Срещнах Теб!

                На 25 годишна възраст се преродих за Нов Живот, за Теб и за Вярата!

                Животът и Смъртта вървят ръка за ръка, в без-конеч-но (от конец – край) кръг-о-во движение около центъра на Космоса... Кръг-О-Врат-а!

... Или Спас-ение за Душата, в Мига, в който Духът ще напусне Тел-О-то и ще се присъедини към Цялото... ще се насочи (в своята Цял-ост) към Цел-та!

                Трамвай Желание (3).Отново Тук и Сега! ("Тук и Сега" е случващото се на "привидна материална платформа или това, което виждат очите и останалите сетива)

                Бързай! Металът изскърца свирепо под спусъка на спирачките – добре познат знак да побързам. След минути вратите пред мен се отвориха – представях си сцена от известен филм, в която главният герой е за-ключ-ен между двата свята, в очакване да намери Ключа, отварящ Пътя. Матрицата. Преминах през Безвремието и се върнах в На-Стоя-Ще-то.

             

                Под земята (5). Отново Тук и Сега!

                Скочих вътре, заедно с трите момичета от спирката, които се подсмихваха скришно. Денят е 30.03.2013г., часът около 18.05...

                В 18.08 слязох по стълбите, през подлеза, в очакване на следващия влак. 7 дълги минути. Бързах. С всички сили. Достатъчно време за размисъл или време да споделиш всичко, което искаш със заобикалящата те среда и да обмениш любов със себеподобни и далечни. Колко малко време, а всъщност толкова много възможности. Понякога ги губим. Хората. Вдишвах и поглъщах Цялото, издишвах и се сливах с Цялото. Миризмата във въздуха на подземната железница не носеше Живот...

       
                 Отново Тук и Сега!

       
                 Минутите преди 18:00 часа и потеглянето на трамвая от спирката на колелото и скока ми бързо в него: гледах назад – стълбовете се нижеха един след друг, а зелена трева, дървета и пешеходци завършваха композицията. Бързах към Балкански или Sofia City Center, както се нарича днес... Едни от първите ми бебешки снимки с баба на колелото, където по-късно дядо и внуче се учеха да ритат топка, докато в двора, под черешите, растяха кокичета. Още тогава трамваят обръщаше звучно на колелото. За-ключ-вам, тичам и го хващам...

               

    Блаженство (4). Там! ("Там и отвъд" е духовната платформа и случващото се в сърцето)

                Блаженство! Обля ме вълна от блаженство! Радост. Щастие. Защо? Взирах се в небитието, съзерцавах някъде Там, в пространството, когато внезапно ме обля вълната. Цялото блаженство на Света. Пеех наум. Усмихвах се наяве. Напълно безпричинно, дори се засрамих от широката озадачаваща и весела усмивка. Опитах се да прикрия лицето си с ръце...

       
                Срещнах Теб! Радост ли бе или Слабост?!

               

    Предистория (1). Там!

                Историята е дълга, но ще се опитам да обобщя – в един сумрачен септемврийски залез, баба ми е трябвало да се срещне с един шофьор, неправомерно управляващ своя автомобил в нетрезво състояние, върху една пешеходна пътека, на метри от дома й. Заради насъщния! Заради един хляб, свада и пустия инат да има хляб непременно... защото не е бил купен по-рано. На-Същ-ният! Така поне предполагам. От баща ми наскоро научих, че часове по-рано е получил предупреждение (или възможност), влизайки напълно несъзнателно в една хлебарна, без да знае защо... Но не е купил нищо. Не е купил насъщния хляб. Излишно е човек да се обвинява, знаците идват да ни покажат, че всичко е писано и от се изисква единствено отдаване и приемане на Върховната Воля. Но и винаги имаме възможност да облекчим съдбата...
                 Баба ми е излезла до магазина да търси насъщния хляб и се срещнала с Емил от Овча Купел.  Утре впрочем, имам среща с един друг Емо от Овча Купел, във връзка с реновацията на една детска градина. Дано да бъде за добро. А не е ли животът кръговрат? Децата са в началото, а възрастните в края. Бог да прости на Емил и на баба.

                Злополуката доведе жената до множество физически страдания, които тя с борбен дух приемаше смело. И не се предаваше лесно, търсеше Живота.

                По-късно отведохме баба в болница, но за нейно щастие отказаха да я приемат, защото животът й не беше пряко застрашен, досущ както беше, след като я изписаха преди две седмици, след неколкодневен престой. Нека най-доброто да стане. Нужни ли са острите ножове на много болен човек, с малко оставащ живот, при положение, че е възможно да получи домашна любов?!

                Мислех си от няколко дни за доматите, дали дядо ще ги посади. Баба и дядо обичаха градинката си... Второто житейско дело бяха посадените от дядо домати. 

               

Св. Не-Деля (2). Отново Тук и Сега!

Мина време, но в последните дни положението се влоши, в четвъртък тате ми се обади в ранни зори. Да бързам. Не се случва често. Всъщност може би се случва за първи път. Побързах – след час носех документите и прекосявах площад Св. Неделя, насочен към Съдебната палата. Свърших работата, разгледах набързо сградата и се запътих към църквата. Запалих свещ и се помолих за Спасение и Любов! Изпълнихме си първото дело – пуснахме новото дело. Макар това едва ли да има значение в момента.

Пречистване (6). Отново Тук и Сега!

Чешмата. 18:30. Естеството на Нещата. Излезнах от тунела на метрото в кв. "Надежда" и застанах пред чешмата в уречения час. Качвайки стълбите тежък глас ми проговори наум. Дори картина се яви в съзнанието ми. „Тя вече почина!” – беше бащински глас, но не беше земният ми баща, а Бащата...

