Дхарма (Избери Дълга)

"Детето" обича да играе сред природа. Но и негов дълг е да научи своя урок, преди да се включи в играта, заедно с другите "деца". Съществува ли противоречие между любовта и дълга?

Всеки избор отваря заключена врата. А всеки избор, продиктуван от чувството за дълг отваря заключена врата по твоя собствен път.

"Дхарма": всичко, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата. Самият Бог.

Дхарма е дълг! Дългът душата ти да танцува в съзвучие с космическата музика, нежна като дъх, излят в магическа флейта.

Коренът на удовлетворението? Насладата за душата, истинското, чисто, вътрешно, вечно, цъфтящо удовлетворение? Да удов-лет-твориш Себе Си, т.е. душата, чрез вечен (от лето) по-лет, за и в Името на "удов-олствието на Твор-ението"?*  Да бъдеш част от Големия Пъзел на Творението! Какво по-удовлетворяващо от истината да бъдеш Себе Си, да заемеш своята изначална позиция под "звездите"? Пътят на душата към Вечността! Когато играта отново ще продължи! (Макар винаги да тече тя!)

Поне при мен, приятели, истината се потвърждава и от личния опит, вследствие на делата, изпълнени от желание за "вътрешен" дълг. Досущ, както небето изсипва дъжд, за да охлади или напои земята; досущ, както слънцето дарява всички същества с енергия и живот.

Как да изберем дълга?
Случвало ли ви се е да бъдете изправени пред избор? Да чувате стотици причини, как да не направите своя личен избор? Но и да чуете една, единствена причина, да изпълните своя дълг?

Да, приятели - това е "повикът на сърцето", "гласът от вечността", "Свръх-Душата" ("Параматтма", която живее в сърцето на всяко живо същество), "словата от името на Създателя", "Светия Дух" или други възможности наименования за Едно Име.

Вашата единствена, но абсолютна и истинска причина. Изправена гордо, високо, сама срещу стотици доводи, причини, умозаключения, противоречия, поводи, аргументи, насочили напред своите оръжия, заобиколили в кръг Истината.

Добре дошли на бойното поле, приятели. Центърът се Съ-Стои от кристалната душа, заобиколена от мисловната буря на ума. Заключеният ум, търсещ освобождение. Вдигащ напразно прах.

Когато умът е неспокоен - черна мъгла обгръща душата и истината остава скрита като слънчев лъч зад сиви облаци преди залез слънце. А красотата на залеза се състои в наблюдението му (макар слънцето да свети постоянно, без да "залязва" нивга). Когато умът е неспокоен - появяват се хиляди причини и личности, които да ти кажат: "Спри, остани и почини при нас, пътят ти е недостъпен, стръмен и опасен - да продължиш не бива ти, почакай ден - два, година - две", досущ като рояк старопланински жужащи оси, които може да ужилят всеки, освен стоящият мирно и спокойно в своя ум и подминаващ атаката с безразличие и усмивка на уста, докато бурята утихне (по действителен случай).

Душата и Умът!

Вътрешното срещу Външното!

Вътрешният глас посочва дълга. Вечен!

Външният глас гради притежания, статут и привързаности. Тленни!

Вътрешният глас ще те събуди в 4:00 часа посреднощ и тихо ще ти заговори в спокоен дух и ще те отведе за ръка до Истинската Абсолютна Причина за Всички Причини.

Външният глас ще извиква до късни доби в главата ти куп привидни противоречия и дуалности, докато не коленичиш сам, угнетен, под своя собствен товар на фалшив мисловен багаж.

Изборът е въпрос на дълг!


Победата се покои в извисеното съзнание - спасителна лодка, плуваща уверено към целта в бурните вълни на океанския талаз; полет над мрачните облаци на гръмотевична буря, разразена в низкото, полет, окрилен от любовта...



Прибери остриетата си, окаян клетнико и се подчини на силата и волята ми. Оръжията, притъпени от езика на нежеството са бледнеещи сенки пред светлината, сйяеща от знанието за Съ-Знанието.

