От началото до края,
пътища извиват се безброй,
всеки търси портите на рая,
ключът към Божествените покой.
По звезден път, ако вървиш,
и над буйната река мост строиш,
ала до края не можеш да прекосиш,
към основите се върни, за да продължиш.
"Здрави ли са те?" - попитай ти.
Ако ли не - старият мост напълно изгори...
("кибритена кутия в огнен ден", тихо Вятърът мълви)
...и с пречистени сили, знания и обич отново го съгради,
стъпил върху здрава опора, споен от пепелта, пътят до край нека продължи...
...Или край реката тихо повърви,
друг брод потърси и го намери,
своето въже до другия бряг хвърли,
връзката с Бога с лекота възстанови,
по чужд път е опасно да се върви...
Един или друг или трети път,
ако е твоят до края ще те отведе,
но край реката недей тъжи,
Пътят сълзите ти ще пресуши.
Бог се покои и в Началото, и в Края, и в Пътя,
Животът ни е огледален свят,
Мостът - Път към Свят Свят,
Ключ е Любовта към всяка заключена врата.
"От пречистващите елементи, Аз съм Вятърът" рече Бог с пламенни слова (БГ).
03.10.2015г.
В съботната утрин дадох си обет и в миг всичко в и около мен започна с лекота да се трансформира и пречиства. Всяка една стъпка по стълбата нагоре е ценна, затова се надявам и споделянето да бъде ползотворно.
Ваш,
В
събота, 3 октомври 2015 г.
четвъртък, 1 октомври 2015 г.
Палечка (Върни се у дома)
Историята за Палечка почука на вратата на съзнанието днес и реших да прочета кратката Андерсенова приказка за малки и големи деца.
Приятно четене и на вас, приятели: http://chitanka.info/text/4809-palechka
В нетърсен резултат споделям:
От зората на чист цветец,
поръсена с вълшебен звезден прашец,
родена - неродена,
досущ като човешката душа,
появи се кристално чистата Палечка,
душица колкото палче мъничка.
Окъпана е тя по пътя към любовта,
в сълзи и изпитания, докато изправи високо тъничка снага.
Плувайки по течението през тиня и фалш, за да намери светлина,
мрак, богатство и доброта са трите състояния на природата в света...
Чистата душа винаги ще открие доброта,
както красивата принцеса лети към магическия принц,
но как продължава историята след края,
кажи ми приятелю добър, след края - отправен към Безкрая.
"Живяли, живяли, живяли,
в своето елфическо царство "Мая",
макар и в най-чиста доброта,
всяко царство от времето в прах ще се претопи..."
Моята и твоята история, приятелю,
всички ние сме родени в търсене,
на царство, принц или принцеса,
в които във вечно щастие да се покоим...
Ала Царството на Вечността,
скрито е във вълшебната пръчица,
на Създателя скрит и невидим с очи,
посял Бог-атство в твоя свят цвят...
"Хайде, Палечке,
най-обичано дете,
върни се у дома"
нашепва ни Вечността...
И света в миг се превръща в Свят Свят,
когато душата разбере, че за кратко пребивава тук, в света,
и погледът й ясно се отправи към Света Там и Отвъд,
съществуващ вечно и паралелно на Тук и Сега... ала Там и Отвъд.
"В Царството Ми има място и за твоя принц, недей скърби,
а в Бог изцяло душата си установи, там Истината се покои!"
01.10.2015г.
Отлетели обратно върху птица,
стоящи върху лотосов цвят,
изпълнени с усмивка и смях,
преплували реките от сълзи около тях...
Приятно четене и на вас, приятели: http://chitanka.info/text/4809-palechka
В нетърсен резултат споделям:
От зората на чист цветец,
поръсена с вълшебен звезден прашец,
родена - неродена,
досущ като човешката душа,
появи се кристално чистата Палечка,
душица колкото палче мъничка.
Окъпана е тя по пътя към любовта,
в сълзи и изпитания, докато изправи високо тъничка снага.
Плувайки по течението през тиня и фалш, за да намери светлина,
мрак, богатство и доброта са трите състояния на природата в света...
