понеделник, 23 юли 2018 г.

Океан от златна светлина




Океан от златна светлина,
океан прогонващ мрака в нощта,
дълбок океан от щастие и помнене,
прогонващ забравата и съня...

Винаги заминавам потънал в мрака на гъста гора,
а връщам се буден, макар със затворени очи,
и с единствен страх - дали на сутринта ще съм буден, макар с отворени очи...

Океан от щастие присъни ми се в нощта в настроение на служене с преданост към на Бога Личността...

сряда, 23 май 2018 г.

АБВ



Аз Буки Веди...

Веселото си име нося от дядо ми Веско и буквата „В” ми е вечно любима от дете. Досущ като Вечността.

Аз Буки Веди... или „Аз, който знам буквите и думите”... ключът към глаголицата, чието дете е кирилицата и чието внуче е познатата ни българска азбука. Всъщност с „горчивина” си позволявам да отбележа, че днес не я познаваме дори - нито дълбокото й значие и корени, нито грамотната й употреба, правоговор и правопис. Невежество уви!



Да, оставим за миг обаче „горчивината” от горния абзац - все пак съм „Весел-Ин” и дори да я има - тя е само външна роля, отвътре е весела душата, да - всъщност това е истинската природа на една всяка душа. Нека да потърсим още един важен ключ от битието, да отключим една заключена врата по пътя отвъд въртящия се кръг-О-врат и да се потопим „навътре”, „ин” във Вечността, в дълбочината на Аз-а, Буквите и Ведите :)

Знанието! Напред - науката е слънце! Слънце, което в душите грей! Знанието! Ведите! АзБукиВеди! Аз Знам Буквите! Зад санскритската думичка Веда, която запазена и до днес е в чрез глаголицата, заключен е смисълът на думичката „Знание”, а древните книги на знанието, Ведите, са заключеното знание за Живота! За Живота, за нашата Душа, чийто белег е Животът - Душата, която на санскрит наричана е „Джива”! Жива е Тя! Напред - науката е слънце! Слънце, което грее със силата на хиляди слънца!

Знанието! Другата ми любима дума! Третата ми любима дума започва с първарта буква на третата буква от настоящото трето изречение, в края на което се очаква от всеки от вас, който е по-интелигентен - поразбирай в смисъла на „досетлив”, да се досети коя е третата ми любима дума след Вечност и Знание - сама по себе си Тя е синоним на другата ми любима дума, която започва с третата буква на българската азбука и на която съм кръстен. Радост е Тя! Ще кажеш приятелю, че само за себе си Думам, или „глаголя” вместо думам, както би звучало правилно на глаголица - или пък дори gl@golQ, както би звучало на така добре познатата ни съвременна шльокавица, интелигентно интегрирана към автоматичния преводач на всяко мобилно комуникационно устройство. От толкова комуникация ще кажеш приятелю, че освен за себе си да думам - започнах и напълно напразно да глаголя. Напротив дори - думам за теб, драги ми приятелю и четецо на думи и глаголи, думам за твоето сърце. Там, вътре в дълбините, под слоевете с прах, „Ин” - надълбоко скришно крие се твоята Душа, твоят Аз!

Нали говорим си за Аз-а, драги ми приятелю?! Скрит и покрит е този Аз, заключен с ключ съм Аз... който сам съм скрил... сам си скрил и ти ключа, ключът от заключената врата, по Пътя към... с риск да се повторя относно Вечността, тук на място в словореда ще поставим сега „на Бога Личността”.

Богатство! Кой ли днес е Богат? Богат е всеки господин, може би дори като господина Весел-Ин, който смее навътре поне за миг да погледне... към своето сърце, аз и душа и да прозре, че тя изтъкана е от ръката на Вечността, изпълнена е със Знание и Блажена, Ананда е Тя, е пред лицето на Личността...

Дотук за Аз-а, Буквите и Ведите, бъдете „весели” и честити в почитането на 24-ти Май, денят на българската просвета и култура и славянската писменост - дано очите на четеца да са потърсили и открили отвъд глаголите, т.е. отвъд думите. И един ден, ти драги приятелю, който срамиш се, че в България си роден, ще прозреш що е Ария и кой си ти, кой съм аз, кои сме ти и аз и сам доброволно ще откриеш, че ключът  към Дома е в твоето сърце. Неслучайно или да - глаголи се, т.е. дума се, че по-древните ти прабългарски роднини тръгнали са от Бактрия...