Битката в теб и мен е спечелена, обичан читателю, но войната продължава - във всеки един миг, душата копнее за извисено Съзнание! Твоето име е съшито със златни нишки от пръстите на Любовта! 

Умът е изпитание за душата, ала нейн слуга! За да изпълниш своя дълг - послушай истинския, чист глас на душата - в него решението се покои. Три пъти мери, веднъж режи. Стани и изпълни своя дълг, Войне Смел!

30.09.2015

*Удоволствие в смисъл на чиста обич, обичаща душа и прочее (изключва се връзка с плътски удоволствия)

Вечно Знание и Блаженство (Satchidānanda Vigraha)

Древните ведически писания описват Бога като "Sat-Cid-Ananda-Vigraha" (Сат Чит Ананда Виграха ) - Абсолютна Вечна Личностна Форма, изпълнена със Съвършено Знание и Блажество.

А човешката душа, "джива" ("джив": жив съм, живея, съм, съществувам) като частица от Бога, притежаваща по природа (в духовния свят) същите качества на личност, изпълнена с вечно знание и блаженство, но в много по-ограничена степен (Абсолюта е качество само на Бога).

Из "Очерци на ведическата литература"

Дотук с теорията, следва кратка практика от реалното битие ;-)

 

Преди 2 месеца намерих заключено сърце. Върху решетка от клетки. Над немска магистрала, по която всеки прелита без ограничение и с бясна скорост, запленен от личните си цели, мотиви и посока. 

Преди 2 месеца открих своето заключено сърце. Макар да бях отворил някои клетки, множество други врати оставаха заключени.  

Любовта от-ключ-ва всички заключени врати!   От-ключ-и   не-от-ключ-ваемото!

Ако те поканят, като най-скъп гост, в дома на любима или любим и те настанят в коридора, вместо да споделите заедно уютната гостоприемна и слънчева дневна, струва ми се гостът, в твое лице, приятелю, ще остане за кратко от любезност и ще изчака много време, докато почука отново на любимата врата.

Ако поканиш Бог да се завърне в твоето сърце, но поставиш решетка от заключени врати пред най-скъпоценните ти притежания, които искаш да запазиш открити само за себе си - как би се почувствал Всевишният, Всевиждащ Бог? Почувствай от Неговото Сърце, ти също си личност, приятелю - душа, притежаваща същите личностни качества, макар и в крайно по-ограничена степен (ако не вярваш за степента - опитай да създадеш нещо мъничко, една кучешка колибка дори, за да се убедиш, че не на всеки ще се отдаде да създаде целия свят).

Любовта носи удовлетворение в живота! 

Какво би направил, за да получиш удовлетворение в края на днешния ден?

Удовлетворението, че си...

...обичал твоята най-любима/твоя най-любим (приятел, дете, родител, "половинка" или цяла "единица") във всеки един миг от краткия ден;

...се събудил с нейния/неговия лик в очите; нейното/неговото име на устата; нейните/неговите слова в ушите; нейната/неговата обич в сърцето;

...споделил своята вкусна закуска, подредена с обич в ранно, златно утро ("Утрото е по-мъдро от вечерта" на немски звучи: "Morgenstund hat Gold im Mund" = "Утринният час е изпълнен със Злато);

...споменавал нейното/неговото име с усмивка на уста и блясък в очите във всяка една свободна секунда;

 ...отделил минута в молитва за твоята най-обичана/твоя най-обичан;

...бил винаги до твоята най-любим/твоя най-любим, проявявайки търпение, ентусиазъм и безкористност, когато тя/той е имал нужда от твоя дума, мил жест, усмивка или подкрепа;

...бил откровен до върха на Истината заедно с твоята най-любима/твоя най-любим;

...пропътувал хиляди километри, само за да застанеш лице в лице с твоята най-любима/твоя най-любим;

...на път да заспиш, пожелавайки най-чистия и най-светъл сън на твоята най-обичана/твоя най-обичан...

 

Два световноизвестни филма, онагледяващи за широка публика разликата между душата и тялото и съществуването на паралелен свят, макар и представени във филмов, ограничен "калъп"

Удовлетворението, че си...

...застанал гордо до своята любима/своя любим в най-продължителната война - Пътят към Свободата и Заедността, в Името на Любовта!