Чистата душа винаги ще открие доброта,
както красивата принцеса лети към магическия принц,
но как продължава историята след края,
кажи ми приятелю добър, след края - отправен към Безкрая.
"Живяли, живяли, живяли,
в своето елфическо царство "Мая",
макар и в най-чиста доброта,
всяко царство от времето в прах ще се претопи..."
Моята и твоята история, приятелю,
всички ние сме родени в търсене,
на царство, принц или принцеса,
в които във вечно щастие да се покоим...
Ала Царството на Вечността,
скрито е във вълшебната пръчица,
на Създателя скрит и невидим с очи,
посял Бог-атство в твоя свят цвят...
"Хайде, Палечке,
най-обичано дете,
върни се у дома"
нашепва ни Вечността...
И света в миг се превръща в Свят Свят,
когато душата разбере, че за кратко пребивава тук, в света,
и погледът й ясно се отправи към Света Там и Отвъд,
съществуващ вечно и паралелно на Тук и Сега... ала Там и Отвъд.
"В Царството Ми има място и за твоя принц, недей скърби,
а в Бог изцяло душата си установи, там Истината се покои!"
01.10.2015г.
Отлетели обратно върху птица,
стоящи върху лотосов цвят,
изпълнени с усмивка и смях,
преплували реките от сълзи около тях...
Purusha & Prakriti
Understanding the Supreme God Love beyond is the key for experiencing
the soul love and intimacy here, as the understanding of the soul love
and intimacy here is the key for experiencing the Supreme God Love
beyond!
Sri Bhagavan and his Eternal Internal Love Radha
पुरुष प्रकृति (Purusha - Prakriti)
Sri Bhagavan and his Eternal Internal Love Radha
पुरुष प्रकृति (Purusha - Prakriti)
*Intimacy is used in the meaning of: “open-heart”, “pure soul”, “deeply
loving heart with every beating cell” – nothing to do with sexual
intimacy (which is a contemporary misuse of a deep meaning, as a lot of
other meanings in contemporary life).
сряда, 30 септември 2015 г.
Дхарма (Избери Дълга)
"Детето" обича да играе сред природа. Но и негов дълг е да научи своя урок, преди да се включи в играта, заедно с другите "деца". Съществува ли противоречие между любовта и дълга?
Всеки избор отваря заключена врата. А всеки избор, продиктуван от чувството за дълг отваря заключена врата по твоя собствен път.
"Дхарма": всичко, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата. Самият Бог.
Дхарма е дълг! Дългът душата ти да танцува в съзвучие с космическата музика, нежна като дъх, излят в магическа флейта.
Коренът на удовлетворението? Насладата за душата, истинското, чисто, вътрешно, вечно, цъфтящо удовлетворение? Да удов-лет-твориш Себе Си, т.е. душата, чрез вечен (от лето) по-лет, за и в Името на "удов-олствието на Твор-ението"?* Да бъдеш част от Големия Пъзел на Творението! Какво по-удовлетворяващо от истината да бъдеш Себе Си, да заемеш своята изначална позиция под "звездите"? Пътят на душата към Вечността! Когато играта отново ще продължи! (Макар винаги да тече тя!)
Поне при мен, приятели, истината се потвърждава и от личния опит, вследствие на делата, изпълнени от желание за "вътрешен" дълг. Досущ, както небето изсипва дъжд, за да охлади или напои земята; досущ, както слънцето дарява всички същества с енергия и живот.
Как да изберем дълга?
Случвало ли ви се е да бъдете изправени пред избор? Да чувате стотици причини, как да не направите своя личен избор? Но и да чуете една, единствена причина, да изпълните своя дълг?
Да, приятели - това е "повикът на сърцето", "гласът от вечността", "Свръх-Душата" ("Параматтма", която живее в сърцето на всяко живо същество), "словата от името на Създателя", "Светия Дух" или други възможности наименования за Едно Име.
Вашата единствена, но абсолютна и истинска причина. Изправена гордо, високо, сама срещу стотици доводи, причини, умозаключения, противоречия, поводи, аргументи, насочили напред своите оръжия, заобиколили в кръг Истината.
Добре дошли на бойното поле, приятели. Центърът се Съ-Стои от кристалната душа, заобиколена от мисловната буря на ума. Заключеният ум, търсещ освобождение. Вдигащ напразно прах.
Когато умът е неспокоен - черна мъгла обгръща душата и истината остава скрита като слънчев лъч зад сиви облаци преди залез слънце. А красотата на залеза се състои в наблюдението му (макар слънцето да свети постоянно, без да "залязва" нивга). Когато умът е неспокоен - появяват се хиляди причини и личности, които да ти кажат: "Спри, остани и почини при нас, пътят ти е недостъпен, стръмен и опасен - да продължиш не бива ти, почакай ден - два, година - две", досущ като рояк старопланински жужащи оси, които може да ужилят всеки, освен стоящият мирно и спокойно в своя ум и подминаващ атаката с безразличие и усмивка на уста, докато бурята утихне (по действителен случай).
Душата и Умът!
Вътрешното срещу Външното!
Вътрешният глас посочва дълга. Вечен!
Външният глас гради притежания, статут и привързаности. Тленни!
Вътрешният глас ще те събуди в 4:00 часа посреднощ и тихо ще ти заговори в спокоен дух и ще те отведе за ръка до Истинската Абсолютна Причина за Всички Причини.
Външният глас ще извиква до късни доби в главата ти куп привидни противоречия и дуалности, докато не коленичиш сам, угнетен, под своя собствен товар на фалшив мисловен багаж.
Изборът е въпрос на дълг!
Победата се покои в извисеното съзнание - спасителна лодка, плуваща уверено към целта в бурните вълни на океанския талаз; полет над мрачните облаци на гръмотевична буря, разразена в низкото, полет, окрилен от любовта...
Прибери остриетата си, окаян клетнико и се подчини на силата и волята ми. Оръжията, притъпени от езика на нежеството са бледнеещи сенки пред светлината, сйяеща от знанието за Съ-Знанието.
Битката в теб и мен е спечелена, обичан читателю, но войната продължава - във всеки един миг, душата копнее за извисено Съзнание! Твоето име е съшито със златни нишки от пръстите на Любовта!
Умът е изпитание за душата, ала нейн слуга! За да изпълниш своя дълг - послушай истинския, чист глас на душата - в него решението се покои. Три пъти мери, веднъж режи. Стани и изпълни своя дълг, Войне Смел!
30.09.2015
*Удоволствие в смисъл на чиста обич, обичаща душа и прочее (изключва се връзка с плътски удоволствия)
Всеки избор отваря заключена врата. А всеки избор, продиктуван от чувството за дълг отваря заключена врата по твоя собствен път.
"Дхарма": всичко, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата. Самият Бог.
Дхарма е дълг! Дългът душата ти да танцува в съзвучие с космическата музика, нежна като дъх, излят в магическа флейта.
Коренът на удовлетворението? Насладата за душата, истинското, чисто, вътрешно, вечно, цъфтящо удовлетворение? Да удов-лет-твориш Себе Си, т.е. душата, чрез вечен (от лето) по-лет, за и в Името на "удов-олствието на Твор-ението"?* Да бъдеш част от Големия Пъзел на Творението! Какво по-удовлетворяващо от истината да бъдеш Себе Си, да заемеш своята изначална позиция под "звездите"? Пътят на душата към Вечността! Когато играта отново ще продължи! (Макар винаги да тече тя!)
Поне при мен, приятели, истината се потвърждава и от личния опит, вследствие на делата, изпълнени от желание за "вътрешен" дълг. Досущ, както небето изсипва дъжд, за да охлади или напои земята; досущ, както слънцето дарява всички същества с енергия и живот.
Как да изберем дълга?
Случвало ли ви се е да бъдете изправени пред избор? Да чувате стотици причини, как да не направите своя личен избор? Но и да чуете една, единствена причина, да изпълните своя дълг?
Да, приятели - това е "повикът на сърцето", "гласът от вечността", "Свръх-Душата" ("Параматтма", която живее в сърцето на всяко живо същество), "словата от името на Създателя", "Светия Дух" или други възможности наименования за Едно Име.
