Всичко започна с много силен насрещен вятър, оказващ прочистващо въздействие върху ума, забавящ крачките върху асфалта. Съзнанието остави тялото и се пренесе в снощния сън:
...в медитация духът се откъсна от тялото и се повдигна във въздуха над него, заемайки съвършена поза: брадичката - леко повдигната, ръцете извисени към небето, гръбнакът - изправен и спокоен, краката - сключени в лотус. Светлина засия в картината. Съвършената поза бе постигната с абсолютна лекота и липса на съпротивление, сама без усилие. Аз съм наблюдател и ни грам повече - виждам отстрани издигнатото си тяло или по-скоро въздигнатия си Дух над каменното тяло, в контраст със съвършено изваяният Дъх от Божествена Искра...
Вятърът утихна, връщайки ме обратно Тук и Сега. Крачех бързо върху топлия асфалт, от двете ми страни се редуваха спретнати къщички със запустели обрасли дворове. Кокошките се бяха снишили, заради вятъра. Витошкият връх, Камен Дел бдеше зорко от високо, колите се стрелваха една след друга по Софийското Шосе, забързани към новия мол. Отивам да засадя първите си домати...
Благородна и живителна е светлина - често пропускаме да погледнем навътре в нея, забравили че всички картини около нас са нейно дело и без нея - мрак ще царува. В един ден - ще заобичаме себе си, себеподобните, единството в природата и Бог... Иска ми се да бъда там.
 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар