Обич в Разделение
или пътят на душата
между братята и сестрите
Днес разбрах реалния смисъл на посланието зад "Love in Separation" (или "Любов в Раздяла"), на практика, отвъд теорията...
Докато въртях педалите на колелото из германските гори, в търсене на място, където на тишина необезпокояван, шумно да мога да си пея в самота и в пълно единство...
Осъзнал вечността на душата и привидността на всяка граница, бариера и дистанция...
Звучи противоречиво на първи прочит. Докато противоречията не се срещнат и обединят ЗаЕдно.
Видимият свят е микромодел. Микромодел на един огромен необозрим видим свят. Микромодел на един всеобхватен безбрежен океан от невидими светове.
Днес разбрах реалния смисъл на посланието зад "Love in Separation" (или "Любов в Раздяла"), на практика, отвъд теорията...
Докато мъничките четиригодишни ръчички се протягаха към виртуалния екран, за да ме изкарат "оттам" и да ме върнат "вкъщи", в топлината на домашния огън, докато самият тлеех нетрепващ след пожара на непривързаността, макар и с късащо се сърце...
Докато детските думи от София отекваха като камбанен среднощен звън в Дрезден: "Искам да ти видя очите, бате... за да ти кажа в очите, колко много ми липсваш!"...
Звучи противоречиво на първи прочит. Докато противоречията не се срещнат и обединят ЗаЕдно.
Какво си мисли малкият синеок шестгодишен син ВеселИн, когато родителите му поемат по различни пътища... със сърце пленено от тежестта на тъгата... докато настъпи денят, в който разбере, че в един миг там ние сме отново заедно, всички...
Какво си мисли малката къдрава четиригодишна сестра ХрИстина, когато се завърне и завари празната баткова стая, където доскоро са царували весели игри... със сърце пленено от тежестта на кървяща липса... докато настъпи денят, в който ще разбере, че в един миг там ние сме отново заедно, всички... а в нейния случай - дори и много по-скоро.
Какво си мисли скърбящият за своята загуба, когато лежи с натежали очи до бездиханния труп на своя близък, където доскоро е греел свещеният живителен огън... със скърбящо сърце, уплашен за собственото си битие, че е наказан да остане "сам" на този свят... докато настъпи денят, в който ще разбере, че Бог живее в сърцето на всеки един от нас, вас, тях и те и никога никого не изоставя в самота.
Как да изцеря детската тъга, когато знам, че от незнание родена е тя? Един-ствено чрез силата на Любовта възможно е това? Тя, неродена е Тя, изпълваща вечността!
Видимият свят е микромодел. Микромодел на един огромен необозрим видим свят. Микромодел на един всеобхватен безбрежен океан от невидими светове.
Днес прозрях, как Бог с детска, приятелска и чиста усмивка, с радост приема тревогите на своите деца, като утринна мъгла, преди да бъде издухана от силата на пречистващия вятър и топлото слънчево личице. Как обича, макар и да вижда собствената ни тъга и стичащите се сълзи. Как непривързан остава, макар и копнеещ с цялото си сърце да срещне отново, лице в лице, личността - обект на своята обич, и то възможно най-скоро.
Днес разбрах реалния смисъл на посланието зад "Love in Separation" (или "Любов в Раздяла"), на практика, отвъд теорията...
Бог обича в непривързаност, едновременно и своевременно.
Ако отвърнем на обичта с обич и приемем урока на непривързаността - отключена в миг се отваря поредната врата и пътят, по който ще срещнем Бога лице в лице, свети пред очите ни. Ако обърнем гръб, в скръб - при-ключ-ението в миг ще приключи тук.
И прости ми, най-мило ми дете, на теб винаги всичко е простено, че се налага да отрежа клон, от който скоро ще порасте дърво, под което заедно ще намерим подслон. И прости ми, Господи, най-мил и най-скъп от всички Бог-атства на всички светове, че забравяме да те обичаме, макар и въпреки бездната на раздялата, която само крилатата любов да прекоси може.
В миг, когато пъзелът се нареди, ще прозрем мимолетността на фалша и тъгата и заедно ще промълвим: "Липсвал съм само 'кратки' мигове, а всъщност винаги бях до Теб". И ще продължим с веселите игри.
Обич в Разделение
или пътят на душата
Досущ...
... както брата обича брата, както сестрата обича сестрата, както брата обича сестрата, както сестрата обича брата, както ближния обича ближния, както Добрият Пастир обича стадото, както душата да люби Бога се нуждае...
15.08.2015г.
Стремеж да се учим по Пътя на Любовта чрез игра
Свещеният Войн Рама, заедно със своя брат Лакшман, пример за братска обич
"Не се гаси туй, що не гасне"
Рисунка по молба на сестра ми да й нарисувам "Жълто слънце, със сърце, очи и лъчи"
