Architectural awards 2014

Май 2014г. 

Краят на Май. 

Българска делегация от 8 души.

3 екипа с по 2. учасници, 1 професор, 1 организатор.

Пиша ви от името на организатора.

Букурещ.

Румъния.

Дракула, Чаушеско и Малкият Париж.

Международни архитектурни награди за студенти.

10-ти издание на конкурса.

Посрещна ни слънце над Дунав Мост.

Представете си 5 звезден хотел с всички екстри. 

Конферентна зала с 200 души от 20 държави.

При все основно студенти.

Десетки прекрасни архитектурни проекти.

Но тази история не е за архитектура!

Нощта преди големия ден с презентациите.

Плодове сокове и шоколадови десерти.

За да ни удържат будни.

Кратка репетиция със студентите.

Клъцни-режи и текстовете се получиха.

Заспивам.

Последният от трите екипа (номер 2).

Big talks at small hours.

Неочакван обрат.

Той заговори за Божественото. 

Тя каза, че е по-добре да не го включват в текста.

Аз се усмихвах в присъница.

С него съчинихме кратък текст.

Божественото в Исляма.

Природа. Безкрай.

Мъдрост.

Машрабия.

Mashrabiya - вид арабска мрежа и декоративен архитектурен елемент.

Проект за уличище на Бъде-Ще-То.

Училище в Турция.

Град Газиантеп.

Тя каза, че е по-добре да не го включват в презентацията.

Проект за училище на Бъде-Ще-То?

Училище в Турция.

Време за сън.

Върнете се в залата.

Множество прожектори.

Костюми.

Бизнес.

Сцена.

Там се качва екип номер 2 от малка България.

Треперя в очакване.

Тя каза, че е по-добре да не го включват в презентацията.

"... Mashrabiya /вид арабска мрежа/ is а symbol for the... endless ... and God's WisDom"...

Думите й отекнаха в мен.

Като камбанен звън.

Камък падна от мен.

Строполи се на пода.

Само аз ли го чух?

Огромна канара.

Обля ме блаженство.

Франция спечели 1-ва награда.

Награда за архитектура.

Но тази история не е за архитектура!

Малка България!

Единствено малката България заговори за Бог.

На сцена.

Конферентна зала с 200 души от 20 държави.

При все основно студенти.

Представете си 5 звезден хотел с всички екстри. 

Българска делегация от 8 души.

Краят на Май. 

Май 2014г. 

Дъжд като изведро.

Връщаме се у дома.

Ще ни върви по вода.

Ние победихме!

Себе си!

Ние вярваме!

В лъчите на Бъде-Ще-То!

Благо-Дар-Я на всички участници в конкурса!

200 души от 20 държави.

Поклон и пред българската делегация.

От 8 души.

7 без мен.

Родом от малка България!

Милярди хора от стотици държави.

Всички под слънцето сме ЕДНО.

ЕДНО ЦЯЛО.

Избор

По повод днешния "изборен" ден (доколкото е имало "избор"): управлението е отговорността, която знаещият и можещият поема, за да служи в името на обществото, което му гласува доверие, и общите ценности, които по презумпция би следвало да изповядват. Ако горните две условия не са налични - къде свършва границата на обществото, към което човек избира да принадлежи (съзнателно, не по народност)?! Общество, което очевидно избира по-малкото зло измежду няколко злини, степенувани субективно, според личните му пристрастят и лична изгода, без да си дава ясна представа, че всички злини не водят до добри, без значение, дали са малки или големи? Какво може да направи човек, за да подобри себе си и заобикалящия свят?! Да избере! За себе си - иска ми се да вярвам. Днес избрах за себе си - природа, любов, Бог и снимката показва, че някой отгоре ми се усмихва чрез пъстра дъга в небето на ясния, слънчев, неделен ден. Пожелавам на управляващите партии на статуквото и всичките им производни - доживотна ОСТАВКА, ако не променят своя курс. Пожелавам на хората, които са принудени по един или друг начин - да намерят сили за собствен избор; на хората, които нямат информиран или съзнателен избор - да получават знание, образование, съзнание, които да им помагат в живота. А на всички останали - пожелавам да направят своя избор... за да останат хора в България.

п.с. 25 Май - ден на избори за "Европейски парламент"