четвъртък, 10 декември 2015 г.

Небесна е Обичта




Господар на небесата,
сам е вятърът пречистващ,
обични чувства Той за Нея таи,
милва я в Духа, ала настрана винаги стои...

И когато светлината лицето й озари,
нежно той ще разшири себе си,
и водата ще пренесе капчици от Обичта
между Небесата и жадната Земя...

Лято е, в плен съм,
на Духа на Планината,
и стъпвам бос по прашната земя,
а в очите ми стича се капка от Небесната Сълза...

Напукана е самотната земя,
жажда раздира света,
жадни са душите за Любовта,
на гръб покорно нося единствената Истина....

10.12.2015г.

Мълчалив свидетел на дъжда сред природата,
усмихнат от потока на Любовта и Истинността.