петък, 7 февруари 2014 г.

Неделна утрин (някога, някъде)


Елиф Шафак и една дружка ме вдъхновиха за следното:

Номер 41 е от старопланинския поет КомЕминеМ /бел рапер - съкратено КЕМ/:

Ако закусваш банички, след игра на бадминтон в кв. Гео Милев - може и да знаеш, може и някой да ти разкаже... ако си в близост до площада - може и да чуеш поредният метален звън в забързаната шумотевица, може и да потърсиш себе си и да го потърсиш... ако си застанал, пред църквата, в очакване - камбанният звън ще те докосне, ще го чуеш, почувстваш, ще видиш източника му - а именно: камбаната, ще видиш и диригента - мрачен силует, навръх покрива на София и златните куполи... ако ли помолиш да се качиш горе - ще видиш лицето на възрастна жена, удряща десетки камбани в синхрон, със заучени до прецизност движения, майсторски, в медитативно състояние, с достолепната решителност на човек, който ще продължава да следва своя път до сетен дъх... Казват, че камбанният звън събужда и пречиства, лекува дори. 

Дзън, дзън!

Майстор - диригент, Който бие хиляди камбани, в името на Любовта. 

Чувал си за Него... чул си и Неговия глас - тих и далечен в ежедневието, но звучен и близък, когато утихнеш, сам в себе си, притаен в очакване... ще видиш и Неговото лице, ако помолиш, дочакаш уреченото време и качиш витата стълба към камбанарията...

Бог е като камбанен звън в неделна утрин в "Св. Александър Невски".