Златото на Абсолюта

Напуснах глъчта, без вкус стоях насред курбана, влезнах в тихия параклис и поставих плодовете с допрени длани, на колене пред запалените свещи, огряващи иконата на Богородица и Христа... Отвориха се вратите на храма, със скрития, неоткриваем ключ за гордостта, когато отново се завърнах със смирено сърце и спокойно лице в дъбовата гора край с. Българи, както винаги завръщам се в България, с желание да дам, в знак на благодарност... Награда бяха вкусните плодове, и минутите йогийска тишина пред Театъра, в очакване Фестивала на Радостта.. Очите ми съзряха синьото сърце и отказах пътуването до Атон, за да пея за славата на Бога и танцувам с вдигнати ръце... В сърцата ни скрита е връзката между Кришна и Христа... Редувах роли в театъра на живота, за да вървя напред и нагоре по оранжевата спирала на безбрежния син Кръговрат, в търсене на вратата навътре и надолу към златото в моето сърце... Десет лета, прелетяха като сбъдната мечта, ключ след ключ отключваха всяка заключена врата, въртейки печал и загуба с радост и победа, 

по пътя към чистото от прах сърце... 

Само, за да благодаря,

за Любовта, с която Всевишния

ни дарява

и лично защитава...

Шри Чайтаня Махапрабху, Златният Аватар