Откакто срещнах Теб,
забравих кой бях аз...
С лека ръка и усмивка на уста
подминавам богатства, знание, сила, слава и красота,
знам в Теб скрита е на вселената Вечността,
в сърцето ми Ти пося Любовта.
Със светлина
оставяш ми следа,
къде да стъпя бос в мократа трева,
....за да следвам Теб.
А щом изгубя Твоите следи,
по светлия път в тъмните гори,
обръщам се и съзерцавам отново Теб
да танцуваш със златните Си Нозе зад мен.
Следвам Теб - Твоята интуиция е моя пътеводна звезда,
всеки подвиг е за Теб е с усмивка и лекота,
с молитва ще се премести всяка планина,
от щастие е всяка сълза
и всяка болка сладка е като мед
и всяка радост потопена е в хладен лед.
Милост е за миг, свидетел ми е пълната луна,
да ме зърнат Твоите очи като слънца,
да зърнат моите наведени очи,
сред небесата от хиляди звезди.
Това е наградата,
за клетника в Твоите Нозе
а чистото злато, което пазиш за мен,
остави за личността, която в себе си е приела Твоето златно сърце.
В настоящето аз осъзнавам Теб,
щом тихомълком с допрени длани обичам златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да обичам, както обичам Теб
и щом тихомълком с допрени длани приемам любовта на златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да осъзнае, че ме обича,
както обича Теб
и както ни обичаш Ти.
Ти си в мен
и ние сме в Теб
и въпреки това
различни сме в еднаквостта.
В сърцата ни Ти пося Любовта!