Текстът свършва, но процесът е Безкраен, съкроен и съшит от вечността на любовта към твоята най-обичана/твоя най-обичан! 

 

Божествената Двойка Шри Шри Радха-Кришна

Всеки един от нас, някога някъде е обичал някого другиго и познава това чувство!

Всеки един от нас, Тук и Сега, копнее да обича някого другиго, за да си припомни това чувство или да продължи да го изпитва вечно, ако в момента е "влюбен до уши"!

Aко любиш чистосърдечно и с усмивка на уста, Oбичта към Личността на Бога би ли билa различна в сърцевина от обичта към личността на твоята най-обичана/твоя най-обичан? Любовта към Бога e ключът към Вечността!

Би ли поканил някого в своята най-безценна обител, приятелю, ако той е лишен от обич към теб? Би ли споделил с него целия своя цял свят, приятелю? Всеки миг, всяко камъче, всеки дъх? А своето сърце???

Би ли ни поканил Бог в Своята Вечна Обител, приятелю, ако Любовта към Бога заключена е надълбоко в нашето сърце? 

Почувствай от Неговото Сърце, ти също си личност приятелю, душа, притежаваща същите личностни качества, макар и в крайно по-ограничена степен!

Всеки един от нас, Там и Отвъд, е обичал Бога! И всеки един от нас, някога някъде, по един или друг начин ще намери отново Пътя към Бога и ще от-Ключ-и заключената Любов, скрита в собственото сърце!

Любовта към Бога e ключът към Вечността!

Заветът на Иисусовия Баща, Христа, самият Бог, Параклис "Св. Троица", Странджа, 2014г.

"Заповядвам ви да се обичате един друг" - Исха Христа като Учител по Пътя на Любовта.

Днес, по време на хладната немска есен, до мен в тревата лежи колелото със златисто тяло - "Гауранга" (Гаура: бяло/златисто + Анга: тяло). Под порива на топлите златисти лъчи от светлината на залеза зад мен, металният блясък на "Златното тяло" се е разтопил (преносно разбира се), отразявайки и сливайки се със сиянието на светлите лъчи. Отразеното сияние на Божествената Личност!

Водопадът на блаженството е изтъкан от златни нишки! Когато сърцето от любовта се разтопи - с лекота душата в златото ще се потопи!

Дерзай, приятелю, дерзайте най-обични, ще дерзаем заедно... Който търси - намира!

24.09.2015г.

Посвещава се на хората, които последователно и в разбъркан ред ми показват смисъла на вечността, знанието и блаженството и Личността на Бога! Преживяни чрез Любовта!

Сат Чит Ананда Виграха (Satchidānanda Vigraha)!

Днешният ден

Събуждаш се, приятелю, мигновено в прекрасен ден, като днешния. Слънцето грее, птиците пеят, облаците танцуват. Разтъркваш сънено отворените очи и поглеждаш към дясната си ръка - изрисуван неочаквано "пясъчен" часовник, отброяващ "обратно".

Времето за теб в миг е спряло. Песъчинка след песъчинка, нижат се от безкрая към края. От края към Безкрая. С печал прозряваш, че остават само 86 400 песъчинки в часовника. 86 400 мига. 86 400 секунди. 24 часа. До края на твоя настоящ живот, приятелю.

86 400

86 399

86 398


24 часа без няколко секунди. До края на твоя настоящ живот, приятелю. Но защо скръб? Вместо радост? Това е твоят шанс! Да бъдеш Себе Си!


Какво би направил, приятелю, ако виждаше пясъчния часовник?


Би ли подал ръка за помощ?
Би ли приел подадена ръка, предлагаща помощ?
Би ли благодарил на всички, които заслужават благодарност, дори и на незаслужилите?
Би ли показал цялото си уважение към своето семейство, приятели и неприятели, познати, близки, далечни и непознати?
Би ли прегърнал всички свои приятели в захлас?
Би ли прегърнал всеки случаен минувач?
Би ли отделил залък от твоята храна на гладния?
Би ли споделил своя дом с бездомния?
Би ли се поклонил ниско до земята, като храст под напора на силния вятър?
Би ли бил по-нисък от тревата, правейки и на мравката път?
Би ли бил по-извисен и от най-високия планински връх или най-високото дърво в равнината?
Би ли бил по-чист и по-лековит от най-чистия извор?
Би ли признал любовта си към всички обичани?
Би ли погледнал в нечии очи, без да продумаш и за миг?

