сряда, 23 май 2018 г.

АБВ



Аз Буки Веди...

Веселото си име нося от дядо ми Веско и буквата „В” ми е вечно любима от дете. Досущ като Вечността.

Аз Буки Веди... или „Аз, който знам буквите и думите”... ключът към глаголицата, чието дете е кирилицата и чието внуче е познатата ни българска азбука. Всъщност с „горчивина” си позволявам да отбележа, че днес не я познаваме дори - нито дълбокото й значие и корени, нито грамотната й употреба, правоговор и правопис. Невежество уви!



Да, оставим за миг обаче „горчивината” от горния абзац - все пак съм „Весел-Ин” и дори да я има - тя е само външна роля, отвътре е весела душата, да - всъщност това е истинската природа на една всяка душа. Нека да потърсим още един важен ключ от битието, да отключим една заключена врата по пътя отвъд въртящия се кръг-О-врат и да се потопим „навътре”, „ин” във Вечността, в дълбочината на Аз-а, Буквите и Ведите :)

Знанието! Напред - науката е слънце! Слънце, което в душите грей! Знанието! Ведите! АзБукиВеди! Аз Знам Буквите! Зад санскритската думичка Веда, която запазена и до днес е в чрез глаголицата, заключен е смисълът на думичката „Знание”, а древните книги на знанието, Ведите, са заключеното знание за Живота! За Живота, за нашата Душа, чийто белег е Животът - Душата, която на санскрит наричана е „Джива”! Жива е Тя! Напред - науката е слънце! Слънце, което грее със силата на хиляди слънца!

Знанието! Другата ми любима дума! Третата ми любима дума започва с първарта буква на третата буква от настоящото трето изречение, в края на което се очаква от всеки от вас, който е по-интелигентен - поразбирай в смисъла на „досетлив”, да се досети коя е третата ми любима дума след Вечност и Знание - сама по себе си Тя е синоним на другата ми любима дума, която започва с третата буква на българската азбука и на която съм кръстен. Радост е Тя! Ще кажеш приятелю, че само за себе си Думам, или „глаголя” вместо думам, както би звучало правилно на глаголица - или пък дори gl@golQ, както би звучало на така добре познатата ни съвременна шльокавица, интелигентно интегрирана към автоматичния преводач на всяко мобилно комуникационно устройство. От толкова комуникация ще кажеш приятелю, че освен за себе си да думам - започнах и напълно напразно да глаголя. Напротив дори - думам за теб, драги ми приятелю и четецо на думи и глаголи, думам за твоето сърце. Там, вътре в дълбините, под слоевете с прах, „Ин” - надълбоко скришно крие се твоята Душа, твоят Аз!

Нали говорим си за Аз-а, драги ми приятелю?! Скрит и покрит е този Аз, заключен с ключ съм Аз... който сам съм скрил... сам си скрил и ти ключа, ключът от заключената врата, по Пътя към... с риск да се повторя относно Вечността, тук на място в словореда ще поставим сега „на Бога Личността”.

Богатство! Кой ли днес е Богат? Богат е всеки господин, може би дори като господина Весел-Ин, който смее навътре поне за миг да погледне... към своето сърце, аз и душа и да прозре, че тя изтъкана е от ръката на Вечността, изпълнена е със Знание и Блажена, Ананда е Тя, е пред лицето на Личността...

Дотук за Аз-а, Буквите и Ведите, бъдете „весели” и честити в почитането на 24-ти Май, денят на българската просвета и култура и славянската писменост - дано очите на четеца да са потърсили и открили отвъд глаголите, т.е. отвъд думите. И един ден, ти драги приятелю, който срамиш се, че в България си роден, ще прозреш що е Ария и кой си ти, кой съм аз, кои сме ти и аз и сам доброволно ще откриеш, че ключът  към Дома е в твоето сърце. Неслучайно или да - глаголи се, т.е. дума се, че по-древните ти прабългарски роднини тръгнали са от Бактрия...

АзБукиВеди - погледнах ги аз през очите на Бхакти-Йога и Любовта. Другата любима думичка с „Б” - богат ще е всеки, който я разбере. Бхакти-Йога не са само думи - „глаголи”, както нарича ги глаголицата, а и дела - „глаголи”, както наричаме ги днес.

Да превърнем „думите в дела”!



„Аз Буки Веди Глаголи Добро Ест Живете!”

„Аз зная буквите и животът със знание е добър!”

АзБукиВеди - със знание открива се ключ, ключ към заключени врати по Пътя към...

АБВ



24. Май 2018, 00:30 ч.

сряда, 9 май 2018 г.

Златото на Силистар



Златен маков залез
по пътя към златото на Силистар,
ключ отключващ всичките врати,
заключени в нашето сърце...

Какво ме води отново тук и сега,
по пътя към безбрежния син шир,
потопен в ледения речен вир,
и на колене, навел глава,
от източника - от святия извор
да отпия глътка от живата ти вода...

Какво ме води винаги там и отвъд,
да търся ключ към заключени врати,
на някой параклис, скрит под букови гори,
и пещери, загубени за човешките очи,
да скитам вечер в тъмните гори,
където угаснали са всички светлини...

Къде ме водиш Ти,
моя Душа и Сърце,
през жуженето на гъсти гори
и шума на дълбоки води
през тишината на златни поля,
където танцуват хиляди разцъфнали цветя,
през гордите високи скали,
над пяната на бурните вълни,
по течението на бързите води,
които ще се слеят с морските дълбини,
дълбини, в които потопени са вечните души...

Отвъд е Твоята Светлина,
която огрява отвътре света...
Отвъд са Твоите Имена,
които веднъж написани от мен в пясъка,
всеки ще привличат и отвъд ще остават,
недокоснати от бурните вълни... в моя ум.

ПриКЛЮЧение към нашето сърце по пътя към дома...

Странджа, 2018

The Queen of Vrindavan

Meditating on Yamuna
started walking from the dusty fields
close to the concrete buildings
around our small asram house
passing by the dirty water canals
due to contemporary consumerism
longing to touch Yamuna`s waters
and heal my health and heart...

A green labyrinth of high grass fields
divided by small sandy pathways
A man close to a water pump
pointing the direction towards the river...

A straw house with a peacock on top
in front of a garden full of peacocks
flying from one tree branch to another...
Buffalos and cows sitting on the road...

Birds singing from the branches
of lonely trees
standing as shelters
in the endless fields...

Vraja residents gathering flowers
with small, colorful, fragile leaves
from such a beautiful green gardens
under the sight of the sunset...

Two young boys waving and laughing
while shouting "Haribol" at me...
Only the thorns in the dusty dancing feet
indicating this is still a material world...

My time is over and Yamuna remains far
but the desire to touch the Holy waters
may one day bring me, the foreigner,
closer to the mood of Vrindavan...

The golden sun melting
in the blue clouds...
The golden Radha
and the blue Krishna...

Hearing birds singing
the Name of the queen of Vrindavan
"Radhe-Radhe"
Such an inner peace and happiness!


Vrindavan, 2018

Свързано изображение