Вашата единствена, но абсолютна и истинска причина. Изправена гордо, високо, сама срещу стотици доводи, причини, умозаключения, противоречия, поводи, аргументи, насочили напред своите оръжия, заобиколили в кръг Истината.
Добре дошли на бойното поле, приятели. Центърът се Съ-Стои от кристалната душа, заобиколена от мисловната буря на ума. Заключеният ум, търсещ освобождение. Вдигащ напразно прах.
Когато умът е неспокоен - черна мъгла обгръща душата и истината остава скрита като слънчев лъч зад сиви облаци преди залез слънце. А красотата на залеза се състои в наблюдението му (макар слънцето да свети постоянно, без да "залязва" нивга). Когато умът е неспокоен - появяват се хиляди причини и личности, които да ти кажат: "Спри, остани и почини при нас, пътят ти е недостъпен, стръмен и опасен - да продължиш не бива ти, почакай ден - два, година - две", досущ като рояк старопланински жужащи оси, които може да ужилят всеки, освен стоящият мирно и спокойно в своя ум и подминаващ атаката с безразличие и усмивка на уста, докато бурята утихне (по действителен случай).
Душата и Умът!
Вътрешното срещу Външното!
Вътрешният глас посочва дълга. Вечен!
Външният глас гради притежания, статут и привързаности. Тленни!
Вътрешният глас ще те събуди в 4:00 часа посреднощ и тихо ще ти заговори в спокоен дух и ще те отведе за ръка до Истинската Абсолютна Причина за Всички Причини.
Външният глас ще извиква до късни доби в главата ти куп привидни противоречия и дуалности, докато не коленичиш сам, угнетен, под своя собствен товар на фалшив мисловен багаж.
Изборът е въпрос на дълг!
Победата се покои в извисеното съзнание - спасителна лодка, плуваща уверено към целта в бурните вълни на океанския талаз; полет над мрачните облаци на гръмотевична буря, разразена в низкото, полет, окрилен от любовта...
Прибери остриетата си, окаян клетнико и се подчини на силата и волята ми. Оръжията, притъпени от езика на нежеството са бледнеещи сенки пред светлината, сйяеща от знанието за Съ-Знанието.
Битката в теб и мен е спечелена, обичан читателю, но войната продължава - във всеки един миг, душата копнее за извисено Съзнание! Твоето име е съшито със златни нишки от пръстите на Любовта!
Умът е изпитание за душата, ала нейн слуга! За да изпълниш своя дълг - послушай истинския, чист глас на душата - в него решението се покои. Три пъти мери, веднъж режи. Стани и изпълни своя дълг, Войне Смел!
30.09.2015
*Удоволствие в смисъл на чиста обич, обичаща душа и прочее (изключва се връзка с плътски удоволствия)
четвъртък, 24 септември 2015 г.
Вечно Знание и Блаженство (Satchidānanda Vigraha)
Древните ведически писания описват Бога като "Sat-Cid-Ananda-Vigraha" (Сат Чит Ананда Виграха ) - Абсолютна Вечна Личностна Форма, изпълнена със Съвършено Знание и Блажество.
А човешката душа, "джива" ("джив": жив съм, живея, съм, съществувам) като частица от Бога, притежаваща по природа (в духовния свят) същите качества на личност, изпълнена с вечно знание и блаженство, но в много по-ограничена степен (Абсолюта е качество само на Бога).
Из "Очерци на ведическата литература"
Дотук с теорията, следва кратка практика от реалното битие ;-)
Ако те поканят, като най-скъп гост, в дома на любима или любим и те настанят в коридора, вместо да споделите заедно уютната гостоприемна и слънчева дневна, струва ми се гостът, в твое лице, приятелю, ще остане за кратко от любезност и ще изчака много време, докато почука отново на любимата врата.
