Керемида изпука под черните скъсани работни обувки.
-"Нали ти казах да не стъпваш по средата!" - назидателно каза възрастен глас в отговор на случилото се - "Сега ще намеря друга керемида, за да я смениш!"
За първи път В. стъпваше върху покрива, и макар предупреждението и инструкциите, счупването беше следствие от липсата на умения в подобна ситуация.
Часове по-рано, точно в 3 часа през нощта, В. отвори очи. Въртеше се в кръг, заобиколен от хора, принуден да спре, с течащ нос, болезнено гърло и плачещ. Беше му лошо, и насън, и наяве, събуждайки се замръзнал. Изхвърляше всичко ненужно от съзнанието си...
А сега - жаркото слънце го галеше и зареждаше с животворна енергия, след като го принуди да захвърли връхните си дрехи. Витоша се белееше от първите снегове, с ясен силует между застиналите облаци и над морето от шарени клони. Температурата беше малко над нулата, но В. чувстваше топлина. Сам със слънцето и тихия полъх на октомврийския вятър.
Денят потъна в нощта, озарена от пълната луна. В. трепнеше, в очакване на лунното затъмнение, което предварително, заедно с неговия събеседник, бяха прочели, че ще се състои в 3 часа през нощта. Бяха подготвили по един лист със списък от неща, с които биха искали да се разделят от тук насетне. В. прочете, че лунното затъмнение е мощен момент за при-ключ-ване на страница от живота, а събеседникът предложи идеята за списъка.
Преди малко повече от една година, пълнолунието и оцветения в синьо диск, завари В. в дебрите на Стара Планина и запленен от магията на среднощната разходка и цвиленето на стадата коне, В. взе решение, че ще поеме по нов път, имаше желание да го изживее. Погрешен път не съществува - разликата е в уроците, които ще получиш, по време на различните при-ключ-ения. Едни те връщат обратно на същия кръст-о-път, други те водят напред. Край и Ново На-Чал-О.
Отново Тук и Сега - среднощният разговор продължи: един от разговорите, които не можеш да дефинираш, дали е тук и сега или тече във времето, от много дълъг период, с известни прекъсвания до днес, само за да продължи, от там, откъдето е бил прекъснат - на приливи и отливи... По стечение на обстоятелствата двамата събеседници се отказаха от среднощната разходка до Голямото Дърво. Попитаха отново Google относно затъмнението - оказа се, че правилно са постъпили. Вече се беше състояло - на 19. сутринта, а не на 20., както очакваха в момента. В. си спомни, че на преди едно ден-о-нощие се събуди премръзнал. Няма нищо случайно...
От колонките зазвуча "Преображение" и неусетно В. се озова на балкона, със запалка и листа хартия в ръцете - два елемента, предназначени един за друг. Списъкът с неща, с които В. иска да приключи пламна и клюмна овъглен. Прах при прахта. Лунната светлина засвидетелства акта.
Магията на 19. Октомври...
Отново Тук и Сега - торбата беше пълна с круши и лежеше върху металния олук на покрива, докато ръцете опитваха да подменят керемидата. Покривът не беше докосван от човешки ръце с години. Малък охлюв пълзеше в близост, оглеждайки се с двете си очички. Да го свалим ли долу? Да се месим ли в живота му? Как е стигнал до тук и защо? Камъкът тежи на мястото си, не му е присъщо, например, да лети - вероятно и малкото охлювче, извадено от своя контекст се чувства извън мястото си? В. не намери друга причина за счупената керемида и приятелчето бе свалено долу (изключвам приказката за слона в стъкларски магазин).
А, ние - хората - ние, чувстваме ли се на място? Тежим ли, там, където трябва да се чувстваме леки като перце?
Търсим ли ръка, която може да ни върне обратно НА МЕСТОТО ни?
След като приключи с беритбата, В. изневиделица изслуша разказ за човек, който се е почувствал "на место", осъзнавайки себе си. Съпътстващ шок и гадене от всичко преживяно до момента - познато чувство у всеки един от нас? В. си спомни за разказите на Карлос Кастанеда.
