Веднъж копаех с две ръце
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
четвъртък, 27 октомври 2016 г.
8 сърца
Осем сърца
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
1000 Слънца* (от Сарвабхаума дас)
О, мое пламтящо сърце
Кой тронът превзе
и възцари се там
в пределите на твоя храм?
Кой е Онзи, толкова могъщ
че изпълва на шир и надлъж
малкото сърце с вечна топлина
по-сгряваща от тази на хиляди слънца...
Най-топлото чувство в този свят
и най-високият волтаж са това
които неминуемо ще разтопят
всичките замръзнали царства.
Игричките на моя ум
са привързани към този друм
по който със стъпки бавни
разбирам Твоите планове славни
за загубен скитник като мен...
О, скъпи, кога ще дойде този ден
когато аз ще разбера по Твоята милост
каква е тази изгаряща огнена сила
с интензитет на хиляди слънца
танцуваща в моята снага
Твоят най-паднал и безполезен слуга...
О, най-скъпи, моля Те прошепни
тайната си в моите жадни уши
дали е като огъня на птицата от жар
превръщаща пепелта на смъртната твар
в сийяно тяло, преродено...
За истински живот определено?
О, скъпи мой, нека виждам Твоето лице
и любовта Ти у всеки лик и всяко сърце!
Моля те, нека във всеки един момент
на Твоята любов да бъда инструмент...
*С благодарности към Сарвабхаума дас за брилянтната поезия на български език. Смирен поклон,
Абонамент за:
Публикации (Atom)