Ако поканиш Бог да се завърне в твоето сърце, но поставиш решетка от заключени врати пред най-скъпоценните ти притежания, които искаш да запазиш открити само за себе си - как би се почувствал Всевишният, Всевиждащ Бог? Почувствай от Неговото Сърце, ти също си личност, приятелю - душа, притежаваща същите личностни качества, макар и в крайно по-ограничена степен (ако не вярваш за степента - опитай да създадеш нещо мъничко, една кучешка колибка дори, за да се убедиш, че не на всеки ще се отдаде да създаде целия свят).
Удовлетворението, че си...
Любовта към Бога e ключът към Вечността!
Днес, по време на хладната немска есен, до мен в тревата лежи колелото със златисто тяло - "Гауранга" (Гаура: бяло/златисто + Анга: тяло). Под порива на топлите златисти лъчи от светлината на залеза зад мен, металният блясък на "Златното тяло" се е разтопил (преносно разбира се), отразявайки и сливайки се със сиянието на светлите лъчи. Отразеното сияние на Божествената Личност!
А човешката душа, "джива" ("джив": жив съм, живея, съм, съществувам) като частица от Бога, притежаваща по природа (в духовния свят) същите качества на личност, изпълнена с вечно знание и блаженство, но в много по-ограничена степен (Абсолюта е качество само на Бога).
Из "Очерци на ведическата литература"
Дотук с теорията, следва кратка практика от реалното битие ;-)
Преди 2 месеца намерих заключено сърце. Върху решетка от клетки. Над немска магистрала, по която всеки прелита без ограничение и с бясна скорост, запленен от личните си цели, мотиви и посока.
Преди 2 месеца открих своето заключено сърце. Макар да бях отворил някои клетки, множество други врати оставаха заключени.
Любовта от-ключ-ва всички заключени врати! От-ключ-и не-от-ключ-ваемото!
Ако поканиш Бог да се завърне в твоето сърце, но поставиш решетка от заключени врати пред най-скъпоценните ти притежания, които искаш да запазиш открити само за себе си - как би се почувствал Всевишният, Всевиждащ Бог? Почувствай от Неговото Сърце, ти също си личност, приятелю - душа, притежаваща същите личностни качества, макар и в крайно по-ограничена степен (ако не вярваш за степента - опитай да създадеш нещо мъничко, една кучешка колибка дори, за да се убедиш, че не на всеки ще се отдаде да създаде целия свят).
Любовта носи удовлетворение в живота!
Какво би направил, за да получиш удовлетворение в края на днешния ден?
Удовлетворението, че си...
...обичал твоята най-любима/твоя най-любим (приятел, дете, родител, "половинка" или цяла "единица") във всеки един миг от краткия ден;
...се
събудил с нейния/неговия лик в очите; нейното/неговото име на устата;
нейните/неговите слова в ушите; нейната/неговата обич в сърцето;
...споделил своята вкусна закуска, подредена с обич в ранно, златно утро ("Утрото е по-мъдро от вечерта" на немски звучи: "Morgenstund hat Gold im Mund" = "Утринният час е изпълнен със Злато);
...споменавал нейното/неговото име с усмивка на уста и блясък в очите във всяка една свободна секунда;
...отделил минута в молитва за твоята най-обичана/твоя най-обичан;
...бил винаги до твоята най-любим/твоя най-любим, проявявайки търпение, ентусиазъм и безкористност, когато тя/той е имал нужда от твоя дума, мил жест, усмивка или подкрепа;
...бил откровен до върха на Истината заедно с твоята най-любима/твоя най-любим;
...пропътувал хиляди километри, само за да застанеш лице в лице с твоята най-любима/твоя най-любим;
...на път да заспиш, пожелавайки най-чистия и най-светъл сън на твоята най-обичана/твоя най-обичан...
Два световноизвестни филма, онагледяващи за широка публика разликата между душата и тялото и съществуването на паралелен свят, макар и представени във филмов, ограничен "калъп"
Удовлетворението, че си...
...застанал гордо до своята любима/своя любим в най-продължителната война - Пътят към Свободата и Заедността, в Името на Любовта!
Текстът свършва, но процесът е Безкраен, съкроен и съшит от вечността на любовта към твоята най-обичана/твоя най-обичан!
