С Р Е
Щ А
Днес, 14.02.2014г., имах среща. Тя беше облечена в червено – сияеща светлина в
нощната тъма...
Повдигнах очи и останах поразен, тя искреше над поляната пред
прозореца ми, заслепявайки ме. Небето беше замъглено, едва мъждукаха шепа
звезди над столичния смог.
А моят ангел хранител преливаше от светлина. Останах
загледан в нея, докато погледът ми не се премрежи от червения цвят, на чийто
фон нощните лампи избледняха. Свалих поглед, помислих си, че не е истина и
отворих прозореца.
Но ти наистина беше там – червена светлина, идваща
като от портал, кристал – ангел или аватар, извиращ от вътрешността на сияйно
тяло... Ах, уличните лампи – дали ТИ не беше лампа ?! Но, защо червена и
по-високо над хоризонта, и защо плуваща в небето...
Посоката беше запад, над главата ми и над прозореца,
наложи се да се подам леко навън. Танцът не бе праволинеен – първо се
повдигна над хоризонта, после продължи в небето, над мен. Извадих фотоапарата,
но картата с памет липсваше, погледът ми се замъгли и напълно естествено
отдалечих пръстта си от спусъка. Сякаш ми каза, че любовта не може да бъде
заснета.
Ти, Светулке небесна, пълна с О-Съ-Зна-ване, изчезна в
нищото, досущ начинът, по който изплува от... Нищото. Избледня постепенно – от
ярко червена светлина – до пълен мрак, издигайки се нагоре, перпендикулярно на
Земята, в обратна посока от доскорошната (западна).
Почувствах се кипящ от енергия, презареден с любов от
целувката на светлината... Часът бе около 00:45, на 14.02.2014г... Срещата бе
продължила минута-две и ме бе оставила с количество въпроси и отговори; и шепа
нощни блясъци – от уличните лампи и звездите над смога...
Нощта и денят на Любовта!
