Ново На-Чал-О!

Ново Начало, драги! Макар и мастилото да е изсъхнало – споменът остава. Да пиша – друго не ми остава! Да пиша - за да оцелее паметта, да я споделя и да я изпратя в миналото, продължавайки единствено Тук и Сега.

Дългоочакваното Зимно Слънцестоене наближаваше. Краят на едно завъртане от вечния Кръг-О-Врат, отбелязано от капки вода, в опит да задвижат бавно стара изоставена мелница. И Ново На-Чал-О, обединяващо малките молекули водород и кислород в общо цяло, вътрящи с пълна скорост „колелото” на времето и вливащи се в бърза, тиха и дълбока река.

Нарастващият ден, стоящото Слънце и триумфа на светлина – за около три дни слънцето изгрява в една точка. Природата е затаила дъх в очакване на трансформацията, дори и времето изглежда спряло. Слънцето се ражда за нов живот и нова година в своя непреодолим въртеж. (Източник: http://bg.astronomy.wikia.com)

Уморените, но и вдъхновяващи думи на петъчната група за пътя от Заврачица до Ледено Езеро по билото, гледките и залеза. Заслонът ни събра и обедини.

Светлинни импресии! Нощта предвещаваше утрото. Ярки звезди и зимна приказка през вертикалния прозорец на островърхния, хармоничен и обмислен, заслон. Витоша и високите части на старопланинското било плуваха над море от оловно – сиви облаци. София и Самоков пламтяха под почти непрозрачната завеса от коприна, пулсирайки в ритъма на нощните светлини. Три – четвърт Луна. Топла нощ, дори и за спящите в палатка навън.

Утро! От Утро-Ба-та на Земята се роди огън! На третия ден, на заран слънце, жаркият кръг озари лицата ни, почиващи в миг на съзерцание, докато телата ни отпуснаха ръце върху замръзналите метални лепнещи въжета. На път – нагоре, към небето, там, където утрото грее в пълна светлина.

И най-смелите мечти бледнееха пред величието на Мига, който се откри пред нас на 2925. Слънцето вибрираше в концентрични кръгове от светлина, надигайки се над разлятия и мек релеф на Родопите, осветявайки първо високите била и върхове на Рила, в посока на запад от нас. Морето заливаше хоризонта до безкрая, до предела на човешкото зрение и отвъд. Меки вълни, подсказващи за живота и движението под повърхността.

Зъбците на Пирин; самотната Славянка; линията на Стара Планина и изпъкващите в нея възвишения на върховете от Миджур до Мазалат (Миджур, Ком, Мургаш, Баба, Свищи Плаз, Косица, Паскал, Картала, Тетевенска Баба, Булуваня, Вежен, Амбарица, Голям и Малък Купен, Ботев, Голям и Малък Кадемлия, Пиргос, Мазалат), а и отвъд; знайни и незнайни планини – самотни острови сред дълбока водна шир.

Тишина! Синьо небе и спящ вятър! Игра на светлини и сенки, между близки и далечни ръбове, била и склонове, създадени с майсторски творчески замах. Камъни и сняг.

Природата ни дари със зашеметяващ изгрев във възможно най – благоприятните условия.

Топъл чай, парченце шоколад и усмивка – две.

Пътят на надолу се отличаваше от качването с голяма лекота и прелитащи скиори и бордисти. През х. Мусала, по зимната пътека, надолу към Боровец.

Денят започна да расте!

П.с. трябва да бъдем благодарни за добрите условия, които планината ни предостави, допускайки ни до себе си! Нека да помним, че понякога късметът може да ни изневери и природата да взиме своето, а границата е тънка и хлъзгава. Нека здравето следва хората, които претърпяват травми в планината.

23. Декември 2012г.

С благодарни за компанията към: Боян, Веси, Веско, Вики, Гери, Гонзо, Деси, Еми, (дер) Иван, Киро(Иван) , Марто, Мими, (дедо) Мъри, Рали, (ди) Цвети и всички останали.

Фотоалбум (натисни тук)