Златото на Абсолюта

Напуснах глъчта, без вкус стоях насред курбана, влезнах в тихия параклис и поставих плодовете с допрени длани, на колене пред запалените свещи, огряващи иконата на Богородица и Христа... Отвориха се вратите на храма, със скрития, неоткриваем ключ за гордостта, когато отново се завърнах със смирено сърце и спокойно лице в дъбовата гора край с. Българи, както винаги завръщам се в България, с желание да дам, в знак на благодарност... Награда бяха вкусните плодове, и минутите йогийска тишина пред Театъра, в очакване Фестивала на Радостта.. Очите ми съзряха синьото сърце и отказах пътуването до Атон, за да пея за славата на Бога и танцувам с вдигнати ръце... В сърцата ни скрита е връзката между Кришна и Христа... Редувах роли в театъра на живота, за да вървя напред и нагоре по оранжевата спирала на безбрежния син Кръговрат, в търсене на вратата навътре и надолу към златото в моето сърце... Десет лета, прелетяха като сбъдната мечта, ключ след ключ отключваха всяка заключена врата, въртейки печал и загуба с радост и победа, 

по пътя към чистото от прах сърце... 

Само, за да благодаря,

за Любовта, с която Всевишния

ни дарява

и лично защитава...

Шри Чайтаня Махапрабху, Златният Аватар

Завет

 

Търкулнаха се нови десет лета,

от безкрая на кръговрата

по пътя към вечността,

и в миг на възхвала нека Ти благодаря!

Къде ли щях да бъда днес,

без да се запитам, "къде отиваш Господи"*

в миг на надвиснали тъмни облаци

върху старопланинското било...

Дали щях да се скитам из странджански гори,

да прекосяваме дерета, джунгли, бродове, реки, 

заслушани в шепоха на тихите дъбови гори,

пленени от спокойствието на творението....

Дали щях да осъзная завета,

заповедта да обичам,

да давам, 

без да чакам да получавам,

без да ми отнемаш и подаряваш

отключени врати

скрити параклиси

чудодейни икони

спасение от срещи с отровни змии

и научени уроци с приятели добри...

Милостиво пръв да ми покажеш,

какво е Любовта

и сърцето ми да отвориш

за Златото на Вечността...

* "Quo Vadis, Domine?"

Отче Наш (Арамейски език): https://www.youtube.com/watch?v=rKZVYc_UqaY

Звезден прах

Няма връщане назад,

                        а дали безкрайният кръговрат...?!

                        

                        Енергия от космоса ме озари,

                        отново върна ме към моите мечти,

                        носени от вятъра към своя морски край...

                        Шир, шир,

                        едва ли аз съм се смалил,

                        аз съм звезден прах!

19.05.2007 г.

Извадка от ученическа и студентска поезия: https://otkrovenia.com/en/author/bluedust/works

Застинало време

'Дали'

е спрял времето?!

За да спрем и да си отдъхнем,

                                       намирайки покой...

                                                          в себе си?!

Оглеждам се - виждам собствените си лица,

                                 в теб, и теб, и в нея - и в него,

                                ние сме просто съставени единици,

                                ние сме прости съставящи части

от пъзел,

който само дете може правилно да нареди?!

                                Загубих същността си - не,

                    не съм я откривал дори...

Дали времето ще заличи и моите следи?!

                                                        Тишина...

14.02.2007 г.

Извадка от ученическа и студентска поезия: https://otkrovenia.com/en/author/bluedust/works