Божествената Двойка Шри Шри Радха-Кришна
Всеки един от нас, някога някъде е обичал някого другиго и познава това чувство!
Всеки един от нас, Тук и Сега, копнее да обича някого другиго, за да си припомни това чувство или да продължи да го изпитва вечно, ако в момента е "влюбен до уши"!
Aко любиш чистосърдечно и с
усмивка на уста, Oбичта към Личността на Бога би ли билa различна в сърцевина от обичта към личността
на твоята най-обичана/твоя най-обичан? Любовта към Бога e ключът към Вечността!
Би ли поканил някого в своята най-безценна обител, приятелю, ако той е лишен от обич към теб? Би ли споделил с него целия своя цял свят, приятелю? Всеки миг, всяко камъче, всеки дъх? А своето сърце???
Би ли ни поканил Бог в Своята Вечна Обител, приятелю, ако Любовта към Бога заключена е надълбоко в нашето сърце?
Почувствай от Неговото Сърце, ти също си личност приятелю, душа,
притежаваща същите личностни качества, макар и в крайно по-ограничена
степен!
Всеки един от нас, Там и Отвъд, е обичал Бога! И всеки един от нас, някога някъде, по един или друг начин ще намери отново Пътя към Бога и ще от-Ключ-и заключената Любов, скрита в собственото сърце!
Любовта към Бога e ключът към Вечността!
Заветът на Иисусовия Баща, Христа, самият Бог, Параклис "Св. Троица", Странджа, 2014г.
"Заповядвам ви да се обичате един друг" - Исха Христа като Учител по Пътя на Любовта.
Днес, по време на хладната немска есен, до мен в тревата лежи колелото със златисто тяло - "Гауранга" (Гаура: бяло/златисто + Анга: тяло). Под порива на топлите златисти лъчи от светлината на залеза зад мен, металният блясък на "Златното тяло" се е разтопил (преносно разбира се), отразявайки и сливайки се със сиянието на светлите лъчи. Отразеното сияние на Божествената Личност!
Водопадът
на блаженството е изтъкан от златни нишки! Когато сърцето от любовта се
разтопи - с лекота душата в златото ще се потопи!
Дерзай, приятелю, дерзайте най-обични, ще дерзаем заедно... Който търси - намира!
24.09.2015г.
Посвещава се на хората, които последователно и в разбъркан ред ми показват смисъла на вечността, знанието и блаженството и Личността на Бога! Преживяни чрез Любовта!
Сат Чит Ананда Виграха (Satchidānanda Vigraha)!
сряда, 16 септември 2015 г.
Днешният ден
Събуждаш се, приятелю, мигновено в прекрасен ден, като днешния. Слънцето грее, птиците пеят, облаците танцуват. Разтъркваш сънено отворените очи и поглеждаш към дясната си ръка - изрисуван неочаквано "пясъчен" часовник, отброяващ "обратно".
Времето за теб в миг е спряло. Песъчинка след песъчинка, нижат се от безкрая към края. От края към Безкрая. С печал прозряваш, че остават само 86 400 песъчинки в часовника. 86 400 мига. 86 400 секунди. 24 часа. До края на твоя настоящ живот, приятелю.
86 400
86 399
86 398
24 часа без няколко секунди. До края на твоя настоящ живот, приятелю. Но защо скръб? Вместо радост? Това е твоят шанс! Да бъдеш Себе Си!
Какво би направил, приятелю, ако виждаше пясъчния часовник?
Би ли подал ръка за помощ?
Би ли приел подадена ръка, предлагаща помощ?
Би ли благодарил на всички, които заслужават благодарност, дори и на незаслужилите?
Би ли показал цялото си уважение към своето семейство, приятели и неприятели, познати, близки, далечни и непознати?
Би ли прегърнал всички свои приятели в захлас?
Би ли прегърнал всеки случаен минувач?
Би ли отделил залък от твоята храна на гладния?
Би ли споделил своя дом с бездомния?
Би ли се поклонил ниско до земята, като храст под напора на силния вятър?
Би ли бил по-нисък от тревата, правейки и на мравката път?
Би ли бил по-извисен и от най-високия планински връх или най-високото дърво в равнината?