Би ли  потърсил знание за съзнанието?
Би ли копал да сетен дъх надълбоко до достигане до извора на мъдростта?

Би ли дарил всички с грееща усмивка, по-ярка от слънцето?
Би ли пял и танцувал в екстаз като птица в небесата, докато ти пресипне гласът и ти омалеят краката?
Би ли обичал, обичал, обичал, докато забравиш, че не си различен от любовта?

Би ли помолил Бог за опрощение със сълзите на радостта?
Би ли проявил вяра в Бог и Неговата Милост?
Би ли се поклонил искрено пред Бог с тиха молитва в ума?

Би ли изоставил всичко ненужно?
Би ли... ? Би ли направил всичко това, а дори и повече отвъд?

Би ли ... избрал да бъдеш Себе си - чистата Душа? Божият слуга?





Какво би направил, приятелю, ако виждаше пясъчния часовник?

Идният ден изглежда толкова далеч, но рано или късно настъпва.

Той е ... Днешният Ден!

Помисли за миг-два, песъчинка-две. Помисли и Бъди!

Бъди Себе Си! О, ти, Сине Божи, Негова Най-Обична Душа!

Повярвай, сестро или братко... за да Бъде Утрешния Ден! Осмият Син! Денят Отвъд!


За да бъде Днешният Ден - най-чистият ден в твоето съществуване... Твоите най-обични и искрени 86 400 мига, потопени в любовта, в златния водопад на вечността!

86 397

86 936

Забрави за времето и започни своята бъднина Сега!


16.09.2015г., снимка от Ратха Ятра София

Ученик от Любовта Окрилен

Обикновен необикновен августовски ден,

докато чаках край бързо преминаващите влакове,

забелязах троица бели гълъби.

Освободени.

От своите клетки.

Намиращи се в краката им.

Но забравили да летят.

В очакване да се върнат отново зад решетките,

прегърнали сигурността на привързаността.

Троица бели гълъби.

На следващата утрин,

водата спря да тече в малкия, уютен апартамент,

окрилен от метален звън,

духовна камбана на светостта.

На първия гълъб му предстоеше полет.

"Clean and on the way to purification",

помислих си и прегърнах с благодарност меката кърпа и новите приятели. 

Чистотата!

Да прозреш чистотата! 

Чрез очите на най-добрия приятел на Бога!

На втория гълъб му предстоеше полет.

"I know now"

прозрях с благодарност във вихъра на танца.

Знанието за СъЗнанието!

Да осъзнаеш знанието! 

Чрез очите на най-близкия роднина на Бога!

Троица гълъби,

двама братя и малка сестра, 

олицетворяващи Всепривличащата Любов, Знанието и Чистотата.

На третия гълъб му предстоеше полет...

Любовта!

Да се потопиш в Любовта на Бога!

Чрез очите на Булката на Бога!

Трите гълъба са три състояния на моята душа

по пътя към освобождението

един в миналото, втори все още в настоящето и трети в бъдещето,

един в невежество незавидно, един в страст огнена, един в бяла доброта и смирение,

един в страх да полети, един в щастие че лети, един в изпълнение на дълг завинаги да  отлети...

15.09.2015 г.

Първи учебен ден за мен,

ученик, от любовта окрилен. 

В спонтанността,

плува Любовта!

Както тръгнах от ден за два дни напред,

без причина да остана,

така се и върнах от ден за два дни напред,

с хиляди причини да остана.

Под диктовката на вътрешния глас,

съништа наяве, 

от които се будиш в привиден утринен мрак,

но изпълнен от любовта със светлината на деня,

струяща от всички двери на града с деветте врати,

решенията взети са отвъд теб, в очакване на твое изпълнение...

