes for the depths, since they lead to a major change, which we may think is not needed, or at least not needed in the current moment. But life is short. Love! We depend only on the pure life and pure love.
With Love, Yours architect-vegetarian-writer-lover and all the rest
p.s. all critics in the text are valid also for me - oftern i am away from pure love and love for my own pleasure, but as soon as man fix a goal in life - on the next moment a locked door will open and a new path will be followed. Simple life with great values.
Bhagavad Gita 2.47 (Quote)
karmaṇy evādhikāras te
mā phaleṣu kadācana
mā karma-phala-hetur bhūr
mā te saṅgo ’stv akarmaṇi
mā phaleṣu kadācana
mā karma-phala-hetur bhūr
mā te saṅgo ’stv akarmaṇi
Translation:
You
have a right to perform your prescribed duty, but you are not entitled
to the fruits of action. Never consider yourself the cause of the
results of your activities, and never be attached to not doing your
duty.
Bible (Quotes)
Israel’s gratefulness for God’s yearly blessing was expressed in the Feast of Firstfruits, when the first of the harvest was brought to the Lord as an offering (Exodus 23:19a; Leviticus 23:10).
Galatians 6:8 says, “Whoever sows to please their flesh, from the flesh will reap destruction; whoever sows to please the Spirit, from the Spirit will reap eternal life.” Living a life of carnality and sin and expecting to inherit heaven is akin to planting cockle burrs and waiting for roses.