АзБукиВеди - погледнах ги аз през очите на Бхакти-Йога и Любовта. Другата любима думичка с „Б” - богат ще е всеки, който я разбере. Бхакти-Йога не са само думи - „глаголи”, както нарича ги глаголицата, а и дела - „глаголи”, както наричаме ги днес.

Да превърнем „думите в дела”!



„Аз Буки Веди Глаголи Добро Ест Живете!”

„Аз зная буквите и животът със знание е добър!”

АзБукиВеди - със знание открива се ключ, ключ към заключени врати по Пътя към...

АБВ



24. Май 2018, 00:30 ч.

сряда, 9 май 2018 г.

Златото на Силистар



Златен маков залез
по пътя към златото на Силистар,
ключ отключващ всичките врати,
заключени в нашето сърце...

Какво ме води отново тук и сега,
по пътя към безбрежния син шир,
потопен в ледения речен вир,
и на колене, навел глава,
от източника - от святия извор
да отпия глътка от живата ти вода...

Какво ме води винаги там и отвъд,
да търся ключ към заключени врати,
на някой параклис, скрит под букови гори,
и пещери, загубени за човешките очи,
да скитам вечер в тъмните гори,
където угаснали са всички светлини...

Къде ме водиш Ти,
моя Душа и Сърце,
през жуженето на гъсти гори
и шума на дълбоки води
през тишината на златни поля,
където танцуват хиляди разцъфнали цветя,
през гордите високи скали,
над пяната на бурните вълни,
по течението на бързите води,
които ще се слеят с морските дълбини,
дълбини, в които потопени са вечните души...

Отвъд е Твоята Светлина,
която огрява отвътре света...
Отвъд са Твоите Имена,
които веднъж написани от мен в пясъка,
всеки ще привличат и отвъд ще остават,
недокоснати от бурните вълни... в моя ум.

ПриКЛЮЧение към нашето сърце по пътя към дома...

Странджа, 2018

The Queen of Vrindavan

Meditating on Yamuna
started walking from the dusty fields
close to the concrete buildings
around our small asram house
passing by the dirty water canals
due to contemporary consumerism
longing to touch Yamuna`s waters
and heal my health and heart...

A green labyrinth of high grass fields
divided by small sandy pathways
A man close to a water pump
pointing the direction towards the river...

A straw house with a peacock on top
in front of a garden full of peacocks
flying from one tree branch to another...
Buffalos and cows sitting on the road...

Birds singing from the branches
of lonely trees
standing as shelters
in the endless fields...

Vraja residents gathering flowers
with small, colorful, fragile leaves
from such a beautiful green gardens
under the sight of the sunset...

Two young boys waving and laughing
while shouting "Haribol" at me...
Only the thorns in the dusty dancing feet
indicating this is still a material world...

My time is over and Yamuna remains far
but the desire to touch the Holy waters
may one day bring me, the foreigner,
closer to the mood of Vrindavan...

The golden sun melting
in the blue clouds...
The golden Radha
and the blue Krishna...

Hearing birds singing
the Name of the queen of Vrindavan
"Radhe-Radhe"
Such an inner peace and happiness!


Vrindavan, 2018

Свързано изображение 

вторник, 20 февруари 2018 г.

В памет

Животът тук е прашинка от вечността, 
миг между мрак и светлина, 
широко отворена врата, 
с която да прекрачиш отвъд света... 

Стъпка, дъх и напускаш телесния град: 
попаднал пак в лабиринта на смъртта 
или дарен с Ключ от вратата на „дома” 
..приключение към нашите сърца...

20.02.2018

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

В търсене на щастие!