Би ли бил по-чист и по-лековит от най-чистия извор?
Би ли признал любовта си към всички обичани?
Би ли погледнал в нечии очи, без да продумаш и за миг?
Би ли потърсил знание за съзнанието?
Би ли копал да сетен дъх надълбоко до достигане до извора на мъдростта?
Би ли дарил всички с грееща усмивка, по-ярка от слънцето?
Би ли пял и танцувал в екстаз като птица в небесата, докато ти пресипне гласът и ти омалеят краката?
Би ли обичал, обичал, обичал, докато забравиш, че не си различен от любовта?
Би ли помолил Бог за опрощение със сълзите на радостта?
Би ли проявил вяра в Бог и Неговата Милост?
Би ли се поклонил искрено пред Бог с тиха молитва в ума?
Би ли изоставил всичко ненужно?
Би ли... ? Би ли направил всичко това, а дори и повече отвъд?
Би ли ... избрал да бъдеш Себе си - чистата Душа? Божият слуга?
Какво би направил, приятелю, ако виждаше пясъчния часовник?
Идният ден изглежда толкова далеч, но рано или късно настъпва.
Той е ... Днешният Ден!
Помисли за миг-два, песъчинка-две. Помисли и Бъди!
Бъди Себе Си! О, ти, Сине Божи, Негова Най-Обична Душа!
Повярвай, сестро или братко... за да Бъде Утрешния Ден! Осмият Син! Денят Отвъд!
За да бъде Днешният Ден - най-чистият ден в твоето съществуване... Твоите най-обични и искрени 86 400 мига, потопени в любовта, в златния водопад на вечността!
86 397
86 936
Забрави за времето и започни своята бъднина Сега!
16.09.2015г., снимка от Ратха Ятра София
Времето за теб в миг е спряло. Песъчинка след песъчинка, нижат се от безкрая към края. От края към Безкрая. С печал прозряваш, че остават само 86 400 песъчинки в часовника. 86 400 мига. 86 400 секунди. 24 часа. До края на твоя настоящ живот, приятелю.
86 400
86 399
86 398
24 часа без няколко секунди. До края на твоя настоящ живот, приятелю. Но защо скръб? Вместо радост? Това е твоят шанс! Да бъдеш Себе Си!
Какво би направил, приятелю, ако виждаше пясъчния часовник?
Би ли подал ръка за помощ?
Би ли приел подадена ръка, предлагаща помощ?
Би ли благодарил на всички, които заслужават благодарност, дори и на незаслужилите?
Би ли показал цялото си уважение към своето семейство, приятели и неприятели, познати, близки, далечни и непознати?
Би ли прегърнал всички свои приятели в захлас?
Би ли прегърнал всеки случаен минувач?
Би ли отделил залък от твоята храна на гладния?
Би ли споделил своя дом с бездомния?
Би ли се поклонил ниско до земята, като храст под напора на силния вятър?
Би ли бил по-нисък от тревата, правейки и на мравката път?
Би ли бил по-извисен и от най-високия планински връх или най-високото дърво в равнината?
Би ли бил по-чист и по-лековит от най-чистия извор?
Би ли признал любовта си към всички обичани?
Би ли погледнал в нечии очи, без да продумаш и за миг?
Би ли потърсил знание за съзнанието?
Би ли копал да сетен дъх надълбоко до достигане до извора на мъдростта?
Би ли дарил всички с грееща усмивка, по-ярка от слънцето?
Би ли пял и танцувал в екстаз като птица в небесата, докато ти пресипне гласът и ти омалеят краката?
Би ли обичал, обичал, обичал, докато забравиш, че не си различен от любовта?
Би ли помолил Бог за опрощение със сълзите на радостта?
Би ли проявил вяра в Бог и Неговата Милост?
Би ли се поклонил искрено пред Бог с тиха молитва в ума?
Би ли изоставил всичко ненужно?
Би ли... ? Би ли направил всичко това, а дори и повече отвъд?
Би ли ... избрал да бъдеш Себе си - чистата Душа? Божият слуга?
