O, restless heart
to wake up in the dark
and hear your endless dance...
Soul's nature is to be attracted by eternity
сряда, 2 ноември 2016 г.
вторник, 1 ноември 2016 г.
Impersonalism
We drink poison, yet we believe blindy it is a sweet nectar. Welcome to the age of impersonalism.
We all seek care, love and happiness at the end. Then why are we more or less under the global influence of impersonalism and suffer, although we are personalities, who are only happy, engaged in personal relations and association?
Love means giving and receiving, when given. Yet we thread ourselves like robots, programmed with a software to seek happiness. To take the love from others for ourselves.
Pain. Fear. We are afraid of the pain. Expectations. We are afraid of being used. Since the world is full of pain, most of the people have suffered more or less under personal relations with other personalities, no matter if being hurt or hurting the other side - these are the two sides of the same knife. The mentality "i was hurt or used, now i have to use and hurt" is leading to an emptiness - a black hole of complete loss of identity, with a gravity more powerful that the Earth's, where eye for eye will make the whole world blind. Everyone was hurt. Everyone was hurting other so many times. And we have to forgive and forget.
We are like a garden. A garden of Pure Love. Amongst the flower of Love, there are many weeds. A gardener should keep his garden clean and remove all weeds, who can cover the flower of Love and put a shadow over it.
Somehow we have come in a situation, where in our garden many weeds have grown strong and high: anger, fear, lust, hate, laziness, ignorance, selfishness, desire to enjoy and control. You reap, what you've sown. Somewhere, somehow, sometime ago... And the result comes for us in the early ages, because have to pay the price for our desires. Bad results (actually good as well) are like weed, which are very deep sown in the garden. We are born and since the seeds are already sown - soon the results come above the surface. Then archetype relations start to multiply and the same mistakes are being repeated again and again in our personal relations: through parents, throught friends, throught colleagues, through family, through children, etc. If only we stop pouring the bad seeds and pour our flower of Love - then automatically we will stop the growth of this chain.
Otherwise we remain on the impersonal platform and all our efforts to have personal relations face a dead end street, although we may develop personal relations, but always with the goal to lord over others and to keep our position of enjoyer and controller. An impersonalist claims that he himself rules over himself and he will serve only his higher goals. He will accept no guidance and not someone above him. We are all god and god is me. I am god and i am here to understand myself. God is a function of me, who will become an enlightened and perfect one. Sounds familiar? Yes, an impersonalists serves his own mind speculations and false ego, as well of course his body, family, society, planet, etc., although claims a state of complete independancy. Yet an impersonalist study all possible false teachers, spiritual practices, mystical activities and is attached to lord over others, although the impersonal point of view states that no one is lording over nobody and there are no higher authorities. Spiritual impersonalism seeks liberation, not exchange of loving relations.
Impersonalists may understand the power and equality of the Supreme Brahman and mostly will strive for spiritual freedom and lack of identity, but their eyes will remain always close for the spiritual diversity and the divinity of the Supreme Lord , even if He comes directly in their homes.
"I am my own Master" - snarled the homeless dog, who was standing in front of a butcher's shop, spinning his tail and waiting for another hard bone. This is the actual condition of all impersonalists, including myself.
And how to pour the flower of Love?
You reap, what you've sown. Unless there is a Higher Mercy. Personality means giving unconditional Love. Love is service, a service to the Supreme Personality of Godhead.
Most Pure is the One, who can open our eys and lead us to salvation from the venomous impersonalism and vast emptiness. Let's pray to such a Pure One!
namaste saraswati deve
gaura-vani-pracharine
nirvishesha-shunyavadi
pashchatya-desha-tarine
We all seek care, love and happiness at the end. Then why are we more or less under the global influence of impersonalism and suffer, although we are personalities, who are only happy, engaged in personal relations and association?
Love means giving and receiving, when given. Yet we thread ourselves like robots, programmed with a software to seek happiness. To take the love from others for ourselves.
Pain. Fear. We are afraid of the pain. Expectations. We are afraid of being used. Since the world is full of pain, most of the people have suffered more or less under personal relations with other personalities, no matter if being hurt or hurting the other side - these are the two sides of the same knife. The mentality "i was hurt or used, now i have to use and hurt" is leading to an emptiness - a black hole of complete loss of identity, with a gravity more powerful that the Earth's, where eye for eye will make the whole world blind. Everyone was hurt. Everyone was hurting other so many times. And we have to forgive and forget.
We are like a garden. A garden of Pure Love. Amongst the flower of Love, there are many weeds. A gardener should keep his garden clean and remove all weeds, who can cover the flower of Love and put a shadow over it.
Somehow we have come in a situation, where in our garden many weeds have grown strong and high: anger, fear, lust, hate, laziness, ignorance, selfishness, desire to enjoy and control. You reap, what you've sown. Somewhere, somehow, sometime ago... And the result comes for us in the early ages, because have to pay the price for our desires. Bad results (actually good as well) are like weed, which are very deep sown in the garden. We are born and since the seeds are already sown - soon the results come above the surface. Then archetype relations start to multiply and the same mistakes are being repeated again and again in our personal relations: through parents, throught friends, throught colleagues, through family, through children, etc. If only we stop pouring the bad seeds and pour our flower of Love - then automatically we will stop the growth of this chain.
