Сънувах сън невъобразим,
застанал на прага на Всеобхватната Рилска Пустиня,
покрита с летен бял дим,
в миг върху селата се изсипа многотонната лавина.
Сънувах, че стоя изправен,
надвиснал над пропастта пред мен,
високо над човека от плоската низина,
потънал неумолимо от загубата в есенна тъга.
Сънувах змей непобедим,
изплувал от недрата на зимата,
към разруха устремен и невредим,
в тъмен полет на ръба към планината.
Сънувах бели крила, израстващи от войн непоколебим,
окрилен от хор предани песнопойци - вдъхновен,
помогнах на пролетта с меч от светлина
и отрязах чудовищната глава.
В следващ сън вървях по стълбица отвъд,
в американски небостъргач от желязна плът,
последната платформа висша светлост,
ме очакваше с цветен венец от мъдрост.
Сън
или
крачка към реалността,
Кой определя същността?!
Сън: октомври-ноември 2014г.
Поезия: 17.07.2015г.
