Приключение за пътя, силата, движението и мъдростта.
Ръководство за елементите на тялото и обществото - такива каквито са (автентични).
Накратко - човешкото тяло се състои от крака, тяло, ръце и глава. Краката движат тялото. Тялото (подразбирай торса) захранва цялото тяло, в това число и краката, в торса се намират всички жизненоважни органи. Ръцете ръко-водят (дума е очевидно и ясно значение) тялото - за да се движи и храни тялото са необходими ръце, нужни са и за извършване на всяко дело. Главата е главатарят на тялото - ум, интелигентност, съзнание. Софтуерът, който чрез хардуеъра създава реални обекти/изображения (които може да се въплътят и в реална материя впоследствие). "Естествена" йерархия - всеки си знае мястото и това е напълно редно и плод на здрав разум.
Редно ли е краката да определят посоката, а главата да извърви пътя? Не е ли главата, която дефинира по "софтуеърен" път посоката на движение и помолва краката да го заведат до там, благодарен на тялото, захранено от ръцете - по волята на главата. Всеки е ходил пеша, без значение дължината на изминатия път.
Редно ли е тялото да взима отношение по въпроса за захранването? Не е ли главата, която знае, какво става за ядене и какво не? Не е ли главата, която храни тялото чрез ръцете? Ако попиташ тялото - то ще иска да бъде най-красивото, най-здравото и прочее и сигурно ще прибегне да употребата на всички възможни вещества, за да удовлетвори своите цели и желания. Може да вземе решение да погълне шепа камъни - те притежават здравина. Главата обаче знае, кое е разумно. Всеки е опитвал чиста храна, макар и огромните количества отрови, които ни съпътстват ежедневно.
Редно ли е ръцете да решават с каква дейност да се захванат? Не е ли главата, която контролира тяхните действия? Ако ръцете ги оставиш на свобода - може да хвърлят тежки камъни, или да драскат безсмислени слова с черен катран върху чисто бялата стена, може и да бръкнат в контакта, привлечени от любопитство и желание за допир. Главата знае съществото на делата, с които е добре да се захванат. Главата казва на ръцете, кога да нахранят тялото, както и кога да обуят обувки на краката, за да продължи тялото своя път. Може и на бос крак, но само в планина или по пясък - всяко правило си има изключение :)
Редно ли е главата да изпълнява прищевките на ръцете, тялото и краката? Редно е единствено и само, ако е изпразнена от съдържание. Празен съд. Съдба.
Защо съвременното общество е обърнато с главата надолу и функционира неправилно?
Каквото тялото - такова и обществото.
При цялото ми уважение към човека-метач (дори е желателно всеки да помете малко, за да се пречисти сам себе си), неговата роля е прочистваща, но не е в неговата компетенция да взима решения. Това не означава непременно, че ролята е постоянна и няма да се промени след време - напротив, всичко е възможно. Стига желание да има.
А желанието на съвременното общество е да поставят краката да взимат решения или в най-добрия случай тялото е качено на върха на "пирамидата". Затова и на върха са поставени едни мухи без глави, които знаят единствено как се двига напразно прах - движат се ту наляво, ту надясно или често в кръг. В резултат - изтощение и липса на посока. Важното е движение да има. Или в най-добрия случай обществото е ръководство в полза на тялото, което експлоатира всички, за да е сито, здраво и богато. Да е нахранено, и в резултат - с едър тумбак. Да е здраво и задоволено, но самоцелно, и в резултат - да изпие жизнените сили на останалите елементи на тялото, да хвърли парченцата от пъзела в огъня - парченца, без които не може да съществува в "пълнота". Пълнотата, драги торс, не означава да се нахраниш, или поне не буквално.
Представете си тяло с разместени съставни елементи. Всеки ще се съгласи, че има нещо нередно. Пъзелът е нареден погрешно и е нужно да се пренареди. (Примерът е образен и при цялото ми уважение няма нищо общо с хората, които по една или друга причина са получили нарушено физическо тяло. И за здравия, и за болния човек най-важна е единствено душата!)
Мнозинството, за съжаление с бит и съзнание на "крака" взима решения и определя "житието" на цялото същество. В случая визирам обществото под същество, на макро ниво. Ала на микро ниво, в по-малки общностни групи, както и в чисто индувидуален личностен човешки план също се наблюдават подобни процеси. На свой гръб съм ги изпитвал неведнъж, тогава когато главата "не е била на мястото си".
Но нека се върнем на обществото. Тялото обърнато с главата надолу, по ред причини, е символ на съвременното общество. България е един отличен пример.
От главата зависи да си дойде на мястото. Краката няма как да поставят главата на нейното изконно място; тялото не смята, че не му е изгодно да я върне на мястото; а ръцете са потънали напълно в други активности, за да осъзнаят кое е редно и кое не. Само главата знае, как да се върне на своето място.
И когато главата заеме своето място: ръцете ще имат чисти дела, тялото - чисто съществуване, а краката чист път.
И накрая някой ще отмие краката на съвременното общество, защото калчищата са които са затънали поръсват с тиня и главата, и ръцете и тялото.
Дерзайте, надежда има. Нужно е единствено всеки да си намери мястото под слънцето :) А дотогава - надежда всяка оставете и ... се отдайте на дълбоката вода, която спи вътре във вас...
Много ви обичащ искрено и ваш,
обърнал се с краката надолу и главата нагоре
В
26.10.2015