Човекът, с когото имах среща, дойде със сина си, подаде ми кутията с декубиталния дюшек, за който бях дошъл, преброи парите, които му предоставих и на раздяла получих обезпокоено, но уважително: „Дано жената се оправи!”. Не отговорих, не от липса на възпитание, а от липса на думи... Знаех, че вече беше напуснала тялото.

Ричард  Паркър (името на тигъра от "Животът на Пи"), моят Страх (и фалшиво его) е Тук, преодолявайки го, пред мен ще се открие ден блажен и формата на Бога.

У дома (8). Там!

Тате ме помоли да отида до Надежда, вместо него, за да остане Там. Тя дишаше много тежко.  Леля е излязла навън да изпрати докторката, която дойде да я види, дядо също е бил за минути навън. Само тате е бил Там. Каквото бе и неговото желание през последните дни. Последните седмици. Вероятно и повече. Както повелява според него дълга на Син-а. Дълга на всеки духовно цивилизован човек. Да се погрижи за последното пътуване на своите близки.

Отново Тук и Сега!

Сплотихме се – например дядо с брат си забравиха кавгите. Жертвоготовна, както винаги, баба се жертва за всички нас, за да потърсим (намерим и възстановим) връзката помежду си.

Връзката с Цялото започва отвътре – навън... и минава през връзката с всеки дъх на Бога, мушицата на стъклото, човекът до нас, цветето от баба на бюрото...

Един добър, в моите очи, войн потегли по своя път, изпълнен в Цялост! А не е ли всеки един добър в очите на Бога? Колкото по-рано заживеем с мисълта в сърцето, толкова по-рано ще обърнем внимание на доброто около нас и ще спрем да се „оглеждаме” в недостатъците на заобикалящия свят. С баба ми дарихме сума за хора, пострадали от бедствие, преди десетилетия, отгледа ме, помогна ми да се справя с астмата , четяхме „Под Игото” (тогава, както и сега отново...) или гледахме градината. От нея имам подарък сини очи и червени "доматени" бузи.

Прощавай бабо, ако не съм бил добър! Прощавай Господи, ако не съм бил добър!

Господ-а или Госпож-и, бъдете Бог-ати!

Всички ние сме Гости Тук и Сега, на тази Земя!

Живей в Любов, с При-Род-а-та! Духовната природа! Ние сме Едно!

*Макар и разделени в единното цяло като индивидуални личности (допълнение: 2017г.)*

Миг на смъртта (7). Отново Тук и Сега!

18:45. За последен път излизах от подлеза. Забързах по улица „Димитър Хаджикоцев”. Имах пропуснато повикване от майка ми. Изведнъж й прилошало, обадила се, за да разбере какво става и научила, че баба е издишала последния си дъх. Беше й като майка. По обясними причини - да не срещнеш никога своята майка не е лесно. Не реагирах, вече знаех. Спомних си за Иван, когато той си отиде. И той беше много близък на майка ми.

Малката Хриси попитала, къде съм и разбрала, че съм при бабата и дядото отвърнала: „Тя отлетя нагоре като балон!”. След два месеца отново питаше къде е, забравила вече своето прозрение.  Но за мен отговорът вече беше известен.

Тъгувах, и все още тъгувам, но същевременно се и радвах и все още се радвам на срещата й (ни) с Бога. Истинско щастие е, ако човек успее да слее тъгата и радостта, черното и бялото в единство. Разединението е само в нашия материален ум, макар разграничение да е нужно от духовната интелигентност (допълнение: 2017г.)

Вълната  блаженство от 18:05 се оказа, че е (приблизително) истинският час на смъртта. Усетих, че нещо става, че пространството се раздвижва, че Бог я прибра при Себе Си. Почувствах гъдела, допира, въздуха, аромата... почувствах я част от Цялото.

Почувствах нейното С-Бог-Ом!

Кончина или конец (край)?!

На сутринта играех с Кон-ец. Не случайно траките са изпращали своите воини, заедно с конете им. Към Края на Безкрая.

           
            Знам, че историята ще прозвучи нереална за повечето читатели, както и за щрауса спасението от тигъра е да зарови главата си в пясъка... но решението е да отворим очите си.

Бог и Баба (9). Там!

Ние сме Едно, родено от Нула, устремено към Осем, завършващо в безкрайност!

Отвъд Нулата на материалния Кръг-О-врат:

1, пръв, прав, единен, едно с цялото;

След последен дъх:

Следва ден за твоя дух;

душата ще се върне при трансцеденталната Нула
две нули са знак за безкрайност (8) - обратно при Бога.

„Ба” е душа (старобългарски)! Баба е велика душа.

СРЕЩНАХ ТЕБ! ХВАЛА ТЕБЕ ГОСПОДИ! Хвала Хвала! (10)

Бог да прости баба ми и да донесе Мир на душата й, както и на всички пътници към Него, плаващи между Тук и Там, Сега и Завинаги! Прости нам греховете. Покажи Пътя на всички свои Души! Колко много имам да науча, за да преплувам океана... (мислеше си Пи, в неговия Живот: "Животът на Пи" като едно пътуване към себе си и борбата с тигъра на фалшивото его). След дни срещнах на улицата църковния послушник Евгени, на същото място, където ме заля вълната от блаженство... Същият послушник от църквата в Лозенец, където се състоя християнския ритуал по изпращане на Баба Там и Отвъд... макар вече душата да беше освободила временния си дом и да беше "изпратена" напред... чрез Божията Милост...

С уважение Ваш, господ-Ин Весел-Ин (търсещ вътрешното)!

Числата в скоби в началото на всеки абзац указват последователността на действията. Може да изглежда хаотично, но смисълът не винаги е вързан последователно с хронологията на времето и пространството.