Златен маков залез
по пътя към златото на Силистар,
ключ отключващ всичките врати,
заключени в нашето сърце...
Какво ме води отново тук и сега,
по пътя към безбрежния син шир,
потопен в ледения речен вир,
и на колене, навел глава,
от източника - от святия извор
да отпия глътка от живата ти вода...
Какво ме води винаги там и отвъд,
да търся ключ към заключени врати,
на някой параклис, скрит под букови гори,
и пещери, загубени за човешките очи,
да скитам вечер в тъмните гори,
където угаснали са всички светлини...
Къде ме водиш Ти,
моя Душа и Сърце,
през жуженето на гъсти гори
и шума на дълбоки води
през тишината на златни поля,
където танцуват хиляди разцъфнали цветя,
през гордите високи скали,
над пяната на бурните вълни,
по течението на бързите води,
които ще се слеят с морските дълбини,
дълбини, в които потопени са вечните души...
Отвъд е Твоята Светлина,
която огрява отвътре света...
Отвъд са Твоите Имена,
които веднъж написани от мен в пясъка,
всеки ще привличат и отвъд ще остават,
недокоснати от бурните вълни... в моя ум.
ПриКЛЮЧение към нашето сърце по пътя към дома...
Странджа, 2018