Всичко продължи, 

оттам откъдето започна:

с ангелски космически гласове 

и тих метален звън в мъничкия апартамент

пред книга за вдъхновение, описваща самия Бог,

танцуващ сам за свое собствено удоволствие.

Докато краката ме държат,

докато ръцете отлетят,

прегърнали любовта...

във вихъра на танца,

лице в лице с чистите очи на Любовта,

потънал в златния водопад на вечността...

Само любовта всички противоречия

ЗаЕдно пред Бога ще обедини,

ако песъчинките - в планини си събирал,

вместо прашинките - в прахта да си разпилявал.

Един гълъб, претворен като най-добрият приятел на Бога, в Берлин,

Втори гълъб, претворен като най-близкият роднина на Бога, в Лайпцих,

Трети гълъб, претворен като най-любимата булка на Бога, в София.

Миг, в който сърцето се слива със съдържанието на Божието Сърце!

Радостна и истинна вест е, че Божието Сърце съдържа в Себе Си Всички Сърца!

"Който не събира заедно с Мен, той разпилява."

Твой Най-Обичен, Твоя Булка, Приятел Личен, Майка и Баща, Брат и Сестра, Ученик от любовта окрилен

Сат Чит Ананда Виграха

21.09.2015 г.

КлюЧисло: Едно Нула Осем

108


1

0

8


Единствен и Истинен

Изначален в Пълнота

Безкраен и Всепроникващ (Тук и Отвъд)


БОГ!

 

Любовта е Безкрайна (8)

 

Мокша (1)

 Когато сърцето от любовта се разтопи - с лекота душата в златото ще се потопи!

1 + 1 = 1 

Миг, в който две души, като две капки вода, се сливат в Едно! 

Връщайки се в Обятията на Единствения, Изначален и Безкраен Бог!

Сърдечната ЧаКра - от 108 канала само Един води нагоре

1 + 1 = 1

Миг, в който сърцето се слива със съдържанието на Божието Сърце!

Радостна и истинна вест е, че Божието Сърце съдържа в себе си всички сърца!

И ако две сърца вървят по Пътя към Бог (1+1 = 1 и 1)*

и прекрачат прага на Любовта Безкрайна (8)

сливайки се със Златото (8+2=10 = 1 и 0)

ще се подслонят в Обятията на Единствения, Изначален и Безкраен Бог!

 1 0 8

И когато празният Съд на Душата (т.е. Съд-Ба-та) се напълни отново с живителната обич на златния водопад - то тогава душата ще се освободи от "Страшния (си) Съд"!

Миг, в който сърцето се слива със съдържанието на Божието Сърце!

Радостна и истинна вест е, че Божието Сърце съдържа в Себе Си Всички Сърца!

15.09.2015 г.

Първи учебен ден за мен,

ученик, от любовта вдъхновен.

*1 + 1 = сляти души и едновременно 1 + 1 = 2 отделни личности

Пъстроцветен мост към Бога

BG: Понякога си казваш тихо: "Моля те, дай ми още един знак"... и минути по-късно отваряш прозореца, за да получиш подаръка... и в отговор Бог да ти прошепне: "Вместо да мислиш напразно, приеми Моя Подслон. А ако не вярваш силно в Мен, повярвай на очите си и виж пъстроцветния чадър, който Съм построил над теб". А когато дъгите са повече на брой - разбираш, че на кораба има място за още души. А качиш ли се на кораба - с любов и лекота извървиш пътя по пъстроцветния мост Нагоре :)

EN: Sometimes you speak in silence: "Please, send me one more sign"... and a few minutes later, while opening the window, the gift appears suddenly... and you hear God whispering in an answer: "Instead of thinking with no purpose, accept My Shelter. If you don't believe so strong in Me, believe in your eyes and open them for the colorful umbrella, which I've build for you". And when the rainbow is not single, then you understand that the journey will continue with more places on the ship. As soon as you jump on the ship, walking over the colorful bridge, leading Above, will be a loving and happy way to go.

Съединение и Независимост (в очите на капчица вода)

Септември е месец на Съединение и Независимост за България.


Но в какво се открива Съединението и Независимостта? Единство с какво, независимост от какво, зависимост от какво?!