Otherwise we remain on the impersonal platform and all our efforts to have personal relations face a dead end street, although we may develop personal relations, but always with the goal to lord over others and to keep our position of enjoyer and controller. An impersonalist claims that he himself rules over himself and he will serve only his higher goals. He will accept no guidance and not someone above him. We are all god and god is me. I am god and i am here to understand myself. God is a function of me, who will become an enlightened and perfect one. Sounds familiar? Yes, an impersonalists serves his own mind speculations and false ego, as well of course his body, family, society, planet, etc., although claims a state of complete independancy. Yet an impersonalist study all possible false teachers, spiritual practices, mystical activities and is attached to lord over others, although the impersonal point of view states that no one is lording over nobody and there are no higher authorities. Spiritual impersonalism seeks liberation, not exchange of loving relations.
Impersonalists may understand the power and equality of the Supreme Brahman and mostly will strive for spiritual freedom and lack of identity, but their eyes will remain always close for the spiritual diversity and the divinity of the Supreme Lord , even if He comes directly in their homes.
"I am my own Master" - snarled the homeless dog, who was standing in front of a butcher's shop, spinning his tail and waiting for another hard bone. This is the actual condition of all impersonalists, including myself.
And how to pour the flower of Love?
You reap, what you've sown. Unless there is a Higher Mercy. Personality means giving unconditional Love. Love is service, a service to the Supreme Personality of Godhead.
Most Pure is the One, who can open our eys and lead us to salvation from the venomous impersonalism and vast emptiness. Let's pray to such a Pure One!
namaste saraswati deve
gaura-vani-pracharine
nirvishesha-shunyavadi
pashchatya-desha-tarine
петък, 28 октомври 2016 г.
Vaisnava sight / Ваишнава поглед
Vaisnava sight
Even a single look
from a true Vaisnava
may bring the highest joy
in our small hearts.
Even a single look
from a true Vaisnava
makes you remember the Supreme
attracts you to the All-Attractive One.
A single moment with Vaisnavas
to Infinity equals
undeservedly joyful is my soul
in the search for Vaisnava Love:
in a cycle of Love
even my heart made of stone
into the Gold may melt.
Ваишнава поглед
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да донесе пълно щастие
в мъничко ни сърце.
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да си спомниш за Върховния,
и привлечен да бъдеш към ВсеПривличащия.
Един миг с Ваишнави
равностоен е на вечността,
незаслужено щастлива е моята душа,
че търси Ваишнава Любовта
в подобен кръг дори
и моето каменно сърце
в Златото може да се претопи.
Even a single look
from a true Vaisnava
may bring the highest joy
in our small hearts.
Even a single look
from a true Vaisnava
makes you remember the Supreme
attracts you to the All-Attractive One.
A single moment with Vaisnavas
to Infinity equals
undeservedly joyful is my soul
in the search for Vaisnava Love:
in a cycle of Love
even my heart made of stone
into the Gold may melt.
Ваишнава поглед
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да донесе пълно щастие
в мъничко ни сърце.
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да си спомниш за Върховния,
и привлечен да бъдеш към ВсеПривличащия.
Един миг с Ваишнави
равностоен е на вечността,
незаслужено щастлива е моята душа,
че търси Ваишнава Любовта
в подобен кръг дори
и моето каменно сърце
в Златото може да се претопи.
Златото на Гауранга
София завита е в сива пелена,
слънцето пристъпва на запад
и хоризонта окъпва в сияйна светлина,
а в сърцето е златото на Гауранга.
Златото на Гауранга блести по-силно от милиони слънца...
слънцето пристъпва на запад
и хоризонта окъпва в сияйна светлина,
а в сърцето е златото на Гауранга.
Златото на Гауранга блести по-силно от милиони слънца...
четвъртък, 27 октомври 2016 г.
Градината на Любовта
Веднъж копаех с две ръце
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
8 сърца
Осем сърца
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
1000 Слънца* (от Сарвабхаума дас)
О, мое пламтящо сърце
Кой тронът превзе
и възцари се там
в пределите на твоя храм?
Кой е Онзи, толкова могъщ
че изпълва на шир и надлъж
малкото сърце с вечна топлина
по-сгряваща от тази на хиляди слънца...
Най-топлото чувство в този свят
и най-високият волтаж са това
които неминуемо ще разтопят
всичките замръзнали царства.
Игричките на моя ум
са привързани към този друм
по който със стъпки бавни
разбирам Твоите планове славни
за загубен скитник като мен...
О, скъпи, кога ще дойде този ден
когато аз ще разбера по Твоята милост
каква е тази изгаряща огнена сила
с интензитет на хиляди слънца
танцуваща в моята снага
Твоят най-паднал и безполезен слуга...
О, най-скъпи, моля Те прошепни
тайната си в моите жадни уши
дали е като огъня на птицата от жар
превръщаща пепелта на смъртната твар
в сийяно тяло, преродено...
За истински живот определено?
О, скъпи мой, нека виждам Твоето лице
и любовта Ти у всеки лик и всяко сърце!
Моля те, нека във всеки един момент
на Твоята любов да бъда инструмент...
*С благодарности към Сарвабхаума дас за брилянтната поезия на български език. Смирен поклон,
Абонамент за:
Публикации (Atom)