От началото до края,
пътища извиват се безброй,
всеки търси портите на рая,
ключът към Божествените покой.
По звезден път, ако вървиш,
и над буйната река мост строиш,
ала до края не можеш да прекосиш,
към основите се върни, за да продължиш.
"Здрави ли са те?" - попитай ти.
Ако ли не - старият мост напълно изгори...
("кибритена кутия в огнен ден", тихо Вятърът мълви)
...и с пречистени сили, знания и обич отново го съгради,
стъпил върху здрава опора, споен от пепелта, пътят до край нека продължи...
...Или край реката тихо повърви,
друг брод потърси и го намери,
своето въже до другия бряг хвърли,
връзката с Бога с лекота възстанови,
по чужд път е опасно да се върви...
Един или друг или трети път,
ако е твоят до края ще те отведе,
но край реката недей тъжи,
Пътят сълзите ти ще пресуши.
Бог се покои и в Началото, и в Края, и в Пътя,
Животът ни е огледален свят,
Мостът - Път към Свят Свят,
Ключ е Любовта към всяка заключена врата.
"От пречистващите елементи, Аз съм Вятърът" рече Бог с пламенни слова (БГ).
03.10.2015г.
В съботната утрин дадох си обет и в миг всичко в и около мен започна с лекота да се трансформира и пречиства. Всяка една стъпка по стълбата нагоре е ценна, затова се надявам и споделянето да бъде ползотворно.
Ваш,
В