В неделя, редом с мантрите, youtube ми напомни за филма „Into the wild" („В дивото”) и песента Society ("Общество”): https://www.youtube.com/watch?v=Cy6iwP9Ux3A 

Гледах филма през 2011г., когато се върнах от Ком-Емине, което бях извървял за първи път. Всяка стъпка беше танц по гърба на Балкана, всеки дъх - медитация към крайната цел, а потапянето в морето - истинско удовлетворение. Усещах Цялото в изгрева, във всяка тревичка, във вятъра, в усмивка или добра дума от вдъхновен планинар, в красивия залез и приближаваща се хижа, в глътката вода - оазис за жадния, вкусът на залъка, който си носил на гръб с километри... Следващите лета разбрах, че целият Абсолют е смален в една частица и се намира редом до душата в сърцето като Интуиция и Свръхдуша - форма на Бога, която ни води, когато потърсим помощ в труден миг.


"Oh, it's a mystery to me
We have a greed with which we have agreed
And you think you have to want more than you need
Until you have it all you won't be free"

Филмът разказва за един приключенец, който разочарован от войнстващия материализъм, отчуждението, егоизма, градската среда и отдалечаването от природата, от аз-а и личността и т.н., тръгва да пътува към Аляска, в търсене на себе си. Бях в подобно настроение, връщането в града за мен беше трудно и ми липсваха чистотата на природата, приятелските взаимоотношения на хората, които тръгнаха като непознати, но след всички километри и трудности се прегръщаха като братя и сестри, спокойствието в ума и свободата да си далеч от всички проблеми и в мир със себе си. Да се отречеш от това, което много хора наричат „щастие” в града и да попиеш от настроението на една по-чиста среда... можеш да пренесеш и целия багаж в ума си, но за мен Стара Планина бе място, на което качвах мисловните камъни на гръб и ги захвърлях в морето. Обещах си, че никога не ще се върна към града и съпътстващия го начин на живот. Природата бе моят подслон! Нека да речем - един вид отречение се извършваше :)








"Society, you're a crazy breed
Hope you're not lonely without me"

Връщайки се към филма - осъзнах, че идва промяна и в начина, по който живеех преди никога няма да се върне. Търсех щастието, което описах по-горе и то съществуваше - всяка събота и неделя грабвах раницата и бях някъде там горе и далеч, в съзерцание на природната красота. За съжаление обаче щастието оставаше далеч през делничните дни и имаше временен характер...

”When you want more than you have
You think you need
And when you think more than you want
Your thoughts begin to bleed
I think I need to find a bigger place
Because when you have more than you think
You need more space"

През следващите години се убедих, че е възможно да има и пълно, постоянно щастие, ако го потърсим и един ден приемем да го живеем поне в един миг
. Бхакти-йога, както и всяка друга авторитетна духовна практика, която разкрива науката за вечната, щастлива душа и естествената ни природа, връзката с Всевишния и всички живи същества, методите за постигане на устойчиви взаимоотношения с всеки, спрямо нашата социална позиция и т.н. са ключа към щастието за душата.

Има кой да чуе искрените ни молитва... Молитвата ме отведе на един фестивал в парка и понякога само една усмивка е достатъчна, за да ти просветне. Понякога Бог идва по необикновен начин чрез много специална душа, за да ти напомни за Себе Си и да отговори на търсенето, разкривайки впоследствие аспектите на Своята Личност и Своята Върховна Широка Усмивка... и с ключ да се отключат всички заключени врати от приключението.

Убеждавах се през годините в силата на духовния процес, но последната неделя наистина го почувствах дълбоко в лицата на хората по градските улици. Щастието да имаш възможност да споделиш истинското щастие за душата, макар и дълбоко забравено...

И истинското отречение е да останеш в града, където можеш да бъдеш полезен и да даваш, оставайки надалеч в сърцето си... оставайки в света, където душата е щастлива, всяка стъпка е танц и всяка дума - песен!


сряда, 31 януари 2018 г.

Eyes of Jagannath



Oh, all-seeing eyes,
who are like lotus flowers
amongst the dark swamp
of forgetfulness...

Oh, all-seeing eyes,
who reside deep inside every heart
and observe all transparent desires
with a transcendental vision of a well-wisher...

Oh, Lord with the all-seeing eyes,
may you never loose me from your sight,
like a mother looking with love and care
upon her beloved son...


28.01.2018

Art piece: Gundica Art for support Yamuna River: www.saveyamuna.org