Temple of my heart

Sitting near the cold river

in the outskirts of Pirin mountain

meditating on the constant flow...

A constant movement of pure, undrying water,

supplying, nourishing on the way to the sea,

as the Ganges forever flows to the sea

without hindrance...

Sitting near the flowing river

on Vamana Dvadasi I see

Pirin as my beloved Himalayas

and the Himalayas as my beloved Pirin...

The spiritual world is all-pervaiding

purifying our mind and lips,

once they become enchanted 

by

the chanting of the Holy Names of the Lord...

Oh, Lord, please remain in the temple of my heart...

Mama mana mandire...

Златото на Абсолюта

Напуснах глъчта, без вкус стоях насред курбана, влезнах в тихия параклис и поставих плодовете с допрени длани, на колене пред запалените свещи, огряващи иконата на Богородица и Христа... Отвориха се вратите на храма, със скрития, неоткриваем ключ за гордостта, когато отново се завърнах със смирено сърце и спокойно лице в дъбовата гора край с. Българи, както винаги завръщам се в България, с желание да дам, в знак на благодарност... Награда бяха вкусните плодове, и минутите йогийска тишина пред Театъра, в очакване Фестивала на Радостта.. Очите ми съзряха синьото сърце и отказах пътуването до Атон, за да пея за славата на Бога и танцувам с вдигнати ръце... В сърцата ни скрита е връзката между Кришна и Христа... Редувах роли в театъра на живота, за да вървя напред и нагоре по оранжевата спирала на безбрежния син Кръговрат, в търсене на вратата навътре и надолу към златото в моето сърце... Десет лета, прелетяха като сбъдната мечта, ключ след ключ отключваха всяка заключена врата, въртейки печал и загуба с радост и победа, 

по пътя към чистото от прах сърце... 

Само, за да благодаря,

за Любовта, с която Всевишния

ни дарява

и лично защитава...

Шри Чайтаня Махапрабху, Златният Аватар

Завет

 

Търкулнаха се нови десет лета,

от безкрая на кръговрата

по пътя към вечността,

и в миг на възхвала нека Ти благодаря!

Къде ли щях да бъда днес,

без да се запитам, "къде отиваш Господи"*

в миг на надвиснали тъмни облаци

върху старопланинското било...

Дали щях да се скитам из странджански гори,

да прекосяваме дерета, джунгли, бродове, реки, 

заслушани в шепоха на тихите дъбови гори,

пленени от спокойствието на творението....

Дали щях да осъзная завета,

заповедта да обичам,

да давам, 

без да чакам да получавам,

без да ми отнемаш и подаряваш

отключени врати

скрити параклиси

чудодейни икони

спасение от срещи с отровни змии

и научени уроци с приятели добри...

Милостиво пръв да ми покажеш,

какво е Любовта

и сърцето ми да отвориш

за Златото на Вечността...

* "Quo Vadis, Domine?"

Отче Наш (Арамейски език): https://www.youtube.com/watch?v=rKZVYc_UqaY

Звезден прах

Няма връщане назад,

                        а дали безкрайният кръговрат...?!

                        

                        Енергия от космоса ме озари,

                        отново върна ме към моите мечти,

                        носени от вятъра към своя морски край...

                        Шир, шир,

                        едва ли аз съм се смалил,

                        аз съм звезден прах!

19.05.2007 г.

Извадка от ученическа и студентска поезия: https://otkrovenia.com/en/author/bluedust/works

Застинало време

'Дали'

е спрял времето?!

За да спрем и да си отдъхнем,

                                       намирайки покой...

                                                          в себе си?!

Оглеждам се - виждам собствените си лица,

                                 в теб, и теб, и в нея - и в него,

                                ние сме просто съставени единици,

                                ние сме прости съставящи части

от пъзел,

който само дете може правилно да нареди?!

                                Загубих същността си - не,

                    не съм я откривал дори...

Дали времето ще заличи и моите следи?!

                                                        Тишина...

14.02.2007 г.

Извадка от ученическа и студентска поезия: https://otkrovenia.com/en/author/bluedust/works

Катедрала

Съзреш ли катедрала сред цъфтящата гора,

твоят живот лети висока в духа...

виждаш ли само печалба от мъртва дървесина,

попаднал си в материалната клопка...

Живот, в копнеж за полет 

на съзнанието към светостта!

Вдъхновено от Vraja Krsna Das:

"Когато хората на духа са в гората, те я виждат като катедрала, докато хората на материята биха засмятали, колко пари ще направят от продажбата на дървесина. Всичко зависи от качеството на съзнанието. Хари Ом Тат Сат!"

The End / Re-Cycle

 

The End!

A vision came recently in my dream...

The high snowy Himalayas were under the waves of the water of devastation, the skies were heavy and dark, the storms were roaring tremendously and moving the cold winds in all directions, the constant scary thunders were enlightening the darkness, while we were sailing on a small boat towards the once highest peaks on Earth, now moving quickly under water...

As a child the creation came into my dream, now the destruction is taking place...

The Bible gives us the story of Noah, who build an Ark to save humanity and all living species during the times of a great flood... In the Vedas, written +3000 years before the Bible and existing since milions of years ago, a similar story is describing Manu, the first representative of the Man-kind (Man/human EN, Mann DE, Мъж BG etc.), who build a ship, in order humanity and all living species during the cyclical flood, which happens partially or fully on Earth after a certain period of time as a marking of the re-cycling and restarting the natural cycles of the universe, since the temporary manifestation has a beginning and an end, as well as a further new creation, existence and an ending...

The devastation in my dream began quickly, the old world has to cease existing: a world of hatred, selfishness, ignorance and sin must transform either voluntarily by our endeavor or by force of the strict laws of material nature!

The water reached the high plateaus of Rila mountain, the skies were screaming deadly and raining fiercely thunders and endless quantities of water... a beginning of boat trip towards the last bastion of mankind: the mighty Himalayas, standing untouchable and still like the eternal tim

And our time is limited and passing so quick, our time in this life and body, our time in the context of the limited universal cycles of the unlimited time... personally often forget that everyday can be my last day and have to spend every second very wisely and purposefully... and what about you my dear friend?

Every ending is a new beginning... and a new chance... to become better, selfless and pure...

Every day is a new beginning... every cycle will be restarted until we return to the kingdom of eternity...