Какво би направил, приятелю, ако виждаше пясъчния часовник?
Идният ден изглежда толкова далеч, но рано или късно настъпва.
Той е ... Днешният Ден!
Помисли за миг-два, песъчинка-две. Помисли и Бъди!
Бъди Себе Си! О, ти, Сине Божи, Негова Най-Обична Душа!
Повярвай, сестро или братко... за да Бъде Утрешния Ден! Осмият Син! Денят Отвъд!
За да бъде Днешният Ден - най-чистият ден в твоето съществуване... Твоите най-обични и искрени 86 400 мига, потопени в любовта, в златния водопад на вечността!
86 397
86 936
Забрави за времето и започни своята бъднина Сега!
16.09.2015г., снимка от Ратха Ятра София
вторник, 15 септември 2015 г.
Ученик от Любовта Окрилен
Обикновен необикновен августовски ден,
докато чаках край бързо преминаващите влакове,
забелязах троица бели гълъби.
Освободени.
От своите клетки.
Намиращи се в краката им.
Но забравили да летят.
В очакване да се върнат отново зад решетките,
прегърнали сигурността на привързаността.
Троица бели гълъби.
На следващата утрин,
водата спря да тече в малкия, уютен апартамент,
окрилен от метален звън,
духовна камбана на светостта.
На първия гълъб му предстоеше полет.
"Clean and on the way to purification",
помислих си и прегърнах с благодарност меката кърпа и новите приятели.
Чистотата!
Да прозреш чистотата!
Чрез очите на най-добрия приятел на Бога!
На втория гълъб му предстоеше полет.
"I know now"
прозрях с благодарност във вихъра на танца.
Знанието за СъЗнанието!
Да осъзнаеш знанието!
Чрез очите на най-близкия роднина на Бога!
Троица гълъби,
двама братя и малка сестра,
олицетворяващи Всепривличащата Любов, Знанието и Чистотата.
На третия гълъб му предстоеше полет...
Любовта!
Да се потопиш в Любовта на Бога!
Чрез очите на Булката на Бога!
Трите гълъба са три състояния на моята душа
по пътя към освобождението
един в миналото, втори все още в настоящето и трети в бъдещето,
един в невежество незавидно, един в страст огнена, един в бяла доброта и смирение,
един в страх да полети, един в щастие че лети, един в изпълнение на дълг завинаги да отлети...
15.09.2015 г.
Първи учебен ден за мен,
ученик, от любовта окрилен.
В спонтанността,
плува Любовта!
Както тръгнах от ден за два дни напред,
без причина да остана,
така се и върнах от ден за два дни напред,
с хиляди причини да остана.
Под диктовката на вътрешния глас,
съништа наяве,
от които се будиш в привиден утринен мрак,
но изпълнен от любовта със светлината на деня,
струяща от всички двери на града с деветте врати,
решенията взети са отвъд теб, в очакване на твое изпълнение...
Всичко продължи,
оттам откъдето започна:
с ангелски космически гласове
и тих метален звън в мъничкия апартамент
пред книга за вдъхновение, описваща самия Бог,
танцуващ сам за свое собствено удоволствие.
Докато краката ме държат,
докато ръцете отлетят,
прегърнали любовта...
във вихъра на танца,
лице в лице с чистите очи на Любовта,
Само любовта всички противоречия
ЗаЕдно пред Бога ще обедини,
ако песъчинките - в планини си събирал,
вместо прашинките - в прахта да си разпилявал.
Един гълъб, претворен като най-добрият приятел на Бога, в Берлин,
Втори гълъб, претворен като най-близкият роднина на Бога, в Лайпцих,
Трети гълъб, претворен като най-любимата булка на Бога, в София.
Миг, в който сърцето се слива със съдържанието на Божието Сърце!
Радостна и истинна вест е, че Божието Сърце съдържа в Себе Си Всички Сърца!
"Който не събира заедно с Мен, той разпилява."
Твой Най-Обичен, Твоя Булка, Приятел Личен, Майка и Баща, Брат и Сестра, Ученик от любовта окрилен
Сат Чит Ананда Виграха
21.09.2015 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)