Там - 19. Октомври 2012г. - точно преди една година. Трима души крачеха из уличките на с. Владая, в търсене на път към полите на планината и малкия хълм, върху който беше живял за кратко Светец. Най-почитанията български Свет-ец, честван на настоящата дата. След минути стояха пред кръста, четейки молитва в името на Св. Иван Рилски. Молитвата остана в пощенската кутия, поставена до кръста, а думите отекнаха във вечността, превръщайки се в тишина. За мир на българския народ.
Отново Тук и Сега - вечерта беше топла. Вуйчото на В. беше пропътувал хиляди километри и световния океан, за да бъдат днес заедно, на една маса. Малката му сестра ХрИстина играеше с хвърчило - калинка, задвижвано от въздушния поток на климатика, дишащ мощно в редките му пристъпи на "живот". Заговориха за душата и поименно споменаха всички наши общи кръвни роднини - и живите, и починалите.
В рамките на деня В. се "срещна" физически с почти цялото си семейство - изключителна рядкост в днешно време: малката му сестричка Христина; майка му Весела; баща му Николай; дядо му Веселин; некрологът на баба му Снежанка, усмихващ се, докато В. разтоварваше кашоните с круши от колата, обрани от нейната градина; леля му Тони, подаваща ключа от кухненското прозорче; Наско; вуйчо ми Борислав; леля му Искра; братовчедите Евгени и Емил, с които двама, той така поразително си приличал; малкият му, вече голям, братовчед Иван и майка му Анелия; починалите баби и дядовци - Генка, Павлина, Христо; чичо му Боби, поливащ старателно цветята на двора и още много хора...
Души, разпръснати по целия свят, като разхвърляни парчета от безкраен пъзел?!
Изгаряйки по-късно листа, В. получи отговор, който ще бъде цитиран от един земен учител:
Обичайте
Този, който не познава любовта, не може да познае Бога, защото Бог е Любов. Любовта е най-голямата сила в този свят. Където има любов, там е и Бог. Любовта е светлина, светлината е мъдрост и мъдростта е божествен живот.
В началото, когато сърцето се свива, поради егоизъм, вие сте способни да обичате само своите съпруг, деца, няколко приятели и роднини. Когато еволюирате, започвате да обичате всички. Можете да развиете универсална любов. Сърцето е безкрайно широко. Въпреки това, макар да е лесно да се говори за универсална любов, е трудно да се осъществи на практика. Когато се движите по пътя се появяват много дребнави и незначителни неща, които всъщност са стари отрицателни впечатления, действащи като препятствия. Знайте, че можете да преодолеете всички пречки, чрез воля, търпение и постоянство. Чувствайте, че целият свят е в тялото ви, собственият ви дом. Чувствайте, че всички хора са образи на божественото. Чувствайте, че една сила работи, чрез всички ръце, вижда чрез очите на всички, чува през ушите на всички.
Човек, който е установен в космическата любов не е отделен от общество. Той обича всички. Той обича универсалната същност, която прониква във всички същества.
Отговор, който получихме всички ние... Сърцето е широко за всички и за всичко, и копнее за любов, от истинската, всепоглъщащата, запълващата всяка празнина.
Моят "разхвърлян" разказ е към своя отворен край, но какво друго е самият живот, освен една преплетена мрежа, в която време, пространство, дух, материя се преплитат в привиден хаос?!
Магията на 19. Октомври...
Отново Там: В., берейки днес круши от покрива на дядова колибка на "местото" (така се нарича градинката), приключи следващ етап от живота му. За първи път В. се беше качил горе, израстнал дотам да извоюва правото си да се качва Там, за да бере плодове - право, което принадлежеше единствено на по-големите и беше белег за зрялост в детските очи на В., винаги когато той се връщаше чрез спомените назад във времето и гледаше отдолу крушата, играейки си из зеления двор на "Местото"...
А днес беше горещо, горе на покрива - всичко излишно изгаряше, досущ като овъгленият лист хартия, пламнал като факла под лунната светлина...
Среднощният разговор приключи: и двамата събеседници смятаха, че са на кръст-о-път, лишени от в-дъх-новение...
Ако изхвърлим съмненията, ще видим, че продължаваме да вървим!
И какво по-в-Дъх–но-вяващо от обикновен есенен съботен празник... и неуморно съ-път-стващата го Не-Деля?