Една истинска история, потекла от лековито ручейче нейде из Странджа планина, преди точно 3 години през месец Септември - в търсене на Съ-Един-ението и Не-Зависим-остта.

Мъничка капка лековита, изворна, чиста водица изплувала от Из-Вора. Водена от Водата. Само шума от течащата вода смущаваща тишината. Прокраднало се жабешко крякане от тишината. Слънчев лъч над високите дървета над каменната река. Сушата пресушила поточето. Жажда.

След куп премеждия групата приятели намерили извора и понечили да измият очи в бистротата. Мъничката капка с радост приела мисията си да освежи жадните очи. Намерила своето място пред загребващите жадни ръце. Стекла се върху усмихнатото лице. Усетила още по-силно парещото, жарко слънце. Видяла множеството микроорганизми, обвили човешкото лице. В уплах от преходността.

Как може да предотврати своята гибел, в очакване да пресъхне, изложена на любящите, но горещи лъчи на изсушаващото слънце?!

Заплакала. От независимост. Далеч от извора и потока, очакващ новото начало на пролетта, за да потече отново. Към голямата вода. Спомнила си за Голямата Вода. Там, където капката вода никога не пресъхва, слята в Единство. Слята с Голямата Вода.

Водните сълзици освежили лицето на пътуващия и от любов той оставил капчицата да блести върху лицето му. Скоро групата се насочила към р. Велека, с цел да прекоси водата и да достигне до отсрещния бряг. Нощната тъма обгърнала всичко. Капчицата не би могла да понесе мрака на нощта и последващия жарък ден. Изпълнена с вяра, тихо се търкулнала в тъмнината. Гмурнала се в дълбокото.

Потекла в потока на любовта. Водена от Водата. Странстванията приключили и групата приятели акустирала на морския бряг. Вълните се разбивали с бясна, червенофлагова, сила в мъничките песъчинки. При-ключ-ението наближавало своя естествен завършек, преди началото на... следващото.

Там била и мъничката капчица. Намерила Единство. И Съединение. И Независимост. В Зависимостта към Голямата Вода. Водена от потока към Голямата Вода.

Там, където капката, никога не изсъхва. Там, Отвъд, Когато и Където 1+1=1. Тогава, когато Тук и Сега се трансформират в Там и Отвъд, потопени в трансцеденталността.

И мъничката капка вода е винаги там, край плажа на р. Велека, до с. Синеморец, очакваща при-ключ-енеца отново да се върне и да се гмурне в нейните води, очакваща последното му приключение.

Животът е микромодел. Капчицата е човешката душа, водена от Любовта, а Бог - Безкрайната Вода. 1+1=1.

Участваха: изворът, потокът, капчица, жабата, слънцето, Индипасха, Голямата Вода, р. Велека, плажът, морето, групата приятели, а измежду тях и свидетелят - пътеписец.

08. Септември 2015г.


2012 & 2012

2013

2014

2015

Последното при-ключ-ение през 2016 = ?

Талантите идват от Бога

Талантите идват от Бога.

Разполагам със стар немски танк - колело, вероятно по-възрастно и по-тежко (за второто преувеличих) от мен самия. Стар, но със златист цвят. Последно съм карал един BMX преди около 20 години. Подарък от дядо ми Веско. Сега се научих за няколко дни, по няколко минути да карам колелото без ръце. Както с лекота се учим и на всичко останало, когато е писано. Писане, говорене, рисуване, снимане, гответе, организиране.

Талантите (както и всичко останало) идват от Бог - подаръци и инструменти за прослава. Обвити в любов. Приети с благодарност. Към Великия Творец.

Но идва ден, в който Бог моли да му върнеш всичко. Ден, в който само любовта остава. А любовта сближава. Индивидуалната душа с Божествената душа. Среща в чистота.

А дотогава - обичай, моли се, яж, говори чисти и праведни слова, танцувай, пей и се смей и... enjoy the ride.


The Original Person I workship.

В прослава.

04.09.2015


Водопадът на блаженството е изтъкан от златни нишки! Когато сърцето от любовта се разтопи - с лекота душата в златото ще се потопи!

13.09.2015