Свръх СъЗнание

Свръхсъзнанието е отвъд
материалния мироглед,
на кръга ясен Познавач
в минало, настояще и бъдеще...

Капка Свръхсъзнание,
на челото ти да капне,
в миг ще отвориш зрение
и равнодушно с усмивка

ще погледнеш в очите
                         на радостта дългоочаквана
                                              в сълзите на тъгата писана

на пътя - дълъг и трънлив
                         на вечното Себе в свят променлив
                                              на минал-о, на-стоя-ще и бъде-ще...
 

На прага (пред отключена врата)

Пълната луна ми е свидетел,
на прага на Твоите Врати застанал бях,
ала последното стъпало високо си остана,
за затворените двери на моето нечовешко сърце.

Твоето Сърце е Храм,
със широко отворени врати,
за всички просяци и светци,
дори и за забравили за Теб души.

Всемилостива и Всеблажена е Любовта Ти,
ала знаех, че ако сега видиш мен ще Те заболи,
макар за среща с всеки да копнееш Ти...

Любовта изисква понякога смирено да останем настрана.

Любовта е и към всички мънички сърца,
Любовта е и към Господаря на всичките сърца.

Любовта изисква своя светъл лик тихо да проявим...

Потокът на взаимността

Кога спира потокът на взаимността,
да тече пред твоята врата?

С примес ли е чистата вода,
ако потокът иска да те отрови,
или изчака докато му се поклониш,
за да продължи дейността си - да тече:
на потока ще му бъдат пресушени чистите води.

Да коленичиш и да протегнеш молитвените длани
в шепа, да напълниш, да благодариш и да отпиеш
на потока да се поклониш,
но ако откажеш ти:
потокът ще пресуши своите води.


Да даваш, за да взимаш...
Да спреш да взимаш, за да не даваш...

противоестествени състояния са
за "Потока на взаимността"

Капка Чиста Любов

Чистата Любов е Божествено измерение,
капка, от която донасят ни безкористните учители на любовта.
Срещнеш ли един от тях - винаги в сърцето му благодари,
той е дошъл тук - и на теб да помага и да служи.

Той винаги търси най-доброто за теб,
и дава ти го, без да си поискал сам,
винаги е там - посреща те с усмивка в радост и тъга,
когато си на дъното или на върха.

Истината и да боли,
поднася ти я с лекота,
тихо, далеч от чуждите уши,
така че - да те вдъхнови.

Всички усилия полага,
с мекота да стопли студеното ти сърце
и да успокои нагорещения ум,
без насилие влага в теб всяко свое усилие.

"Ти както пожелаеш направи,
а за мен ако искаш забрави"
Приятел, брат или сестра, мъж или жена,
в едно или в друго семейство - чистата любов е отвъд материалността.

Приятел е и на най-големия ти враг,
с магическа пръчица омиротворява всички противоречия,
пазител на твоите тайни,
и оплакващ твоите грешки,
дори и с огън и острота да го нараниш
най-близкият вината в себе си ще намери.

За теб чистият другар остава си без план,
и в трепет очаква с делата си да го покориш,
готов е да пожертва правила и предписания дори,
да пренебрегне ритуал, дадена дума и чест,
защото знае - любовта отвъд материалността се покои.

Дава,
без в очакване да търси и да взима...
Приема,
без в забрани и планове да те оплита...

Подобна личност висша благословия е.


Капки от чиста любов капят,
небесен дъжд вали,
когато вдигнем глава - виждаме от тях само най-близката....


На теб благодаря от все сърце!

Чистата вода

Чистата вода,
е като речен бързей,
окъпан в твърдостта на омекналите камъни
и острия аромат на зареждащия въздух.

Чистата вода,
превръща се в блато на мига,
когато се откаже пътя си да продължи
към океанските води.

Във вода плуват нашите дела
и взаимоотношения...

Златна есен

Сутрешна разходка в парка,
съзерцание
на яркото синьо небе
и златните есенни листа.

Нима златото не би блестяло,
прегърнато от бели облаци?
Нима небето не би сийяло,
ако върху него рисува черна буря?

Синият безкрай е приел най-красивата златна перла,
на чийто фон синьото е все по-дълбоко и по-дълбоко...
Златото лежи в скута на дълбокия небесен океан
и искри, искри - все по-ярко и все по-ярко...

Абсолютно богатство в различието
красотата и привързаност в единството.

Радостен тогава бях, че сме деца,
деца на Божествената Любов,
на Божествените Майка и Баща,
които са отвъд, а и в нашите сърца.

Слепец съм - виждам любовта в природата,
ала остава скрита тя за мен в човешките сърца.
Най-висшата форма на любовта,
макар да обичаш - да останеш настрана.